Тихият есенен дъжд
нашепва ми приказки тъжни
в него девойка и мъж
вървят до когато се стъмни
тихият есенен дъжд
докосва сърцето ми нежно
пада на шир и на длъж
и сякаш вали безконечно
нашепва ми приказки тъжни
в него девойка и мъж
вървят до когато се стъмни
тихият есенен дъжд
докосва сърцето ми нежно
пада на шир и на длъж
и сякаш вали безконечно
Няма коментари:
Публикуване на коментар