Адът

по билата пада здрачът
да прикрие - негова задача
снеговете бели чисти
да почерни Мракът силно иска
и додето зрее тъмнината
Адът властва над Земята

Гроба

и бедни и богати
поглъща ни земята
по-важно е в сърцата
любов да има свята

омраза мъст и злоба
така са те излишни
че чака всички гроба
не ни спасява нищо

и многото имоти
коли и скъпи вещи
отиват си с живота
че никой не е вечен

и бедни и богати
за нас е гроба зинал
но нека във сърцата
любов и смях да има

Какво мога да ти разкажа

Какво мога да ти разкажа,
стара приятелко?
На Красивото вечен страж съм,
другар на вятъра...
В мене живеят Вселени,
звездите се раждат,
и гаснат...
плискат морета във мене,
и жажда пораждат,
и раснат...

Какво мога да ти разкажа,
стара приятелко?
На Земята от екипажа,
част от пиратите...
Грабя чувствата, съдбите,
после преживявам
и пиша...
Вглеждам се първо в душите,
след туй преценявам
излишното...

Аз съм и страж, и пират -
и пазя, и плячкосвам.
Как? Нали на този свят
не всичко е просто...