Какво ни прави такива

какво ни прави такива
каквито сме всъщност
дали наш опит горчив ни
превръща
в учени и метачи
в жертви или в палачи...

какво животът значи?

ако търсите отговор
във този кратък стих
ще ви разочаровам
но личната ми теза
е че всеки иска
да е полезен
и с някой близък

ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ

Не сме били за този свят!
Нито за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ!

Не сме били за този свят!
А за друга конюнктура!
Години в ямата живях!
Но даваме ви:
ОЩЕ КУЛТУРА!

Не сме били за този свят!
А нима за вас е запазен!?
От нас запомнете това:
Ще вървим напред
ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ!

Аз дори не ви съжалявам

... но аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как се осмелявате
да сипете обиди свирепи
да се подигравате
"ще я разцепя!"

жената е крехко създание:
богиня прекрасна
стихия ужасна
жената е с нежно съзнание:
тя иска ухажване
желае угаждане

жената е с крехка физика:
като цвете лека
кадифено мека
жената е често капризна:
тя иска жестове
желае чествания

жената понякога иска
стихове, възхвала...
колко е чиста
ангелски бяла

жената понякога иска
само нежност, ласки...
мъничко близост
без маска

но най-важното -
жената иска уважение
пак ще кажа

че аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как изобщо дръзвате
да сипете обиди нелепи
"ще я пръсна!"
"ще я разцепя!"

Ако само...

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:

- блага за всички хора
- и място под простора
- дейност пожелана
- две копнени длани

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
нямаше да има смърт

а Светлината на хиляди звезди!

Жест красив

жест красив да дойде може
само от момиче хубаво
няма как да бъдеш лоша
нито злобна зла и глупава

толкоз мила и добра си
като нежна роза алена
и приятелка на Краси
по фармация запалена

Взора си нежен

взора си нежен в изгрева ален
си впила
с огнени мрежи той е запален
и силен

моята младост твоя е скъпа
вземи я
нови наслади в цвят ще напъпят
с магия

скоро ще дойде нашата среща
почакай
миг един в който ражда се нещо
от Мрака

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

Кога последно

Кога последно бях с момиче?
Кога ѝ казах, че обичам?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Това човешко
чувство като рана!

Кога последно бях с момиче?
Кога любима я наричах?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Така горещо -
огън палех с длани!

Сняг

колко чисто колко бяло
в сняг е пътя цял
в сняг са къщите колите
бели днес са и душите
и светът е бял
като ярко огледало

Подари ми луна

подари ми луна
подари ми дъга
звездна нощ подари ми
ще ти стана жена
но ще носят тъга
дните непоносими

ти подай ми ръка
давай точно така
нека танца подхванем
аз ще бъда до теб
и през вихър свиреп
и докрай ще остана

Чакам те

чакам те
през безкрайните нощи
в напрегнатите дни
чакам те
упорито теб още
сред всичките жени
чакам те
вечно с призива мощен
под звездни светлини
чакам те

Моя любима

моя любима
в тебе се сливат стотици
тебе те има
в образи ярки на жрици
принцеси, кралици...

моя любима
в тебе живеят красиви
незабравими
образи на самодиви
русалки и нимфи...

моя любима
в тебе се раждат и бъдни
дами без име
тегнат те като присъди
и водят по пътя

Каква ли си

каква ли си
с усмивка лисича
тъй мило момиче
с косите алени
в очи със залези
със устните кървави
това образ първи е

каква ли си
с очите лазурни
момиче културно
с коси платинени
с уста рубинени
с ръце отворени
това образ втори е

каква ли си
с коси абаносови
от битки износена
с очите лешници
с устните грешни
с ръцете ледени
това образ последен е

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

Ти си мислиш навярно

ти си мислиш навярно
че по тебе жаля
спомни си как коварно
честта ми окаля

мислиш че спомена пазя
мечтай си

ти си мислиш навярно
че по теб линея
така високопарно е
на глас ти се смея

мислиш че крия омраза
мечтай си

ти си мислиш навярно
че за теб боли ме
това е тъй невярно
как бе твойто име?

мисли както ти изнася
мечтай си

Ти си видение

ти си още видение
ти си още в съня ми
теб наричам спасение
със очите - бездънни

ти си само илюзия
ти си само на листа
но си бъдеща Муза
свята бляскава чиста

ти си вече в съдбата
ти си вече решена
ето твоя - душата ми -
с нея всички вселени

По Sia - Unstoppable

НЕУДЪРЖИМА

слагам бронята желязна
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнената бездна
на безкрая
в нощ беззвездна -
тя е с пламък изкована

слагам бронята желязна
да се биеш е напразно

аз съм непобедима
но наричай ме любима
аз съм неудържима
но обичай ме любими

слагам бронята желязна
и ще бъдеш ти наказан

аз съм непобедима

по-могъща от богиня
аз съм неудържима
като буря във пустиня

слагам бронята желязна
ще посрещнеш свойта казън

слагам бронята желязна
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнената бездна
на безкрая
в нощ беззвездна -
тя е с пламък изкована

Твоето име още не зная

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш
нашата среща - сладка омая -
как ще започне
                    и как - продължи

твоето име още не помня
някъде в бъдното мое си ти
нашата среща - грешка огромна? -
или ще сбъдне
                    тя мойте мечти

Ти си толкова далече

ти си толкова далече
още не си ми се случила
ориста така се стече
чака тайник да отключа

ти си толкова високо
още не съм те усетил
теб момиче звездооко
твоят поглед ще ми свети

Не те познавам

не те познавам
не съм те виждал дори
но ти пленяваш
огън в очите искри
в дланите пламък гори

мойто сърце покори


не те познавам
вече душата боли
кажи тогава
с мене ще тръгнеш нали
огън където вали

моя ще бъдеш или?

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Черна сянка

ти си черна сянка
в моя нов живот
може би си ангел
от небесен свод

може би си дявол
с цел да пакости
махай се тогава
имам си мечти

може би богиня
впила две звезди
ювелирно сини
обич да роди

може би момиче
скромно и добро
на врата окичило
ангел от сребро

ти си бяла сянка
в мойте нови дни
стана ми стопанка
в мир и във войни

Ти наричаш ме сега любима

ти наричаш ме сега любима
но не знаеш още мойто име
аз момиче съм за тебе мило
но си траеш
с рими пъстрокрили

не затрупа ти слуха ми крехък
а направо със голям напредък
водка купи и почерпи всички
и тогава рече - ти Лисиче

си достойна за богиня вечна
твърде близка но така далечна

Поискай ме

Поискай ме и ще ме имаш.
Ти само назови ме!
Желаеш ме, това го зная.
И лесно идва рая!

Поискай ме и аз съм твоя.
Едничка сред безброя!
Наричаш ме сега любима.
Не знаеш мойто име!

Поискай ме и ще ме имаш...

Жена, богиньо вечна!

Жена, богиньо вечна!
Подай ръка и в мен река
потича бързотечна!

Жена, кралице нежна!
Аз рицар съм и в боя пръв
дори и безнадежден!

Жена, принцесо бледа!
Твой съм жених, и с този стих
стопявам взора леден!

Хибрид

плъзга се колата в мрака
като през морето скат
святкат две очи на дракон
демон зъл от чужди свят

плъзга се колата в мрака
като диво същество
спира тихо тя пред знака
и спасява пак живот

плъзга се колата в мрака
този странен нов хибрид
в бъдещето нея чакат
купувачите с пари

Ти навярно си мислиш

Ти навярно си мислиш, че страдам?
(по това прекрасно тяло младо!)
Е, съвсем случайно си сгрешила...
(красотата ти че ми е мила!)

Ти навярно си мислиш, че плача?
(като че за мене всичко значиш!)
Е, направо много си във грешка...
(че аз пазя всяка твоя дрешка!)

Ти навярно си мислиш - боли ме!
Аз не помня и твоето име!

Очите ти маслинени

обичам очите ти маслинени
обичам и ръцете меки
и галя ги при случай всеки
сега но и утре и завинаги

обичам и устните ти алени
обичам и нозете леки
споделяме едни пътеки
те водят до изгреви запалени

Твойто име е жена

твойто име е жена
а жена звучи ми гордо
във очите тишина
на последните акорди

твойто име е жена
а това е нещо свято
заблестяла в светлина
населяваш ти земята

твойто име е жена
а жена звучи красиво
нямаш никаква вина
че Природата загива

Името ти е жена

името ти е жена
плод в утробата си носиш
повод ставаш за война
и за хиляди въпроси

името ти е жена
и природата пробуждаш
в теб събираш светлина
и отдаваш я при нужда

името ти е жена
нов живот в света въвеждаш
в тези тежки времена
носиш вяра и надежда

Аз жена съм

Аз жена съм! -
раждам, страдам и умирам!
В студ ужасен
топлината в мен складирам!
Плод прекрасен
във утробата моя живее.
С поглед ясен
и Природата в мен ще узрее!

Дяволът и поетът

Луцифер, Велзевул, Мефистофел,
имам много имена,
и във тези кратки строфи,
ще говорим за шедьоври -
по очите на жена!

Този, който пише тука стихове,
надява се на слава,
и макар да е от тихите,
и макар да хваща шрихите,
не му се получава!

Тука идва моят ред - готов съм,
и малко да помогна,
идва тук: идея нова,
идва там: и е готово -
душа да взема мога!

И ето че поетът в ад се пържи,
но аз не съм доволен,
цял живот бил е в кърви,
в казана скача бърже,
за още огън моли!

Но аз съм хитър и разбирам,
че трябва да го върна,
там горе бавно да умира
той без изобщо да разбира
защо в поет се превърна!

Не всеки стих

не всеки стих е шедьовър нали
колкото и да ти се иска
понякога пишем пълни бози
дори без перфектните рими

не всеки стих те прави класик
но за един поне ти се молиш
един живот какво е
жалък миг
изправиш се едва и се строполиш

не всеки стих е най-добър
но как без него ще успееш
щом вали отваряш ти чадър
докато слънцето изгрее

Тайна

страх те е че ще изчезна
страх те е че ще ме изгубиш
и ще се продъниш в бездна
и това ще те погуби

не се страхувай

аз живея във гърдите твои
дишам с твойте дробове
и побеждавам с теб в двубои
и строя със тебе светове

не се страхувай

аз съм огъня в очите ти
аз съм хилядите въпросителни
които задаваш безкрайно

аз съм твоята тайна

Трудовак

Не бях ти писал много дни...
(под много, ти разбирай два)
Но имам чудни новини -
за туй ти пиша тез слова!

Ще бъда вече трудовак,
(това работник ще рече)
А колко хубаво това е -
пара към мен ще потече!

От днес ще съм обикновен
(това отдавна пожелах!)
И с този стих, за мен свещен,
изгарям всеки глупав страх!

Кой така жестоко ме наказа

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

стига толкоз
                    прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич
                дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

По Roxette - Stars

...и където и да идеш
аз ще те последвам
погледни и ще ме видиш
пак ще те последвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като огъня подпалка
като листа химикалка
много малко
са родените да следват


и където и да идеш
аз ще те последвам
всеки ход ти е предвиден
винаги те следвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като рибите реката
като пъпките земята
такава е съдбата
на родените да следват


И слънцето ще грее,
реките ще се леят,
цветята ще узреят,
там ще те намеря!

Сфера стъклена

разкрива сферата стъклена
в ума ти планове пъклени
тя вътре в себе си крие
огромна силна магия

разкрива сферата стъклена
от тяло няколко въглена
остават в твоето бъдно
щом караш я безразсъдно

разкрива сферата стъклена
очи на дявол изцъклени
той в тебе гледа лакомо
потъваш скоро в мрака му

Свикни с болката

свикни със болката
покори я
както се пречупва кон
кажи ѝ - толкова!
усмири я
нищо че тежи цял тон

свикни със болката
нека боли
чувствай се като боклук
кажи ѝ - колкото
имаш игли
давай в мен забий ги с чук!

свикни със болката

Рана дълбока

рана дълбока в гърдите
кръвта му тече ли тече
длани жестоки с бодлите
дерат го доде се врече

рана дълбока в гърдите
боли го тъй - ще откачи
литва високо с орлите
и къпе се в ярки лъчи

Да си болен

колко тежко е да бъдеш болен
прикован духът, не волен
във затвора лежиш доброволен
вечна зима в теб, не пролет

Стихът те лекува

стихът те лекува
но не е магичен
и щом боледуваш
с причини логични
за лек да го считаш
не можеш
опитай
все пак с церовете
които предлагат
за лек вековете
доказват - помагат

Съставка

съдържаш ценната съставка
на всичко живо на света
и правя вече съпоставка
как силно действа любовта

(когато трябва да обичаш
даже само от инат
или любимото момиче
е целият ти свят

когато трябва да забравиш
ей така дори напук
защото той не заслужава
и пълен е боклук)

Твореца тя как вдъхновява
творбите пълни с красота
как носи му безкрайна слава
душата грее в чистота

Вие двамата работите

вие двамата работите
и от времето крадете
стих да напишете
и развиват се животите
аз изливам си сърцето
пълно с излишъци

вие двамата работите
а аз клатя си краката
стихове пиша
все на бързи обороти
и изливам си душата
с думите скришом

Всеки от нас

всеки от нас е различен
и пише както обича
всеки от нас - уникален -
душата крие кристална

всеки от нас има стил и
във него много е силен
всеки от нас ще успее
все някой ден да изгрее

Планината се издига

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина

върховете ѝ са бели
като женските гърди
а отгоре са се спрели
стадо светещи звезди

планината се издига
таз огромна планина
тя за мене е енигма
като тяло на жена

Моля, мила

моля мила на колене
дай ми само шанс
и ще видиш ти у мене
по-голям талант

моля мила дай ми време
дай едничък танц
и любов ще те обземе
и не ще съм сам

Живеел някога един поет

живеел някога един поет

той виждал различно света

където другите виждали смет

той виждал дивна красота

където другите виждали смърт

той виждал нов живот

живеел той в прелестен кът

под звезден небосвод

за него бил целият свят

голям разперен лист

и колкото дълго живял

оставал си чист

той искал всичко околовръст

във стихове да претвори

и Бог с ужасната си мъст

осъдил него да гори

живее днес един поет

безсмъртен и велик

но не може той да спре

да пише и за миг

Жив ли съм?

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Такава панорама пред очите!
Бог създал я е, безсмъртния...
И гледам я, и парят чак сълзѝте!

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Дали ангел пренесъл ме е в рая
и очите виждат първи
божествената хубост на безкрая!?

Жив ли съм, или съм мъртъв?