Поне се наживяхме!

Очила със рамки черни,
зад тях очи синьо-зелени,
под тях усмивка нежна,
чертите детски и засмени...
Ти излъчваш жива радост
след годишната умора,
на почивка се отдаваш,
виждаш се с любими хора,
но най-любимият къде е?
Той далеч ще е за дълго
сърцето твое леденее,
но като ручей ще размръзне
щом се видите през август,
дотогава няма смях да пълни
очите ти със сълзи,
за жалост,
няма дните скучни да изпълни
той и ще бъдат те
на халост...
Но защо? Защо така да бъде?
Живей! Обичай! Весели се!
Като мантра ти изричай:
Аз съм млада, хубава и умна,
нежна, силна, сладкодумна,
смела, луда и безумна...
Нека види ме светът и ахне!
И накрая да си кажем с вас,
да крещим, останали без глас -
поне се наживяхме!