Хербарий

като красив хербарий
листи много са опадали
край язовира пък рибари
мрежите си са нахвърляли

вият се мъглите - млечно-бели
облаци се мръщят
небеса високо горе спорят
за тези непослушни хора
жалки и могъщи
които без умора
убиват се и се прегръщат
създават и рушат

дали грешат?

като красив хербарий
хора много са се сбрали
край света им боговете
зов отправят безответен

Ледът по листата

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
пропива бавно във клетките
с докосване ледено

и плачат тъжно листите
че раничко дошла е зимата
преди да навлекат палтата
и да се скрият под земята

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
и се превръща във водата
от която ще пият птици

Пътят

по пътя върви - все по пътя
който се вие в съня ти
по пътя - тревите зелени -
дѝри отгоре
на чуждите хора

по пътя върви - все по пътя
той е отдавна отъпкан
по пътя - кърви ти душата -
капки ефирни
по малко умираш

по пътя върви - все по пътя

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
в огън бял покръстено
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - кόтета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
и кόтета две
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

ПО OLIVIA RODRIGO - GOOD FOR YOU

браво на теб
щастлив си ти сега
сякаш никога не сме били

браво на теб
без сянка от тъга
сякаш нищичко не те боли

браво на теб
тя дава ти ръка
а в душата моя град вали

браво на теб
май супер си така
сякаш никога не сме били

Камъни

ние сме камъни
стотици истории крием:
за старите замъци
и мощни магии
огнени пламъци
и силни стихии

ние сме камъни
и минали еони пазим:
на земята раните
как силно се мразите
упорито браните
среброто от вразите

ние сме камъни
всичко помним
и след вас ще останем...

Пещера

аз съм пещера
в дълбините мои
в земните недра
се водят двубои
с някои добра
на други нося смърт
мине ли през мене
твоят път
ще видиш чудеса
далеч от небеса
далеч от светлини
са мойте дълбини

аз съм пещера
спусни се в мене
всяко съмнение
ще се разсее
всичко бледнее
което си виждал
в мене иззидан
е целият свят
ела виж пъкъла
слез в моя АД!

Пустиня

безкрайна пустиня
пустош без край
молѝ милостиня
пъкъл познай

и пясък изгарящ
огнен и бял
очите ти парят
месец изгрял

и сърпът му свети
нежно в нощта
бъдете проклети!
вече не ща

не ща да се боря
с пясъка бял
и с всичките хора
тъп идеал!

ще найда оазис
там ще поспра
и няма да лазя
в мир ще умра!

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

В полите на планината

в полите ласкави на планината
детето-езеро лежи
потоци пъргави към него скачат
от риби то гъмжи

със облаците бели си играе
успява тях да утеши
провожда ги тогаз към рая
ведно с човешките души

Залязва слънцето

залязва слънцето залязва
цветовете приласкава
в свойта пазва
и нищо светло не остава
тогава
едно човече забелязва
луната бяла островърха
под нея птица черна пърха
а на земята
като язви
разположени селата
спят гората планината
някой тихичко разказва
как без слънцето израства
черно-бяла тъмнината
и изчезва всеки цвят
от този шарен светъл свят!

Небесата

Небесата - бурни, тъмни,
под тях се леят водопади.
Тук отскоро чак се съмна -
и земята - още млада е...

Дървесата - буйни, живи,
те корен впиват във водите.
А животните прежѝвят
в такт листата и тревите.

Птиците

по небето - белите овчици
ги събира дядо Боже

а пък ято пойни птици
ще пътуват денонощно
по инстинкти вложени

да достигнат бряг далечен
от слънце весело изпечен

Скрито слънце

скрито слънцето зад облак
а отдолу океан бушува
сянка грее ярка обла -
и лъчите лачени събува

после пльосва се дълбоко
и със рибите игри играе
а небето звездооко
я провожда чак до рая!

По реката

по реката вървѝ по реката
със сълзѝте кървѝ тя горката
по реката ходѝ по реката
но пазѝ от водите душата си

по реката гора е разлистена
събудѝ се - зора свети чиста
по реката треви зеленеят
а реката кървѝ - слънце грее!

Върховете ледени

далече върховете ледени
оголват острите си зъби
от камъни и сняг отгледани
тежи им ориста им скръбна -

търпят те - брулени от вятъра -
извечни студ и светлина
гърдите сучат на земята
но дава ли им топлина?

тя - мащехата им - отгледа ги
да бъдат с пътниците зли
далече върховете ледени
забулени са във мъгли!

Северно сияние

в очите твои - северно сияние
зелено като ловните поля
когато в мен ги впиеше страдание
се раждаше и много ме боля

в ръцете твои - огнените пламъци
изгаряха тъй крехката ми плът
строяха помежду ни ледни замъци
наместо топлотата да спасят

в душата твоя - яростните викове
усещах и запушвах пак уши
но знаех знаех че не може никога
в мен мъката да спре да ме душѝ

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

гората в езерото се оглежда
гласи се като млада дама
а горе облак с бяла прежда
изплита райска панорама

листата - в пъстра са палитра
от зелено чак до алено
и ето птиците излитат
да целунат залеза

седя замислен до водата
и край мене падат листите
кърви от раните душата
есента по ней е писала

По BRING ME THE HORIZON - CAN YOU FEEL MY HEART

ДЕМОНИТЕ

демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват
даже ангелите да ме благославят
с бесовете пак общувам

злобата във същината бих забравил
но влече ме да върлувам
демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват

Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

Разходка в гората

сред дървета се разхождам
но покрива всичко здрачът
от разходката ми нощна
във която ме провожда
мракът - моят спътник мрачен

чувам птичи песни звучни
но не виждам аз певците
питам се и как се случи
в този студ ужасен - кучи -
из гората да се скитам

образ лунен през листата
ту прозира ту изчезва

сякаш в приказка краката
движат се и беж - нататък
към поляна многозвездна

и излизам на широко
дето вижда се небето
няма облаче наоколо
сводът грее отвисоко
спира сякаш и сърцето

тази хубост упоява
покорѐн събираш длани
за молитва и тогава
ти Вселената прославяш
че с любов в Нощта събра ни

Гола

сърцето ти тупти
като на гондола
по тялото блести
на капки пот

така красива си
гола

в очите ти - небосвод!

и двамата сливаме
тела и душѝ

и двама откриваме
днес как се греши


сърцето ти тупти
след миг ще изскочи
ах моля те прости
за танца порочен

от обич съм болен
в този живот

макар и различна
аз пак те обичам

и не за пари
не за имот

в очите гори
безкрай небосвод...

а ти

все тъй красива си
гола

Всичко се случва само

докосвам те нежно
с ръце те притискам
и нека
сърцата
туптят
расте в нас копнежа
тъй силно те искам
огньове
във мене
горят!

а после е лесно
телата си знаят
и всичко
се случва
самό
от стонове песен
отиваме в рая
на облак
блажена
любов!

Две души

две душѝ самотни
подават си ръка
тъжни и сиротни
изгубени в нощта

две сърца самички
протягат длани те
момък и момиче
а мракът в тях расте

две душѝ самотни
ги свързва само чат
тъжни и сиротни
говорят а мълчат

Ток по тялото

щом докосна те
и ток потича
по пръстите
до тялото
обичано!

щом целуна те

страстта разпалва се
и устните
горят като
свещѝ запалени!

и сливаме се
като морските вълни
един във друг
преливаме

любовта не ще ни наранѝ
докато в очите я откриваме!

Благодаря ви жени

благодаря ви жени:
колежки
другарки
любими
благодаря че ви има!

някоя щом ме ранѝ
и друга с топли длани
лекува мойте рани

няма болка непростима!

завалѝ ли сняг - сланѝ
във моята градина
и топят го добрини
от вас - жени любими!

благодаря ви жени
през дните студени
че бяхте до мене
ту бурни вълнѝ
ту пусти поля
гори проходими
дарихте крила
на моите рими

благодаря ви жени
благодаря че ви има!

Милионен град

милионен град
толкова съдби
с вечните борби
за любов
за хляб

милионен град
и рай и ад
хиляди съдби
демонски зъби
забити
с адски глад

минават дните

милионен град
и стар и млад
живеят там
ни дом
ни храм
затвор капан
в тоз океан


милионен град
и рай и ад

Гроба

и бедни и богати
поглъща ни земята
по-важно е в сърцата
любов да има свята

омраза мъст и злоба
така са те излишни
че чака всички гроба
не ни спасява нищо

и многото имоти
коли и скъпи вещи
отиват си с живота
че никой не е вечен

и бедни и богати
за нас е гроба зинал
но нека във сърцата
любов и смях да има

На живота

на живота страниците леки
прелиствам бавно днес
в кръстопъти сливат се пътеки
разглеждам с интерес

колко пъти грешен път избирах
се вижда ясно тук
колко пъти в мрак и студ умирах
отказал да съм друг

на съдбата цъфналите листи
красиви са сега
и в очите сълзите са чисти
от болка и тъга

на живота страниците тежки
прелиствам бавно днес
и понесъл собствените грешки
ще спя добре нощес

По-силно е от мене

Какво да правя - по-силно е от мене!
И не за слава. Съдбата не променя.

Лекува всичко - най-кървавите рани!
Така обичам. Така подавам длани.

И дар сърдечен най-прелестен създава!
Той крие вечност. И почит заслужава.

Какво да правя - по-силно е от мене!
Ще продължавам... Творец съм на вселени.

Сам си си враг

ти сам си си враг
живееш във мрак
не дава ти знак
ти сам си си враг

и как не разбра
с любов - зла игра -
светът ти умря
и как не разбра

ти пак си си сам
в порутен стар храм
какво има там
ти пак си си сам

във болка и страх
не сторил ни грях
не си като тях
във болка и страх

без сам да си враг
прекрачил чужд праг
ще найдеш ти знак
без сам да си враг

От ада излязъл

от ада излязъл
с омраза белязан
той всичко убива
добро и красиво
и всичко изсъхва
живота издъхва
под лапите остри
на който докосне

но щом те посрещне
в сърцето горещо
се ражда и пламък
и всяка измама
изчезва самичка
и той те обича
тъй силно и вярно
че всяка коварност

се губи в душата
и влюбени двама
делите сърцата
все рамо до рамо
до края в земята

С нокът черен

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
в теб няма друго - само жажда!

ти заби жестока лапа
в плътта ми мека и невинна
с мръсна паст за миг излапа
душата - в болка тя загина

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
и само смърт във мен се ражда!

За кифлите 2 - Мога да мина за стока

какво като имаш кола
Лексус последен модел
аз зная че с къса пола
с поглед премрежен без цел
с много сенки и грим
и с вид "недостижим"
русолява и синеока
веща в хиляда порока
мога да мина за стока

какво като имаш пари
фирми насам и натам
аз зная че мога дори
да не е чак тъй голям
с много сенки и лак
и с вид "сега после пак"
кестенява и черноока
веща в хиляда порока
мога да мина за стока

какво като нямаш акъл
за друго при мен си дошъл

За кифлите 1 - Скъпа моя

скъпа моя
така си програмирана
дали си лакирана
дали нагримирана
или епилирана

все същата кифла оставаш си
годините ти не прощават и
ще се бъгне програмата
щом лъсне измамата

под грима показват се бръчките
не държи вечно и ботокса
изкуствено всичко замръчква се
и става тежък животът ти


скъпа моя
май не разбра че фалшиви са
"мечтите" ти пазени ревностно
тъпите мутри плешивите
не стават бащи на годината
и щом остарееш
заменят те
мигом с по-младата версия

защото ти не единствена
а с етикет "заменима" си
една е житейската истина
без чест по се търси жената
но има ли чест -
тя безценна е!

На К.

в очите ти - хитро и палаво пламъче
приличаш на дяволче малко
но колко е жалко
тъй жалко е
в обувката камъче
в живота ми няма ги
ни устните алени
ни длани за галене
няма ги...
звездите запалени

в очите ти - залези...

Една любов

заменям всичките си стѝхове
за една любов огнедишаща
дошла от нищото
разнищваща

една любов

и нека ме погълне бездната
за една любов
от звезди извезана
родила поезия
в стих един

една любов

една-единствена

и после смърт


и после - ров

По малко умирам

как искам да пиша поеми епични
в които войнѝ титанични
земята на две да раздират

но винаги идва красиво момиче
и въпреки клетви изрични
по малко умирам

Две сили

Две сили в мен се борят -
за две девойки пиша:
другарка и любима -
все стари, вехти рими...

Ума ми те разделят -
аз две жени описвам:
бял ангел, дяволица -
и двете хубавици!

Едва ли ще сполуча
с коя да е от двете -
едната става кучка,
а другата е цвете!

Държи ме тя

държи ме тя все още с мощ
огромна и велика
но ти в кръвта гориш и вриш
на няколко езика

съдба е тя но няма как
да бъде моя вече
а ти си вечен огнен знак
дори да си далече

опряла тя в миг лош е нож
до нежната ми вена

но пазиш ти среднощ с разкош
душата покорена

Очите ѝ - кинжали

Защо очите ѝ - кинжали -
раздират мойта плът?
А облаците натежали
с пух раните лечат?

Защо ръцете ѝ с магия
ме правят неин роб?
Смирен от дланите да пия
вода до своя гроб?

Защо лицето ѝ омайва -
за други да съм сляп?
И вместо туй да ме отчайва,
ме храни като хляб?

Защо така ме мъчиш?

Защо така ме мъчиш,
Сърце, войник жесток!?
Когато някой връчи
писмо - "Дотук сме!" Шок!

Защо забиваш меча,
Сърце, без милост ти?
Нима така ти пречи
да сбъднеш две мечти:

Едно: обич споделена.
Две: за писане вселена?

Забранен стих

нас съдбата жестока обрече ни
и сме двама различно обречени
да обичаш изобщо не искаш ти
а очите ми - вечно обичащи

Нейното име помръкна

когато боли ме
нормално не пиша
изчаквам да мине
но нищо

сърцето не пита
то иска си свойто
и рита с копита
на бройка

сърцето е тъпо
не мисли изобщо
излиза ти скъпо
най-общо

когато боли ме
добре е да млъкна
че Нейното име
помръкна

На Лили

аз мислех си че съм различен
не съм - по всичко си личи
щом всяко хубаво момиче
наказва ме като мълчи

По STARSET - MY DEMONS

не мога да я спра
тази болест във ума ми

дори и да умра
няма как да я измамя

край мене те летят
пак подобно лешояди
угасва моят свят
и пропада право в ада

не мога времето да върна
(не знае милост времето!)
спаси ме ако се превърна
в моите демони

По Linkin Park - New Divide

помня черни небеса
със светкавици осеяни
всички тъмни чудеса
от душата ми лелеяни

случваха се в тишина
но прорязана от болката
на човешката война
продължаваща без отговор

нека думите разсеят
далечното в очите ти
слънце силно ще огрее
стотици въпросителни

искам всичко аз да знам
покажи ми свята истина
върна ли се - ще съм сам
но ще знам дали си Изтокът

дай ми огън в пълен мрак
насочѝ ме към посоката
твоят ален топъл знак
във очите ти - жестоките

нека думите разсеят
далечното в очите ти
слънце силно ще огрее
стотици въпросителни

Искаш да откраднеш?

искаш да откраднеш
стиха ми?
глупако - ще напиша още сто!
дори и тях да ги задигнеш
и да публикуваш книга...
давай!
кой ще ти повярва
бурен върху цвят покарва ли?
бисер как ще се роди в калта?
плява ражда само плява!

искаш да откраднеш
мойта слава?
не става!
кради на воля
неразбрал
на мисълта полета
на думите размаха
раждат шедьоврите
и те правят класик
ако писано е
да бъдеш велик
пред света си длъжен
себе си да бъдеш!

никого не ще излъжеш