в очите твои - северно сияние
зелено като ловните поля
когато в мен ги впиеше страдание
се раждаше и много ме боля
в ръцете твои - огнените пламъци
изгаряха тъй крехката ми плът
строяха помежду ни ледни замъци
наместо топлотата да спасят
в душата твоя - яростните викове
усещах и запушвах пак уши
но знаех знаех че не може никога
в мен мъката да спре да ме душѝ
Няма коментари:
Публикуване на коментар