Разговор между двама

- Какво, не ми ли вярваш? - казва той. -
Аз имам доказателства безброй:
Очите твои изумрудени.
И чувствата ни пеперудени.
Дните ни щастливо минали.
Нима за мене си изстинала?

- Вярвам ти, разбира се? - казваш ти. -
Както уважавам твоите мечти.
Но има друг в живота мой.
И силен и красив е той.
И с него аз се чувствувам жена!
В очите му прозира светлина!

- Ти си ми приятел скъп! - повтаряш ти.
- Но той за тебе е светът? - той шепти.
- Моля те, бъди до мен! - ти казваш.
- Не и докато си в плен! - отказва. -
И какво, нима това е краят?
- Не е нужно да е, ти го знаеш.
- Как така да те обичам,
щом другиму принадлежиш?
- Мислех си, че си различен,
че мене ти ще подкрепиш!
Уважавам твоят избор,
и няма да те съдя и коря...
Но знай, когато искаш
да поговорим, ще те разбера.