Двама творци (Нявга някъде видели се...)

Нявга някъде видели се
най-умните двама творци;
поговорили в пределите
на приказните си дворци...
Разменили си идеи те,
на заем взети от предци.
Но когато се видели те
най-после и наживо;
и ръцете се допрели, те
за миг един щастлив, о,
зародили се вселените,
в тях и всичко живо!
После двамата погледнали
си заедно в очите -
там, в дълбокото, прогледнали,
видели си съдбите:
как били на тях преплетени
завинаги душите...
После двама се оттеглили
във свойте си палати
и във техните предели те
се чувствали богати.