Слънчогледи

Толкова са бледи
тези слънчогледи,
пръснати в безреда,
слънцето все гледат!

Толкова са живи
тез цветя красиви,
пълнят цели ниви...
Нощем те изстиват!

Толкова са свежи,
носят ни надежда!

Любов забравена...

Любов забравена, изтляла,
дойде при мене тази вечер,
и балната си рокля бяла
тя бавно, нежно разсъблече.

Целуна ме със устни бледи,
докосна ме с ръка ефирна...
Посред поля от слънчогледи
отдаваше ми се безспирно.

Заспахме двама уморени
когато слънцето прогледна
в треви уханни и зелени
след срещата, уви, последна.