Което е започнало

което е започнало
то скоро ще завърши
роден ли си - дни точат се
додето станеш мърша!

което не започне днес
то ще започне утре
животът щом нарочи те
ще смачка твойта мутра!

и вечно - само Нищото
ни се присмива злобно
и жертвата и хищника
ги чака зинал гроба!

Надежда тука всяка оставете

През пръстите процеждат се куплети...
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.

И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!

Христос Воскресе

Христос Воскресе!
Бъдете здрави!
Срещнете с песен
тоз ден чудесен
без гняв и завист!
С любов е лесно
да Го прославим!

Кралице на Черната Нощ

Кралице на Черната Нощ
Сестрице на Светлия Ден
Изгрява Днес Твоят Разкош
Светът Е на Теб Отреден

Богиньо на Вечната Страст
Робиньо на Поривът Низш
Попаднал под Твоята Власт
Те Чакам да ме Покориш!

Ти всъщност не искаш

ти всъщност не искаш
да спре да боли
умираш за близост
затуй си потиснат
далеч е нали?

на теб не е нужно
да имаш и мен
и другите дружки
макар и на ужким
изглеждаш смутен...

ти всъщност не искаш
да спре да кърви
душата изстискал
ти все я притискаш
напред да върви!

на тебе ти трябва
добричка жена
парите - за хляба
любов не отслабва
щом Тя е една!

Когато гледам те

когато гледам те боли ме
дори не зная твойто име
красивото обаче пàри
извиква раните ми стари

когато гледам те умирам
в сърцето ми оставяш диря
родена в слънчевия блясък
лежиш на огнения пясък

Пазете се от мене

пазете се от мене
защото съм зараза
че мъката променя
и обич и омраза

пазете се от мене
река съм пълноводна
изтичат сто вселени
от раните прободни

пазете се от мене
защото аз съм вирус
и нося ви спасение
в душата то извира

Няма смисъл от сбогом

топли ме студът в очите ти
свети ми мракът в душата
мъчат ме сто въпросителни
вятърът гони листата

искам да забравя спомена
искам със зло да помогна
зная - светът тъй огромен е -
че няма смисъл от сбогом

Ти искаш да спреш

Ти искаш да спреш...
потока от тебе извиращ!
Вулканът горещ,
със лава, която напира!
Безкрайно море,
разяло брега на Всемира!
Река пълноводна,
Океан страховит...
Душата свободна,
когато кърви...
Пиши по-добре,
строши ли стена язовира!

Жена

... а не искам тебе всъщност
искам някой да ме разбере
аз не виждам вашта външност
плувам в буйното море
в море от чувства и емоции
в морето от ЧОВЕЩИНА
и там Кралица е една
вечната
великата
могъщата
ЖЕНА!

... и не искам аз плътта ти
искам твоя дух "кристален мраз"
както казал е Поетът кратко
но какъв поет съм аз?
сляп съм за човешките пороци
виждам само ДОБРОТА
а доброто строго варди
и там Богинята една
вечната
жестоката
прекрасната
ЖЕНА!

Никога

давай... мислите превземай...
обладай духа ми... твой съм...
и ще пиша... каквото наредиш ми...
и ще стена и кървя и вия...
моя ще е твоята магия...
но ще си остане чужда... винаги...
защото аз съм Никой... а ти...
а ти си ничия.... момичето...
което искрено обичах... никога...

Няма срок

дух жесток в ума загнезден
ражда ток в небе беззвездно
хвърля Бог в дълбока бездна
няма срок за миг поезия...

Когато омраза те хване

когато омраза те хване
със зъбите - сто остриета -
и капка любов не остане
протягаш ти кървави длани
със зейнала дупка в сърцето

когато жестокост те смачка
с юмрука си тежък от камък
и трудно напред е да крачиш
и жално и милно заплачеш
с душата изгаряна в пламък

тогава впрегни силна воля
света подчини на ума си
помни че си птица във полет
помни че след зимата пролет
ще дойде студа да разкъса

И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Душата на поета

търся Дявола за да му дам душата си
но той не я желае
смее ми се - не крада отпадъци
занеси я в рая

искам да горя във вечните огньове
но той се гаври
ето ти стотина токсични любови
с тъпи пачаври

нямам късмет и в това както и в другото
душата ми е чиста
даже Смъртта не предлага услугите си
и драскам по листа

Гробище

градът е гробище зловещо
на хора и на вещи
и къщи - грόбове -
съдби отровени
с ужасни грешки
съдби човешки
съсъд на злобата
и сгради - грόбове -
на хора и на вещи
градът е гробище зловещо

Многоточия

нещо в мен се променя
раснат листи зелени
в моите слепоочия
дългите многоточия
раждат днес изречения
нещо в мен се променя

Прокълнат

... и питате често
защо пиша много
за вас е зловещо
как малкото нещо
обличам във слово

понякога става
понякога - хич
защо продължавам
не пиша за кич

не пиша за слава

а просто така
защото във мене
потича река
на цели вселени
подавам ръка

в света да покълнат
подобно цветя
макар и прокълнат
да дам красота
додето помръкна

додето умра...

Хищник

Искаш с мен да бъдеш?
Тръгвай си по пътя!
По-далече ти избягай...
По-далеч от Мрака!

Искаш с мен да бъдеш?
Избор не - присъда!
Даже ти не доближавай...
В мен гори жарава!

Да си с мене искаш?
Няма смисъл. Откажи се!
Ако дойдеш близко...
Ще те срещне хищник!

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Ти си видение

ти си видение
без форма и плът
мое спасение
по дългия път

носиш животите
и всички душѝ
наши - самотни -
и щом ти решиш

пускаш в дълбокото
на грешния свят
удря жестоко той
без никакъв свян

ти си видение
и ангел си бял
всяко падение
поражда борба!

Късно е

късно е много е късно
вехне сърцето разкъсано
като есенно цвете

мъчно е много е мъчно
думи затихнали в глъчката
в тебе още щом светят

късно е много е късно
дълго сърцето е търсило
малко нежност в свят леден

Обич тържествена

ти обич тържествена
сюблимна велика
от фигура женствена
поезия блика

ти сила нечувана
всевечна могъща
безкрайно пътуване
пред нас се разгръща

живота променяш ни
и други сме вече
от теб покорените
ще стигнем далече

Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

Адът

Адът е безкрайна поляна
с растящи мъртви дървеса
всяка твоя рана
там кървѝ раздрана
под мътни тъмни небеса

Адът най-дълбока е бездна
в която падаш ти вовек
там отиваш лесно
под небе беззвездно
защото грешен си човек

Адът е килия ужасна
и част от личния затвор
в него сам се тласна
нека да е ясно
ще плащаш черния позор

Какво съм?

оглежда се всичко във мене
но не съм огледало
улавям и дребни промени
и облаци в бяло
и части от цяло
във мене живеят вселени
но не съм огледало

лежа не задавам въпроси
само този:
какво съм?

Мърша

ние всички сме равни
без нас е живот невъзможен
при нас няма главни
да мислим не можем

един от нас премахнѝ
и няма животът да свърши
за всички ваши войни
вие бащите ни кършите

ние всички сме равни
и без нас света не издържа
и не сте меродавни
накрая сме всичките мърша

Животът е труден

животът е труден
така е нали?
но цяло е чудо
щом спре да боли
как новото чувство
разлива се в теб
и раждаш изкуство
то бързо расте
и в сивата пустош
дъждът пак вали!

животът е труден
дали?

По пътеката върви

по пътеката върви
и ще видиш красота
виж дървото как кърви
пак заронило листа
вятър щом сега изви

но ще мине есента
всичко ще се съживи

Интерес

дълго борих се за твоя интерес
до днес
но не знаеш ти че с този жест
злочест
аз създавам хомогенна смес
(от метафори и думи)
с процес
който носи помежду ни
лек превес
малко музика от струни
малко нощи сребролунни
и нощес
под лъчите пълнолунни
нежно аз да те целуна
ще бъде моя чест
и моля без протест
приеми ти мойте устни

Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Времето празно

боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери

И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Кръвта народна

което трябва - ще се случи
което не - то никога не става
живот - озъбено зло куче -
се зъби в злополучната държава

отгоре политици тъпи
съсипват си народа с лакомия
а става всичко много скъпо
и щом глада голям настъпи
ви питам - ще търпим ли ние?

което трябва - ще се случи
което не - то няма как да стане
не давайте вампир да смуче
кръвта народна от кървящи рани!

Листа празен

пред теб белее листа празен
но пак не знаеш как да почнеш
дали да лееш ти омраза
или любов - съвсем нарочно

пред теб белее листа празен
а имаш толкова да кажеш
не искаш тон вежлив да пазиш
ти искаш с реч да ни уплашиш

пред теб белее листа празен
не можеш сам да се излъжеш
поет да бъдеш - твоя казън -
да казваш истини си длъжен!

Камъни по стръмното

листът празен е един за всички
от нас зависи как ще го запълним
ний решаваме самички
дали да зреят в него мълнии

или любов или омраза - кълнове -
да раснат и да се развиват
дали в словата ни красиви
утрото е съмнало

или остават йероглифи
- камъни по стръмното -

Когато ти свирна

когато ти свирна
дотичваш при мене
любов ювелирна
живота променя

нощта щом загърне
града с наметало
и аз те прегърна
със дух не и с тяло

ти почваш да пишеш
любовни куплети
и думите нижеш
дошли от сърцето

но ти не обичаш
ни тях нито мене
и не в нас се вричаш
а в свойто спасение

Въздухът се движи

въздухът се движи
променя се светът ти
всички твои ближни
всички твои скъпи
почват да усещат
нещо ще настъпи
ще настъпи нещо
тръгнал си по пътя
въздухът се движи
смело ще пристъпиш
смачкал свойте грижи

пишеш във калъпи
но и вярно пишеш

Вечно си с мене

ти си вечно със мене
когато пътувам
когато лежа
аз много тъгувам
до тебе мъжа
с когото общувам
в заблуда държа
и всичко е само
голяма лъжа

До бяло

зная че си ти самичка
като птичка без ято
зная че обичаш всички
човеци на земята

зная че си нямаш никой

сама си като гара
като прашна малка книга
забравена и стара

самичък аз съм също
и мъчно е и тежко
без някой да прегръщам
това е нечовешко!

но как да станем двама
едно-едничко цяло
когато силен пламък
изгаря ни до бяло?

Странен стих

пробуден от внезапния ти интерес към мен
и да призная - лекичко смутен -
ти пиша този странен стих
и - трябва да го знаеш - бих
платил цената тежка аз
за твойта страст

бих се мъчил като грешник клет
и както всеки мил поет
бих ти писал стих след стих
и - сигурно го знаеш - бих
те носил нежно на ръце
с разкъсано сърце

Кому е нужна слава

"Изкуството е вечно!
Изкуството свещено!"

а кой ви каза че не може
да пишеме безбожно
а кой ви каза че не бива
творбите ни красиви
да бъдат тренировки
любовни
философски
за други подготовка

а кой ви каза че не може
да пишем много лошо
а кой ви каза и че трябва
стихът експерт да грабва


И сигурно ще ни забравят...
Но кому е нужна слава,
щом може да се забавлява!?

Стихче малко

под ръката се криеше стихче
и когато я вдигнах открих че
то иска навън да излезе
и мило се плези
бръмбазъчето иска поезия

влез сега куплетче малко
право в мойта химикалка
от писеца измъкни се ти
да те видим всички искаме!

Ти бе ми опора

не знам какво да сторя
да уредя дълга си кръвен
че ти ми бе опора
когато всички хора
искаха ме мъртъв

не знам какво да сторя
дължа на теб живота жалък
отново ще повторя
ти беше ми опора
даде сетен залък

не знам какво да сторя
че ти светец си и месия
спаси ме от затвора
помогна ми със взора
изход да открия!

Навярно съм досаден

навярно съм досаден
връзка щом не задържах
поет треторазряден
тънещ в глупав страх

"кажи ми днес затвора
още ли държи те в плен
и впил се в същи хора
караш ден след ден?"

навярно съм и странен
повече от всеки друг
душата пълна с рани
кървав сак с боклук

"кажи ми ти кога ще
тръгнеш смело пак напред
и в твойто настояще
мракът ще умре!"

навярно имам сили
греещи във мен слънца
решетките стопили
стигат те сърца

Малко близост

понякога ви идвам "твърде много"
да се излекувам от това
не мога
и макар и само със слова
притискам
да престъпвам своите права
не искам
понякога ви идвам "твърде много"
простете
ако съм създал тревоги
свидетел
ми е ангелът на Бога
не храня лоши мисли

а искам само малко
само малко близост

Тайнствената непозната

тайнствената непозната
плени сърцата наши
взор - студен
коси от злато
да вдигнем чаши!

тайнствената непозната
нощта запълни с чувства
болката
неосъзната
роди изкуство!

тайнствената непозната
загнезди се в душите
и заби
във тях камата
уби мечтите!

Орхидея

красива жълта орхидея
сред поля от бурен
какво ли е да бъдеш с нея
на брега лазурен?

какво ли е да бъдеш с нея
слънце щом залезе
любов когато ви огрее
в истинска поезия

любов когато ви огрее
силна и безумна
цвета ще скъсаш орхидеен
нежно и безшумно