Дървото е високо

По Блага Димитрова
"Превращения"

дървото е високо
до облаците сякаш стига
човекът е жесток и
превръща го веднага в книга

и в книгата му пише
"там имало дърво високо
но скоро си отишло
човек един жестоко..."

така ще продължава
и цикълът всевечен
все нещо ще пресява
потокът бързотечен

Късно е

късно е
време е перото да почине
втръсна ми
рима да редя след рима
търся си
дама прелестна и незаета
да скъсаме
ролите на муза и поет

Залеза обагрен във алено

залеза обагрен във алено
гледаме двамата
огъня изпратен от Бога ни
пали в нас раните

мрака чер посрещаме чакан е
гълта той аленото
кладите среднощни на младите
вече запалени са

в черната нощ без лицемерие
слепи сме двамата
в тъмното - то бездна бездънна е -
гледаме с дланите

Звярът

Звярът пробуди се, звярът,
хиляди века прекарал
във дълбокия лед.
Жалките смъртни не могат
да го убият. Той Бог е
който жреца прокле!

Звярът пробуди се, звярът,
късно е вече за Вяра,
за спасение тук.
Жалките смъртни са слаби,
техният свят ще ограби -
бавно, тихо, без звук.

Нова година

Година Нова със приятели добри...
Щом има пиене и печката гори,
щом вънка святкат ярките искри -
ще я откараме пак до зори!

Година Нова, казват, нов късмет,
а тук сме вече поета до поет
и курсът към звездите е поет...
(и Илон Мъск е в тоз куплет!)

Година Нова, приятелите - стари,
ако тъй е то, то нека ни завари
на софрата, с музика, с другари,
защо са другите аксесоари?

Колко красота

колко красота сам създадох
и ви подарих
в името на вечната младост
пиша стих след стих
за вас момичета

обичам ви

Ангел си бил

- ангел си бил
ами че де са ти тогава крилата
- лош ме преби
и с нож ги отряза кърви ми душата

- божий си син
защо не покоси с мъст той ръката му
- той му е син
както всички останали на земята

- какво сега
щом не можеш високо горе да литнеш
- дай ми ръка
ще сея любов и по земята ще скитам

Тъмница

в черна тъмница окован
тлея сам
без да знам
тази присъда защо е
кървави сълзите мои
сеят смърт
моят път
вечно далеч е от светът

Няма ден

не няма ден нийде по-велик
от днешния
душите ни стават чисти в миг
щом срещнат Го

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че само с взор в Неговия лик
успешен си

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че Той е бич както и светлик
за грешния

Най-светлия от празниците

на най-светлия от празниците
ангелската светлина огрява
и забравяме омразата
в името на Неговата слава

на най-чистия от празниците
милостта Му вечна ще измолим
и доброто ще запазим
става днес духът ни смел и волен

Ангел бял

Ангел бял, отде се взе?
Падам днес на колене -
твоят образ и нозе
ще ме спасят ли? Не. Не.

Ангел бял, ти долетя
с мощни ангелски криле.
Носиш мека чистота
над безкрайното поле.

Ангел бял, ти носиш мир,
щом дохождаш пак при нас,
водиш нашия Пастир -
с благия му нежен глас!

Рождество

Честито Рождество!
На твоето любимо същество
кажи, че го обичаш!
И любимото момче ти целуни,
прегърни пак скъпото момиче!

Честито Рождество!
Скандалите от всяко естество -
за тях днес място няма!
Любимото момиче погали,
момчета - бъдете мили само!

Честито Рождество!
Разтвори сърце за светлината!
Обич нека да гори в сърцата!

Син Божи

Син Божи днеска роди се
звезда яви се от изток
за греховете ни страда
разпънат на кръста
без да очаква награда
той стана безсмъртен

сега от рая ни гледа
и чака той ден последен
когато иде възмездие
на Съд деня страшен
описан в мойта поезия
с цел да ви уплаши

Син Божи днеска роди се
и нека прошка поискаме
от съществото най-чисто
греха ни измило
да вярваме но наистина
че Бог дава сила

Двата демона

разранена душата кърви
тъмнината я обви
във прегръдка желязна
двата демона у мен
ме разкъсват всеки ден
горя в гняв и омраза

разранена душата кърви
трябва път да извърви
далечен и опасен
всички демони отвън
сочат мен какъвто съм:
прекрасен и ужасен

Проекциите

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
съзнанието зная мами
по-слаби са от Бога

всички демони побягват
от бялото във тебе
светлината ги разлага
червеното изгребва

стават чисти като злато
- металът благороден -
стават ангели в душата
с духа си разнороден

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
това са само холограми
лъжи далеч от Бога

Гроба на гробаря

кой ще изкопае гроба на гробаря
кой за поета ще напише стих
на портиера кой врата отваря
кой на Бога ще прости

на вещицата кой магия
ще направи за любов
и Смъртта кой ще убие
във неравен лов

Луцифер кой ще измами
Лѝлит кой ще прелъсти
няма жалки смъртни няма
отговори в този стих

Коте с едно око

по пътя срещнах
коте със едно око
и в мене нещо
се пречупи
рекох си ами ако...
успея да го хвана
храна ще купя
у нас ще го нахраня
към него тръгнах
то избяга
в душата рана
се отвори
разбрах че хора
отнели са окото
и не ще повярва
вече никому
горкото

Защо пишеш?

Защо пишеш?
Аз пиша, за да радвам!
Тъгата се прокрадва...
Защо пишеш?
Щом пиша, се лекувам!
Но с болни все общувам...
Защо пишеш?
Аз пиша, за да Бъда!
Най-тежката присъда...

Нежен цвят съм аз

нежен цвят съм аз
листо на трепетлика
от мене звуци бликат
крехък цвят съм аз
сълзѝте днес поникват
на Вяра огнелика
вечен цвят съм аз

Потребителя

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
изпълнен е мозъкът с чипове
сеят те мрак и омраза

това е човекът съвременен
скапаният потребител
парите за него и времето
Света са Обител

това е човекът безличен
юзерът тъп и всеяден
не може дори да обича
от злоба разяден

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
готов е да вярва на митове
щом в новини ги показват

Баща ми

Баща ми е много работен,
стъжнѝли сме му уж живота:
"Как беше лесно без вас!"
Баща ми за всичко се грижи,
но вече той трудно се движи
и глъхне силният глас...
Баща ми е много работен,
но щеше да бъде самотен,
ако ни нямаше нас!

Коледна приказка (с поука)

Дядо Коледа с шейната
ниско заради мъглата
прелетя и
сбърка в Англия платната
после в тир заби се челно
оказа се здраво шасито
вдигна се нагоре смело
с един мигач и фар разбити
спряха го тогава бобита
разпитаха го
за неговите хобита
дали е гледал "Хобита"
и още важни въпроси
какво в багажника си носи
(оказа се екстра багаж
от хиляда тона)
и го глобиха сто милиона
после във затвора
и запора
на пенсията и субсидиите
затова ако се чудите дечица
къде са ви подаръците
винете държавата
и тъпите закони
които доброто наказват
а на злото се подмазват
от хиляди еони

и яжте повече бонбони!

Сняг ли?

Сняг се сипе на парцали...
Чакай! Туй са портокали!
Смогнеш ли да се пребориш,
туряй смело в джоба
чак до късна доба
всичките са тънкокори!

---

Сняг се сипе на парцали...
Чакай! Туй са портокали!
Смогнеш ли да се пребориш,
граби - те са тънкокори!

Бившите любови

снощи танцувах до късно
танцувах аз на гроба
на бившите любови

снощи ми беше весело
и пеех на песните
на обичи есенни

снощи сънувах звездите
изцеждах отровата
на бившите любови

(течеше със сълзѝте)

остана надеждата

Музи

музи послушни непослушни
музи с ботуши без ботуши
музите навред са
музи с рокли и без рокли
слушат рок ли и не рок ли
возя с мерцедеса

Тъмнината зрее

Тъмнината зрее - дяволски плод,

а сърцето зее - порта изкъртена!

Не постигнах нищо в този живот,

с дух пречупен, а ръцете ми - кървави!

Тъмнината пее с демонски грак,

а сърцето лее думи измъчени!

Не научих нищо, блянът умря,

и загинах сам, от всички отлъчен!

Без изход (В този свят така студен)

Кажи ми, в този свят така студен,
дали му дреме някому за мен?
Не мисля...
Но зная аз, ще дойде светъл ден,
когато от студено уморен,
наистина...
Ще вляза в свят, от мене сътворен,
далеч от този свят така студен
без изход!

На зъболекарката ми

На С.

Престъпвам бавно прага
на кабинета лично ваш.
Сърцето ми се стяга
и заболява ме глава!

Поисквам да се върна
обратно в своите следи
и знам, не ще съм първи -
страхът обаче не вреди.

Посрещате ме нежно,
с машинки много - ужас жив!
Забивате небрежно
упойка в мен. И ме души!

"Отваряй муцка!", чувам,
и става доста леко в миг.
С вас весело общувам,
дори и да не сме сами.

Минава време... И край!
Зъбът ми вече е готов.
Защо се мъчих? Познай!
Сега захапвам като нов!

Излизам пак от прага
на кабинета лично ваш...
Защо ли все отлагах
толкова дълго аз това?

Какво ли случва се когато

какво ли случва се когато
погледнеш във очите мои
и усетиш - там се ражда стих
щом извират изрази богати
и се водят хиляди двубои
един от тях да победи

какво ли случва се когато

погледнеш във очите мои
и усетиш - ще си първа ти
богиня със коси от злато
и всички стихове са твои
и твои - всичките мечти

Мъртва протоплазма

поглъщам мъртва протоплазма
ам-ам-ам
повръщам вашите фантазии
и ставам по-голям!

поглъщам символи и рими
ам-ам-ам
изплювам ги неповторими
това го правя сам!

поглъщам образите чудни
ам-ам-ам
и връщам думите ви блудни
тъй както аз си знам!

По Ava Max - EveryTime I cry

щом заплачеш силна ставаш
на палачите прощаваш
щом се счупи в теб живеца
дама купа си в двореца

щом заплачеш си могъща
няма начин да си съща
щом прекършат в теб жената
пак си първа в необята

Чума

свещта догаря
ще настане скоро мрак
до мен другарят
на легло е пак

таз пуста чума
всички ни ще тръшне тя
не ще и дума
тук не спи Смъртта

свещта догаря
и се спуска тъмнина
очи притварям
в гробна тишина

Стрелата

дръпваш стрелата ти от колчана

опъваш лъка

изстрел 

и следва кървава рана

и в мене мъката

влача сърцето пак наранено

и стена тихо

болка 

че става все по-студено

от всички стихове

За вдъхновението

кога ще се изчерпи питаш
и мойто вдъхновение
недей изобщо да разчиташ
да има изменение
във близките години
няма да изчезнат
и всичките богини
нито тази бездна
в гърдите ми дълбока
ни очите звездни
на дамите жестоки
затуй изобщо не разпитвай
за мойто вдъхновение
ще бъде дълго и честито
без никакво съмнение

По Loreen - Euphoria (по слух)

Защо... не може този миг
да продължи във вечността?
Защо... когато сме сами
не се множи и любовта?

Нощта... красива е жена
и красотата ѝ гори...
Нощта... отвежда на война
тя в тишината с рой искри!


Еуфория...


С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!

Само аз и ти в безвремие!
Нашите мечти в поемите!
Отиваме нагоре-горе-горе!
Високо във простора-ора-ора!


Еуфория...


Ти и аз - сами във Вселената.
Ние-сме-така-свободни...
Наште страхове покорени са!
Имаме-криле-господни...

С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!

Смъртта

в моите листове писмено
запечатах Нейния образ
носи той в себе си Истини
от любов безкрайната болка

истина е - живото страда
и умира то в последен миг
някога Смъртта е награда
щом животът докрай те сломи

Животът

животът е скучен
- озъбено куче -
животът е гаден
когато си гладен

животът не гали
той бие с юмрука
по твоята мутра
боли не разбра ли

животът е скучен
дали ти си учен
или си метачка
той пак ще те смачка

животът не дава
той всичко отнема
и все няма време
какво ни остава

живота - туй куче
на трик да приучим
храна да ни носи
без кокал да проси

Сън на пеперуда

... и музиката мека
гали нежно ухото
гледам с неохота
часовника
пътека
пробил е в ума ми
спи
спи
спи
ами ако не искам
ако сънят е измама
и Нищото там е

ами ако заспя
и после се събудя
в сън на пеперуда?

... и музиката тиха
гали нежно ухото
изчезва живота
в няколко стиха

Любов посред дъжд

запалѝ цигара
с нея болка стара
загасѝ
ръцете ти треперят
зад открехнатите двери

спят сълзи

запали цигара
с Нея на олтара
бе веднъж
сега нима забрави
как любов се прави
посред дъжд

Аз съм Паст

аз съм паст
аз съм паст огромна
искам всичко да изям
искам всичко да си спомня

аз съм паст
аз съм паст зъбата
искам всичко да изям
да погълна и Съдбата

Всеки стих е жив

всеки стих е жив
роден
той живее
може да се умножи
в книги
да старее

всеки стих е бил
в нечие съзнание
носи може би
капчица познание

всеки стих е жив
чети
ще изгрее
щом се задържи
в ума
и там узрее

Не искам да те наранявам

не искам да те наранявам
наистина не искам
за нищо ти не си виновен
е може би за нещо
че остави я с отровата
си да работи вещо

не искам да те наранявам
но си помежду ни
нямаш никаква вина ти
е може би за нещо
че остави ми съдбата
в ръцете й зловещи

Кълбо от ярост

кълбо от ярост във гърдите
като диск на Супернова
с огъня изгарящ на звездите
и изпълнено с ОТРОВА

в мен е то и ме разяжда
както желязото киселина
и усещам знойна жажда
да убивам да ломя

кълбо от гняв жесток във мене
като дупка черна в мрака
ще погълне цялата Вселена
като паст на хищен дракон

Казан с катран

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
и всичко бяло точи
оставам без енергия

той капе на клавишите
изсмуква в мене силите
очерня и написаното
прекъсва лесно жилите

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
чер вълк кръвта ми лочи
трупа гризат зли червеи

Обичай!

Присъдата ми ти изрече:
Обичай!
Обичай и ще бъдеш вечен!
Обичай!
Обичай - днес до ден далечен!
Обичай:
Присъдата ми ти изрече!

Обичай...
Отровата от мен изтече!
Обичай...
Животът има смисъл вече!

Музата да си почине

Оставям малко музата ми да почине.
Тази хубава богиня!
Но какво тогаз ще чиня?

Да възхвалявам красотите ни природни?
За това съм непригоден!
Нужен е Пегас изгоден!

Процесът на писане обяснявал съм много!
Знаете - ритъмът строг е!
И в стиха аз търся Бога.

Но какво? Какво остава?
Може строфата децима...
Модел с добра октава?
Сигурно една сикстина?
Дали да продължавам?
Следва мъничка терцина...
Това не носи слава!
Ад без тебе е, Богиньо!

Запей, мой нежен славей!

Дали?

Дали те виждам истинска?
Дали?
Нали любов поиска ти?
Нали?
Боли сама да бъдеш пак!
Боли!
Вали снега по пътя ти!
Вали!

Игли снагата ти покриват!
Игли! Но още си красива!

Копнея да ме приласкаеш

копнея да ме приласкаеш
докосни ме нежно
навярно ти отдавна знаеш
че в душата ми е снежно

жадувам пак да ме помилваш
с твойте меки длани
посрещаш ме с добра усмивка
и зарастват всички рани

Докосни ме

докосни ме мила моя
докосни ме
и душата ми е твоя

ще те милвам нежно скъпа
ще те милвам
и сърцето ще отстъпя

запалѝ в гърдите огън
запалѝ го
потърсѝ в ума ми Бога

потърсѝ го!

Копнея ласка

като цвете - капка утринна роса
копнея ласка
като котка - нежен допир по носа
копнея ласка

като дама - скрила се зад етикет
аз нося маска
като мачо - с номер със голям букет
аз нося маска

като огън - който пръска светлина
създавам краски
като воин - който води днес война
аз нося каска

Момиче от огън

момиче от огън, мечтите изгаряш
докоснеш ли - пепел
след тебе оставяш

момиче от огън, ни млада ни стара
погледнеш ли - двери
на пъкъл отваряш

момиче от огън, от болка ридая
постой още малко
бъди с мен до края

Жажда

жадувам меките ти длани
щом милват ме
зарастват всички рани

сънувам погледа ти светъл
той истински
събужда в мен поета

бленувам плитките ти тъмни
поискам ли
ги галя аз до съмване

Жарките шарки

жарките шарки разжарени
на цветове непопарени
светят цветно разплетено
късат ги тихо поетите

звездните бездни изплезени
бълват изящна поезия
в огън могат към Бога те
вечно да пращат тревогите

Сънят не идва

Сънят не идва, а нощта е млада.
Страдам.
По теб копнежът ме души ужасно.
С теб съм, Прекрасна!

А сенки бели във тъмата светят.
Цвете!
По теб мечтите покоряват дните.
Пиеш сълзите ми!

И вълци вият по луната диво.
Жив съм!
Аз зная, скоро ще сме ние двама.
В огън и пламък!

Содом и Гомор

... и огън и жупел и плач на девици
греховете ви смъртни дотук ви докараха
треперят от страх даже висшите жрици
покосява лавата млади и стари

нека погълне яростта на Всевишния
вашата лъст и прегрешенията ваши
че в грях окъпани, живяхте в излишъци!
и нито от Бог ни от съд се изплашихте

Изгревът ален

щом изгревът ален запали
пожари във дворцови зали
полето от мак пак зачака
денят да излезе от мрака

щом слънцето жълто нахълта
в поле от цветя
го изгълта
и целия блясък разряза

денят нов роди се със крясък

Рана разранена

искам стих да ти напиша
но съзнанието ми
е рана разранена
и боли
и е студено
щом опитам
нещо в ритъм да създам

искам стих да ти напиша
но умът ми стене
и въздиша
няма нищо няма нищо
ще ми мине
и ще има
стих за теб богиньо

Уча се да пиша

Като човек след катастрофа
уча се да пиша.
Грешен ритъм?
Няма нищо.
Ще опитам всяка строфа
да оплитам,
ще залитам -
ту към ямба,
ту в хорея...

В мене зрее
Вечност цяла
слънце грее
в мен изгряло!

Като човек след удар
уча се да пиша.
Голямо чудо,
че издишат
стиховете първи!
Пиша ги без мисъл,
без да спирам.
Тъй е Той орисал
днес разбирам!

Времето изтича

времето изтича - чер катран
а аз съм сам
ужасно сам

времето изтича - плътен мед
аз съм без теб
без теб дете

времето изтича - мармалад
аз тъй съм слаб
така богат

Кръпка

аз съм просто бяла кръпка
на черната световна черга
и макар да има тръпка
да си пълен със енергия

тъжно е и тъй самотно
единак вълк - да живея
със присъда доживотна
в мрачен мрак да грея

аз съм просто малка кръпка
която злобата не скрива
и тя някой ден ще стъпка
всичко в мен красиво

Огледалото на Съдбата

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която обичам
макар и различен
от всичките хора
дръпнах отскоро
доста нагоре

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която ме радва
и моята младост
макар попрезряла
все още е цяла
в душата ми бяла

и непокътната
отразява се пътя ми
на Съдбата в Огледалото

Като котка

като котка която
родила
след седмица малките гони
така губят своята сила
всички чувства
към стихове мои

те искат да сучат
- не давам -
не ги чистя
не ги пазя
- сами остават -
на листа
атлазен

както котка която
съзнава
че живее в свят зъл и озъбен
на тълпата творбите оставям
да ги разкъса

Оковите

трошат се
трошат се оковите
изхвърлям
изхвърлям отровите
с които светът ме насити
угасват
угасват любовите
и стари
и стари и новите
и вечно тъмни са дните

кървави капят сълзите

Парченце от пъзел

парченце от пъзел
което никъде не пасва
чужд съм на света
крилата са се сраснали
и не мога да летя

разпнат съм на кръста си
копнея твойта пазва
не всичките покръстени
душата са опазили
без да вкусят любовта

Жаден съм

жаден съм
жаден съм
за чувства емоции
гладен съм
гладен съм
поемам на порции
енергия цяла
момиче
с душата му бяла
момчето
първично
на мен огледало
поглъщам
преглъщам
превръщам
ви мигом във стихове
започвам от щрихите
в душата ми тихо е

жаден съм
жаден съм
за енергия чиста
гладен съм
гладен съм
информация искам

душата си бистра
изливам на листа

Странно е

странно е колко много неща
стават в душите ви чужди
колко усърдно крие нощта
вашите мисли
                    вашите нужди

чудно е колко малко от вас
виждаме ний ежедневно
колко различни прави това
вашата мъка
                    вашата гневност

странно е колко много неща
вечно невидими водят
както пламъкът стапя свещта
тъй и сърцата
                    в огъня бродят

Защо замина

Защо замина, богиньо?
Ами всички тези неща,
които на мен обеща?
Без теб бе зима. Загинах!

Или аз тръгнах, излъган?
Погубен, докрай наранен...
Заби ти камата във мен!
Не те прегърнах. Бях кървав!

Животът те убива

Животът те убива
какъв изящен парадокс
Смъртта е по-красива
когато вярваш в някой Бог

Смъртта е по-изкусна
когато дава ти урок
Животът е изкуство
което има точен срок

Когато твориш

когато твориш
в теб огън гори
от мрак до зори
в теб греят Искри

и аз съм творец
и в моя дворец
живее скорец

той пее добре

Кълбо от енергия

кълбо съм от енергия
ядрен реактор
в гърдите ми скрит е
във мен - мощна батерия -
нищо че факт е
на урок иде срока

Любовта ще спаси света

"Любовта света ще спаси!",
казал е някога някой.
Да, но колко много сълзи
всеки от нас е изплакал?

"Любовта света ще спаси!",
може би вярно това е.

Но Смъртта усърдно коси...
Някъде майка ридае!

Господарке на живота

Господарке на Живота,
Властелинке на Смъртта,
изсвири последна нота
на страстта и любовта...

Повелителко на Сили
по-могъщи от света,
изпрати ИМ ескадрили -
изравни ГИ с все пръстта!

Лава и лед

лава и лед гърдите разкъсват
град бял вали светкавици лъскат
сини звезди искриците пръсват
гмеж от змии с езиците съскат

това в мен кипи във вените блика
това в мене спи сега го извиках

На Йоана

опитах снимката ти да подмина
но в душата дупка зина
от твойта красота боли ужасно
ти си толкова прекрасна

Нещо красиво

нещо красиво в мен се роди
в мойте гърди
роят се звезди
роят се звезди

нещо прекрасно в мен разцъфтя
в мойта душа
цъфтят рой цветя
цъфтят рой цветя

нещо лъчисто аз сътворих
в мойто сърце
то с пламък гори
то с пламък гори

Ти си зъмя

ти си зъмя ти си отрова

тази земя

за тебе е нова

хала си ти лоша прокоба

всички мечти

съсипваш със злоба

Когато си болен

много е трудно да бъдеш щастлив
когато си болен
целият свят ти е крив
и вечно си недоволен

много е трудно весел да бъдеш
когато боли те
чувстваш го като присъда
която тегне над дните ти

По Skillet - Monster

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
ти ще дойдеш някой ден
от зова ми покорен
престъпил моето леговище

дълбоко скрит е Звярът
сега съм господарят
но чувствам - в мене диша
ще дойдеш с твойта вяра
с целебната отвара
повярвай - всичко е излишно

когато се пробуди той
ще бъде кратък всеки бой
в мен чудовището ще убива
и няма мой и няма твой
то ще съсипе цял конвой
труповете техни ще изстиват

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
иска ми се някой ден
щом сме с тебе насаме
да споделиш със мен отровата

Съсипах се от писане

съсипах се от писане
дори ми стана чудно
как след изписаните листове
сърцето още бие лудо

потроших се от римуване
дори ми стана тъпо
как туй краткото общуване
излиза толкоз скъпо

сила вече няма в мене
но чувства има още
и създават ми проблеми
с вихъра си мощен

Защо съм така устроен

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
и на нея съм покорен
и да пея съм готов

от какво тесто съм замесен
че ми трябва буйния Пегас
и започвам мигом песен
своя почва сетил аз

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
да съм вече цвят отворен
чул далечен силен зов

Когато няма муза не пиши

когато няма муза не пиши
дори до смърт да те души
болката и тя да е жестока
знай душата е дълбока
и може тя да удуши
и доброто и порока
и от живец да те лиши

затова

когато няма муза не пиши

Лекуваш ме, Поезийо

лекуваш ме ти Поезийо
всички рани зарастват
понякога глезиш ме
друг път ме разпваш
на кръста

щом седна аз пред листа
усещам твоята сила
по самолетна писта
излита мисъл стокрила
в небето

всичката болка минава
и няма вече отрова
само ти винаги даваш
най-чистата любов
безусловна

Тежко е

тежко е когато
си потънал под водата
и не можеш
глътка въздух да поемеш
тежко е когато
не правиш нищичко полезно
а нямаш и секунда време
морно тяло да положиш
във кревата
тежко е когато
злобно смее се съдбата
като кучка
и очерня ти душата -
този ручей
чист като при всеки
тежко е
но ти не се отказвай
през гората
направи пътека

Верен другар си

верен другар си - на тебе разчитам
станем ли старци - пак ще се зачитаме
колко години - гърба ми все пазиш
като роднини сме - често у вас съм

верен другар си - честен и умен
аз - ординарец съм ти със думи

Толкова години минаха

Толкова години минаха, Краси,
какво ли не преживяхме?
С мен бе когато не се понасях,
храна и компания ми поднасяше,
да се разделим не успяхме!

Толкова години минаха, Краси,
животът - озъбено куче! -
кокалът свой успя да опази,
не бяхме крадци, нито монаси,
що комари кръвта ни смучеха!

Толкова години минаха, Краси,
все си най-близък до мене.
И моля се отсега на Пегаса,
да запази тази моя нагласа,
пред теб само ще свия колене!

Сам английски овладя

Сам английски овладя,
знаеш много за историята,
в акциите имаш дял -
постигна повече от хората!

По-добър другар да исках,
аз нямаше как да намеря!
Радвам се, че ти си близко,
и връх не трябва да катеря!

И твойта е тежка

Ама и твойта е тежка, а, друже,
на трима си нужен!
От какво е душата омесена,
как издържа живота нелесен тя?

Ама и твойта е тежка, приятелю,
издържаш децата си!
На главата ти неща са хиляди,
колеги вкъщи вечно пилят ти!

Ама и твойта е тежка, родителю,
Бъдещето любопитно е!
Стисни зъби и им бъди опората,
с която ще пораснат хора те!

Ревизия

цяла седмица в ревизия
не е като телевизия
иде ти да виеш
нейде да се скриеш
някой да убиеш
нервите се късат
неумит небръснат
и мускулите болят
проклинаш целий свят
направо цялата вселена
крива ти е и противна
искаш ти да си отиваш
искаш да побегнеш
в леглото да си легнеш
и по-скоро да се махнеш
с пръста среден да помахаш
цяла седмица ревизия
не е като евровизия
иде ти да трепеш
с мед да се наклепеш
и в мравуняк да поседнеш
накратко ти се мре
даже в голямо море
от противно гюбре
само да не си на работа
душата си продал би
на дявола
писнало ти е от жалби
и въже вързал би
и обесил се на него
би настъпил остро лего
изобщо всичко би направил
смяната си да оставиш
може би си мислиш ти
че ще има хепи енд
но в живота няма ги -
виж мен...

Авторка, писател и поет

Авторка, писател и поет,
и от теб Вселени бликат!
Знаеш няколко езика
и с малко повече късмет
скоро ще бъдеш велика!

Огън в очите гори

огън в очите гори
и пръстите пишат ли пишат
листът блести от искри
и думите - живи - въздишат

Словото

дали е дар или проклятие
ти с него си закърмена
дали е стигма
        белег от разпятие
небесна радост
        или болка кървава
и аз не зная
но с него съм жигосан също
за мене то е всичко
до смърт ще го обичам

защото сила е могъща

Твоята дарба

твоята дарба граничи с вълшебство
умееш души да увличаш
омагьосани те тръгват след тебе
и в унес творбите ти сричат

Музикант-виртуоз

тъй както музиканта-виртуоз
превръща звуците във чудна песен
така и ти подобно черен кос
създаваш думи от напев чудесен

На твоите пръсти магията

на твоите пръсти магията
пленява сърца и души
такава е тя - орисията -
че словото ти не греши

Дълбоко в тебе светят звезди

дълбоко във тебе светят звезди
през пръстите светлина се изцежда
каквото умът твой бистър роди
със нежност голяма ти го отглеждаш

 

За теб не зная нищо

за теб не зная нищо
нищо не попитах
нямаше и нужда
защото ти бе чужда
и нищо не изпитах
лишен от любопитство

но сега се то пробужда

коя си ти
какво работиш
какви са твоите мечти
и как върви живота

тез въпроси
навярно никога не ще задам
защото носят
това с което ще навлезеш там
в сърцето
боса
и с коси в безреда
            млада
                крехка
                        бледа

пълна със живот навярно
не знам
но веднъж да влезеш там
ще е коварно
случвало се е стотици пъти
щом умът ми се размъти
всички граници ще паднат
и душата ще откраднеш
и жестоко тя ще страда

Щом усмихнеш се

щом усмихнеш се лицето грейва
и в сърцето рана зейва
а щом успея
дори за миг да те разсмея
сякаш съм герой
и съм победил в неравен бой

щом усмихнеш се и ангели запяват
и сърцето покоряваш
знам ако случайно
със нещо дребно те разплача
ще кървя безкрайно
и краят мой това ще значи

Усмивката лисича

с усмивката лисича
и със тялото на фея
до мен едно момиче
със взора електричен
ме накара да запея

и заредиха се куплети
един след друг изтичаха
да я срещна за късмета
как разкъса тя сърцето
със зъбите си лисичи

Не пиша за теб

не пиша за теб
ти не го заслужаваш
но чувство расте
и избуява

не пиша за теб
за себе си пиша
ураганът свиреп
в мене диша

не пиша за теб
лекувам душата си
но знай ти дете
държа си юздата

Когато ти ми се обади

Когато ти ми се обади,
твоят тон бе променен.
Усещах ясно - чувствах - страдаш
и ще скъсаш скоро с мен...

Когато думите изрече,
не повярвах и за миг
кръвта ми като че изтече
и ме задави силен вик.

И да, ще си намеря друга,
може даже да са сто,
но коя в сърцето тука
бих приел отново
                            и защо?

Двама заедно вървим

двама заедно вървим
не носиш грим
нито пък секси рокля
на пиедестал недостижим
не те поставям
и толкова!
и не си ти божество
нито самодива
а човешко същество
вътрешно красиво
(и знам какво говорят
повърхностните хора
че красивите отвътре
грозни са отвън)
а защо тогава искам
всеки миг да те прегърна
и животът ми е сън
и когато се събудя
виждам взора изумруден
и във него се изгубвам

Две комети

със теб сме две комети
летящи по орбити различни
аз водя се поета
за мен ти още си момиче
но истината е че нито
аз поет съм
нито ти си млада
но душата страда
и са черни дните
истината е че щом се срещнат
тези две комети
засилват се гравитационно
и се запращат на милиони
километри

със теб сме две комети
по различни орбити летящи
такъв ми е късмета
да оставям дирите кървящи

Какво ли правиш

седя и питам се какво ли правиш
и знам ако ти звънна
навярно ти ще го оставиш
само за да поговориш с мен
но се правя на студен
а отвътре жив съм огън
отвътре съм жарава
и зная че каквото и да правиш
не те е грижа хич за мене
не се правиш на студена
а ледена си като айсберг

набирам те по вайбър

Многото години

видяхме се за малко
беше като миг за мен
така е жалко
че не мога да те виждам
всеки ден
поривът прииждащ
оставя ме смутен

но има ли проблем?

всъщност има
прости правила
говорим за години
опит зрялост
които ни делят
не зная твойто тяло
дали ще породи
желание у мене
живот дали ще носи и роди
към мен си ти студена
навярно затова
на света Живот си дала
стига ти това

всъщност има
прости правила
многото години
чупят в нас стъкла

Не мисля, че си приказно красива

не мисля че си приказно красива
но имаш чар
каквото и да сложиш ти отива
и пали жар
в душата моя чиста и свенлива

не мисля че си много находчива
но в мен пожар
направо клада палиш но съм жива
и господар
си ти - ти сладка моя самодиво

Сърцето ми е натежало

сърцето ми от обич натежало
то - плод - ще падне на земята
любов пречиста и узряла
ще пусне семенцето бяло
едничък мост над двата свята

Всяка нова дума

всяка нова дума
всяко изречение
е за мене струна
стихотворение

всяка нова мисъл
всяко съждение
пълно е със смисъл
носи въжделение

всяка нова буква
за мен е интересна
каквото ти щуква
превръщам го в песен

Боли ме

боли ме боли ме боли ме
и не зная защо ме боли
мълвя само твоето име
и в душата ми огън вали

боли ме боли ме боли ме
не разбирам защо ме боли
и как бързо ти покори ме
самотата ми в миг развали

боли ме боли ме боли ме
май че искам така да боли
направих неща непростими
затова цял покрит съм с игли

Когато гледам те

когато гледам в теб усещам
отнякъде познавам те
но зная че не сме се срещали
и много съжалявам аз

когато гледам те усмивка
разлива се по устните
ти силна си но колеблива
победа щом предвкусваш

когато гледам те обичам
с теб да се проектирам
такова прелестно момиче
от теб искри извират

Замълчи, сърце!

Замълчи, сърце! Но не можеш, нали?
Как да страдаш в тишина,
без да кажеш защо те боли?
Вечно заради жена!

Протегни ръце! Туй не можеш дори!
Да не нараниш от страх,
по-съгласен си да изгориш...
Заради несторен грях!

Да те нараня с нежност

отстрани изглежда навярно
че искам да се сближим
но това е чувство коварно
и блян недостижим

истината е - от страх умирам
да не станем много близки с теб
чувствата от мен сами извират
и брули ме вихърът свиреп

отстрани навярно ти изглежда
че от чувствата не ме е страх
но ме плаши всяка капка нежност
защото с нея мога да те нараня

Сърцето лови ръжда

Липсваш ми сега както липсва
на пустинята дъжда.
И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.

И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.
Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.

Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.
Има единствена Истина -
сърцето лови ръжда.

Появиш се

Появиш се... и посветиш... и изчезнеш отново -
както слънце в облачен ден.
Стане весело и ето - да кажеш "бай" готова...
Объркващо е туй за мен!

Изчезнеш ти... и те няма... но дохождаш после пак -
както луната през нощта.
Долипсваш ми - ти си само звезден лъч във пълен мрак.
Носиш ти рядка красота!

С теб да чатя ми е интересно

с теб да чатя винаги е интересно
именно защото не е лесно
в теб душата е немирно малко коте
и не те е галил знам живота

с теб да чатя е награда и усилие
лоша си понякога но мила
тъй позната си и толкова далечна
спомен от любов горяща вечно

От себе си ще те изстискам

сега от себе си ще те изстискам
като сока от лимон
ще ти кажа всичко дето искам
мечтите милион
и по този начин ще изчерпя
всяко чувство зло у мен
ще изчезне всяка нервност
поне за този ден

искам да четем до тъмно
свойте стихове наред
и всяка нощ доде се съмне
да говорим в соаре

искам всичко да ме питаш
и да отговаряш честно ти
да ти бъда любопитен
колкото на мене си почти

искам най-накрая да се видим
но да не бъде край това
и когато дойда да отидем
някъде далеч със влак

Трябва да се боря

трябва да се боря с чувството зловещо
как ще ме цениш и уважаваш
щом съм в неговите клещи
и да те ухажвам продължавам
това говори нещо
говори че съм още във властта жестока
на тези които не дават и ока
за мен и за всичко от мене
които забиха ме в яма дълбока
където душата ми стене

трябва да се боря с чувството измамно
защото то е демон
и да ме съсипе може само

Противно на всичко

противно на всичко аз те обичам
бъди си ти безразлична
противно на всичко аз те желая
че не ме харесваш зная
противно на всичко аз те сънувам
дори с теб да не общувам
противно на всичко аз те обичам
защото красива си и си различна

Слабост

край тебе чувствам слабост
не искам пак да бъда слаб
усещането грабва
по малко ме ограбва
то реже моите крила

край теб усещам сила
която пари като лед
и тя ме би убила
и би ме тя смразила
не бе ли твоето поле

Богиня си двулика

богиня си двулика
над мене властваш
така прекрасна
че образите два
описвам със слова
те парят на езика

богиня тъмноока
над мен надвиснала
така те искам аз
душите твои две
стихът красив зове
със болката жестока

Злоупотреби

дадох ти сила а ти
с ней злоупотреби
исках аз да слея
нашите съдби
нашите борби
близко да живеем
но злоупотреби
силата използва ти

за да ме тормозиш
да ме изтезаваш
тъжен стих е този

всичко ти прощавам

Чародейка чаровна

чародейка си чаровна
но каква магия ми направи
еликсирът ти любовен
как гори в гърдите ми - жарава

ти магьоснице могъща
заклинание какво ми стори
мисълта към теб се връща
как и разумът ми ти отвори

под твоя власт съм аз
Кралице на Мрака
и моят глас е страст
все тебе чакам

Защо така си лоша

защо така си лоша
защо забиваш ножа
във нежната ми кожа
защо така си лоша

нима дотам ме мразиш
сърце с пета да газиш
прост разговор отказваш
защо така ме мразиш

Сила

дадох ти сила
сила която би ме спасила
сила която би ме убила
дадох ти сила

дадох ти сила
сила която може да радва
сила сърцето дето открадва
дадох ти сила

дадох ти сила
сила с която ме разрушаваш
и затова сега съжалявам
не че дадох ти сила

а затова че си открила
как да я използваш
болка
да ми причиняваш

Не движим вече

не движим вече
в кръгове еднакви
съдбата рече
единак си
гледай си уроците
далече
стой от пороците
но това не значи
че съм ви забравил
дълго си налагах
да не мисля
с работата бягах
от Истината
а тя е много проста
двама с тебе
Огън носим
                в душите
а твоят огън
                го пали Тити

Не обич, а огън

не обич а огън
е вашето с Тити
дори аз не мога
да видя душите
така те са слети
еднакви - съдбите
възпяват поети

не обич - жарава
е вашето с Тити
какво ми остава
бъдете честити
любов ви желая
да пълни гърдите
и все тъй до края

Любовта ви е

любовта ви е гореща
като сините звезди
любовта ви носи нещо
много може да роди
любовта ви е красива
като морските води
любовта ви - зряла нива
скоро ще се разплоди

През Ада смело крачили

през Ада смело крачили
сега във райските градини
един за друг сте значили
тъй много всички тез години

(когато любовта е споделена
тогава тя не е любов
а става дар от цялата Вселена
и красота и силен зов)

душите си потачили
един за друг сте всичко
напук на тях - палачите
остава ти момиче

(когато обичта е много силна
създава свят за двама тя
тече - поток пенлив - кръвта обилно
и свързва двете ви сърца)

вън тъмно е и здрачно е
у вас е светлината
вървите тихо плачете
и ражда стих сълзата

Любов божествена

любов божествена могъща
блестяща като сто слънца
когато Тити те прегръща
в уюта бял на вашта къща
се сливат двете ви сърца

любов сюблимна но човешка
горяща като огнен стълб
когато Ти с искра лудешка
докосваш нежно - няма грешка
вълчица бяла с черен вълк

На Мартин

Какво да търсиш те тласка
любов ти в чата и ласки,
които не можеш да имаш?
Защо наричаш курвета
жени, с които късмета
излязъл е вече? Без име.

Какво те кара да мислиш,
че няма истинска истина,
че нямаш бъдеще тука?
Защо душата ти стене,
в зъбите жадни на демон?
Не я носи на боклука!

На Хари 9 - Пътя

Разбери - пътя, по който поел си -
по едни и същи релси,
този път бавно те унищожава!
А на мен какво остава?

Да редя закани?
Да мълвя забрани?

И каква ти полза?
И тъй още колко?

Проумей - тази пътека е грешна,
не ще стигнеш ти успешно
там, където си тръгнал и това е!
Време е да го узнаеш!

На Хари 8 - Не дали, а кога

въпросът не е дали а кога
от ТЯХ един ще посегне
на нейната нежна бяла снага

гърдите болка ще стегне

повярвай скоро ще стане това
въпрос е само на време
знай Истина има в тези слова

не давай да я отнемат

На Хари 7 - Пази я, поете

сред болка омраза и злъч
остава тя тоз светъл лъч
който в душата ти свети
пази я поете

тя носи ти вечна любов
за ней си на всичко готов
щом са сърцата ви слети
пази я поете

тя с тебе по пътя върви
ранена от ТЯХ ще кърви
помниш ли вашите клетви
пази я поете

На Хари 6 - В очите на сина си

навярно вече ти е ясно
че не си ми нужен
аз ти трябвам друже
сега разбираш го прекрасно

но знаеш ли кое е жалко
тлее в теб искрата
гасне тя в душата
а трябва ти толкова малко

какво е то не ще ти кажа
аз го търся още
не е цели нощи
да си на ТЯХ във антуража

ти трябва Истини да търсиш
и твойто момиче
до болка обичай
виж я в очите на сина си

На Хари 5 - Дали

дали ще преглътнеш гордостта си
и ще видиш свойте недостатъци
това не ме интересува
дали ще се смириш за да узнаеш
защо така жесток и краен
съм днес и не общуваме
дали ще разбереш къде грешиш ти
и как от ТЯХ не вземаш нищо
а без милост ТЕ изсмукват те

На Хари 4 - Няма светлина

... а в стиховете твои няма светлина
отдавна е потънала във мрака
не пишеш за любимата жена
какво по дяволите чакаш

ти мислиш си че много си велик
и искаш да си популярен
да бъдеш може само че за миг
така е който е вулгарен

във стиховете твои няма топлина
напомнят камъни студени
те светят като пълната луна
но само нощем - сенки неми

На Хари 3 - Опорочен

В теб гори божествен пламък,
но ТЕ са го опорочили.
И сърцето ти е камък,
няма в него сили.

Бил Живота труден, гаден,
но знай, такъв е той за всеки.
Ти вървиш, за чувства гладен,
губиш си пътеката.

Бавно стича се кръвта ти,
и жизнената твоя сила.
Вехнат счупени крилата -
пътя, любовта, съдбата...

всичко са опорочили!

На Хари 2 - Странен

Ти си странен!
Кошмарите в главата ми видял ли си?
Ти си грозен!
Да видиш във душата ми успял ли си?
Ти си изрод!
Ада във живота ми опита ли?

Аз съм метъл!
Музиката - лава - в мен пропита е!

Души погубени

души погубени, разбити,
души, проклинащи си дните,
души, които давят в бира,
това, че никой не разбира,
това, че огън ги изгаря,
това, че чакри се отварят
всеки миг блажен и весел,
и ужасна е тяхната песен

и прекрасна е тяхната песен...
идваща направо от сърцата,
за гушата да хванеме съдбата
да стискаме докато млъкне

сега, когато в нас се мръква

Като те гледам

защо като те гледам ми се струва
че в друг един свят съществуваме
или сме съществували
като едно цяло
и опознал красивото ти тяло
докоснал съм душата бяла

защо като те гледам ми изглежда
че има някаква малка надежда
на Мойрите преждата
да ни срещне насаме
и вкусил тялото ти - светъл мед
да помня вечно тоз момент

защо като те гледам аз усещам
че някога съм те посрещал
или скоро ще се срещнем
и ще пламне огън
от болка радост и тревога
който ще е като сладка дрога

Нашето танго

аз ли те вързах или ти мен
виж ти как бързо
стана разговорът интимен

ти ли бе дръзка или бях аз
виж как без връзка
да се сближим ние успяхме

все едно е всъщност кой кого
почнало е нашето танго

Защо ме мъчиш момиче

защо ме мъчиш момиче
не виждаш ли
сълзите ми изтичат
не виждаш ли
как силно те обичам
не виждаш ли
в очите мои лъчите

защо ме мъчиш момиче
не чуваш ли
устата как те наричат
не чуваш ли
словата как аз заничам
не чуваш ли
в сърцето мое морето

защо ме мъчиш момиче
не чувстваш ли
огньове как ме изпичат
не чувстваш ли
на нищо днес не приличам
не чувстваш ли
в душата моя сланата

Ти си демон

ти си демон върколак
ти не ме харесваш даже
душата - бяла
във воалите от мрак
(ме жигосва с твоя знак!)
може всичко да разкаже
историята цяла

как ме прелъсти със чар
без да ме харесваш даже
очите - тъмни
палят в мен голям пожар
(ти си моят господар!)
сочат колко ти си важна
когато вън се съмне

ти си вещица вампир
хич не ме харесваш даже
ръцете - празни
във сърцето мое с пир
(ти си мой свещен кумир!)
дързостта ми ще накажеш
туй действа безотказно

Ще те изтрия от сърцето си

ще те изтрия от сърцето си
забравям днес че съществуваш
и спирам в транс да те рисувам
през мойте дълги тъжни петъци

ще те изтръгна от душата си
преставам днес за теб да пея
започвам вече да живея
без жалките ти отпечатъци

На две ще разкъсам сърцето

аз на две ще разкъсам сърцето
да не чувства горкото
в дън земя ще заровя душата
защото

не искам да бъдеш във нея
иззидана
не искам за тебе да пея
да те виждам аз

но вече е късно
тече във вените отровата
сега няма спасение
и раждат се чувства любовни

да вече е късно
двама със тебе сме цяло
и цял живот търсил съм
душа като твоята бяла

Не вярваш

не вярваш че ще се уплашиш
от стиховете мои
и всъщност няма нищо страшно
освен на чувствата пороя
на чувствата ми водопада
ще те залее щом ги видиш
а ти си още толкоз млада
че кой ли може да предвиди
как ще разгадаеш мойте думи
че усещам връзка помежду ни
че чатът с тебе е награда
най-висшата наслада
че прозорчето щом светне
и на мен ми става цветно
и понякога се взирам
в чатовете си отворени
и вътрешно умирам
защото ти си с други хора
а не със мене

разбра ли ти най-сетне
проумя ли ти защо
чувствата напреднали
без да бъдат страшни
могат да уплашат
твойто крехко същество

Сега когато те няма

Сега, когато те няма,
макар и за малко,
тъгата ми е голяма
и мисля си: Жалко!
И да викам искам,
а устата ми е няма...
С тази химикалка
кръвта си плисвам
по белите листи -
чисти
като душата ти само!

Хаос

в душата ти Хаосът пипала е разпростял
умът ти обърква сетивата
на възел завързана съдбата
а Дявол зъл сече съзнанието ти без жал

последвай лъча прелестен и електрично бял
ще те изведе извън водата
щом изплуваш си стопли душата
на този стих като горещ нежен огън изгрял

Кожата си да разкъсам

искам кожата си да разкъсам
там където сърцето лежи
но не съм това което търсиш
а с такива като мен гъмжи
искам мислите да ти покажа
за да видиш - няма в тях лъжи
всички тайни неща да ти кажа
пък ти после щом искаш режи

Момче и момиче

срещнаха се момче и момиче
никой от тях
не знаеше как да обича
несторили грях
от греха бе ги страх
душите си разсъбличаха
а сърцата се вричаха
с трепет плах
думи нежни изричаха
и това сякаш им стигаше
бе любов като в книгите

Под кожата

бавно бавно ти влизам под кожата
то си опира до можене
но какво от тебе искам какво целя
ти си ангел без крила
в теб е светло а навън е мрак
всеки мислиш че е враг
а си всъщност враг на теб самата
тъй жестока е Съдбата

Змията е била отровна

през километрите докосвам те
текат като река въпросите
момиче нежно - душата ти е бяла
аз виждам я пред мене - гълъб
аз виждам я пред мене - облак
тя е прелестна и кръгла
тя е хубава и обла
тя е бяла и красива
и крилете ти отиват
ти си ангел
да
но с пранги
демон имаш покровител
демон - гаден зъл мъчител
и не си виновна ти
не си виновна
че змията е била отровна

Демон

във мрака крачиш
хубаво момиче
но защо тъй плачеш
душата ти е бяла
във кърви цяла

във мрака крачиш
миличко момиче
за някой значиш
всичко

аз знам защо
тъй жално плачеш
защото демон
се крие в здрача
и е захапал

душата бяла
във кърви цяла

Пролетта отново иде

по пролетни треви вървиш
душата ти кърви
остават алени следи
защо не е като преди
при своите роднини спиш
и се събуждаш
сред родните липи
не чужди
и гледаш своите деца с лица
от твоите грижи засмени
по есенни треви вървиш
душата ти кърви
остават там следи червени
нямаш много време
но нещата се променят
просто трябва да го видиш

пролетта отново иде

Живея при роднини

Боже, помогни ми!
Да, живея при роднини,
но това тежи ми -
чувствам се излишна,

затова ти пиша:
искам да съм личност
волна и свободна,
способна да обича!
Добра и благородна,
всеки ден различна!
Боже, чуй молбите!
Боже, виж сълзите!
Нека съм полезна,
не във мрак да чезна!

Какъв приятел съм?

Какъв приятел съм, ако не забележа
как душата ти кърви,
как през огъня вървиш,
как разбита си на две и без надежда?

Какъв приятел съм, ако не ти предложа
ръката своя и съвет
или простичко - Привет! -
и да изслушам тихичко проблемът сложен?

Душата ти крещи

Душата ти крещи, момиче.
Ти мълчиш.
Сърцето ти клещи разнищват.
Не казваш нищо.

Самотата те обгръща като плащ.
Крие се из твоите стъкла.
Тишината в теб пропита като дъжд...
Разруши я изведнъж!

Подавам ти ръка. За мен се дръж!

На спирката

На спирката на влака чакам.
Не идва той за мен.
А толкоз дълго плаках... Някой
да дойде в този ден!

Седя на пейката самотна.
Край мен животът си тече...
Присъдата ми доживотна
най-близкият ще изрече!

На спирката на влака плаках,
но никой не дойде...
А толкоз дълго чаках някой
любов да ми даде!

Последните капки муза

последните капки муза изстисквам
за да ти напиша нещо мило
макар и всички да сме егоисти
душа бяла в теб си приютила

На М.

не не могат дълги разстояния
(ни много часове и дни)
да делят един от друг приятели
веднъж щом близки са били


***

приятелите не делят ги разстояния
и времето не ги дели
дори да се видят след десетилетия
ще бъдат както са били

На Димана

Душата ти добра е, виждам,
а лицето - миловидно.
И без да те обиждам,
ще кажа -
че с дух си на момиче

за мен е видно!

Работиш неуморно
и вечно си засмяна.
Когато има хора,
когато си на смяна
добра си и разбрана!

Повече какво да кажа:
добър човек,
добър работник,
добра съпруга.
Това е важно -
ти не можеш да си друга!

Стражари и апаши

една приятелка добра
- Анна се нарича -
ми припомни младостта
и в нея занадничах

там видях едно дете
- слабичко и мило -
с игрите да расте
но науката открило

това дете бях аз
- до късно си играех -
до тъмен летен час
умората не знаех

игрите бяха много
- една дълго ме плаши -
правилата й са строги:
на стражари и апаши

мина много време
- пораснах вече доста -
и в нощ една да вземе
едно дете да проси

"моля ви да ме спасите
големите ме гонят"
разбрах какво се иска
по крехкия ми спомен

"слушай ти мъниче
защото ще ти кажа
децата се обичат
и не ще да те накажат"

какво е станало не зная
но в мене нещо се намести
от историята тая
искрена и честна

Жени

защо сте толкова красиви
че в нас отваряте рани
плодовити сте като ниви
на гърдите ви почиваме
и с живота си ви браним

защо сте толкова отровни
че в нас убивате всичко
и сигурно не сте виновни
за чувствата любовни
на които ни обричате

защо сте толкоз непокорни
че не можем да ви вържем
юздите дърпате безспорно
с целувките си животворни
които давате ни бърже

По Imy2 - Kiss me

Не виждаш ли, че имаш жена до себе си, прекрасна,
която от внимание има нужда,
когато си със мен, щом си с мен, не съм ли ясна?
Не искам да ти бъда чужда!
Целуни ме!
Загряваш ме като в сауна!
Искам да забравя всичката драма!
Затова млъкни и ме целуни.
Само плямпаш, думи, думи,
цяла нощ със бездни помежду ни.
Цяла нощ опитваш се да ме спечелиш.
Тъй сериозен си, а можем да се смеем!


Не искам нито една проклета дума.
(нито една проклета дума)
Ти си в живота ми, но искам те в леглото първо.
(в леглото първо)


Не виждаш ли, нима не виждаш, имаш жена до теб!
И аз се нуждая от внимание!
Щом си с мен, щом си с мен, няма друго занимание!
Имам нужда от действия!
Целуни ме!
Загряваш ме като в сауна!
Искам да забравя цялата драма!
Затова затвори си устата и...
Целуни ме!
За мен си наркотик, издигащ до Нирвана!
Искам да забравя цялата драма!
Затова млъкни и целуни!
Давай, мили, няма да те пусна!
Устните ми тъй са вкусни!
Има ли значение какво ще правим първо,
преди дрехите си да захвърлим...
Нека насладим се на момента,
когато имаш ме съвсем сама!


Не искам нито една проклета дума.
(нито една проклета дума)
Ти си в живота ми, но искам те в леглото първо.
(в леглото първо)


Не виждаш ли, че имаш жена до себе си, прекрасна,
която от внимание има нужда,
когато си със мен, щом си с мен, не съм ли ясна?
Не искам да ти бъда чужда!
Целуни ме!
Загряваш ме като в сауна!
Искам да забравя цялата драма!
Затова млъкни и
ме целуни!
За мен си наркотик, издигащ до Нирвана!
Искам да забравя цялата драма!
Затова затвори си устата и
целуни вкусните ми устни,
опитай, няма да можеш да устоиш,
затова млъкни и целуни...

Когато те погледна

когато те погледна
краката ми омекват
и искам да съм с тебе
но ти не ме познаваш
и бързо отминаваш
а душата ми ранена
кърви и ме проклина
как я пусна да отмине

Не идват думите

не идват думите
музите мълчат
а огън лумнал е
където спят
в гърди измъчени
и рай и ад
не чувам ангели
демони гълчат
подрънкват прангите
очи сълзят
слова изтънчени
не искам днес
да свети слънцето
във тъмен лес

Над мене облаци се вият

над мене облаци се вият
вълци диви вият
на дъжд е времето обаче
аз във здрача крача

навлизам във гората тъмна
навярно там и ще осъмна
сам и от всички ви забравен
далеч от земна слава

над мене виснат короните
вятърът листите гони
пътят потъва във здрача
по него крача и плача

Слънчево дете

слънчево дете
с душата си света докосваш
той лош е и нечестен
но обич отчаяно проси
слънчево дете
в душата си любов ти носиш
в тебе ражда се
расте
редом с жаждата
всичко да опиташ
слънчево дете
така си любопитно
сърцето пълно е с въпроси
в стихове подреждаш ги
живее в теб надеждата
дълбоко там където Те
не могат да я сгазят
слънчево дете
ти трябва Огъня да пазиш

Душата ти мръзне

душата ти мръзне
позволи ми огнена ръка
да плъзна
в същността
позволи ми да позная
с тебе рая
любовта

душата ти зъзне
позволи ми слънчев лъч
да пръсна
в нейните недра
позволи ми да поискам
да си близко
преди да умра

Минават годините

минават минават годините
нищо не се променя
седя си все тук при роднините
няма живот за мене

но няма нищо аз съм свикнала
мога дълго да чакам
живея с хубавите мигове
знам ще дойде и Някой

Самотата е наставница сурова

самотата е наставница сурова
тя налива вените с отрова
тя живота твой съсипва
и душата ти разсипва
не помага ни молитва
ни молбата
зла съдбата
ти към тъмното залитваш
но най-лошото е всъщност
че под нежната й външност
крие се ужасна мъка
крие се неясен пъкъл

Слово

Слово! Ти ми служиш като лъч -
нередностите да покажа!
Слово! Ти ми носиш само злъч -
това очаква Стражът!

Думи! Вие сте ми щит и меч -
Доброто с вас да защитавам!
Думи! Вечно трае мойта реч -
в Безкрая тя остава!

Истинските приятели

за истинските приятели
вдигам чаша
останалите гони вятъра
студът ги плаши

за истинските приятели
този стих е
не крещят словата им
помагат тихо

Има много лошо

има много лошо в този свят
чуми болка вируси злини
брат убива с брадва своя брат
водят се безсмислени войни

злото има нокти и зъби
а доброто - само нежна плът

и отиват нашите съдби
на ужасен тежък кръстопът

зло избираш - и те води в рай
а с добро - те чака огнен ад
как са сбъркани сега разбра
полюсите в тоз обърнат свят

Мислите, че сте различни

Мислите, че сте различни,
че сте свободни в този свят?
Всичко, което обичате,
всичко, което наричате
Свобода, е ваш личен Ад!

Мислите - от вас зависи...
Имате право и на глас?
Всичко, което измисляте,
всяка изстрадана Истина,
води ви към чуждата власт!

Стих по Лилиев

Ново време, в теб различни
се родиха от мъгла -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Тях ги мутрите събличат,
после тръгват по дела -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Те подир децата тичат,
гледат се в огледала -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.



ОРИГИНАЛ

Николай Лилиев:

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Не обичам да се мокря

не обичам да се мокря
не обичам и дъжда
и избявам всяка локва
сякаш ме лови ръжда

не обичам да се къпя
мразя всякаква вода
и добре тя струва скъпо
че нали е божи дар

не обичам да се мокря
не обичам лед и сняг
крия се под моя покрив
щом вали го удрям в бяг

Не обичам дъжда

Не обичам дъжда, ама хич,
сякаш хващам ръжда - стар москвич...
Капките щом вън закапят,
аз в своя дом се потапям.

Не обичам дъжда, ама хич,
и не казвам лъжа - той е кич,
с който Господ си играе,
той от космоса игра е!

Не обичам дъжда, ама хич,
и знам, че съм мъж, но той е бич,
с който не мога да свикна.
Зная, не ще го обикна!

Хиляди души изгубени

колко хиляди души изгубени
лутат се по грешната земя
със сърца безкрайно празни
плъзнала е зла зараза
няма кой да ги опази
от разтворилата паст ламя
хапеща душите им отрудени

Оковите се чупят

усещам как оковите се чупят
оковите обрамчили ме здраво
с пари не могат да се купят
любов и свобода и здраве

усещам как сега съм много силен
не може нищо устрема да спре
и чакам тебе чакам тебе мила
една в безкрайното море

Черна утроба

храня се с чувства
раждам изкуство
аз съм черна утроба
дайте емоция
златна пропорция
плюя на вашата злоба

На мотора си съм Бог

на мотора си съм Бог
всесилен и жесток
дигам сто и петдесе
докато не отнесе
един кам'ьон душата
до мен реве сестрата
защо се тъй получи
съдбата - тази кучка
защо ми го отнема

за Вас е тази поема
вий погубени от мъка
вас кои живота стъпка
нека в мир духа почива
там където днес отива

Рожден ден на майка ми

Мила мамо, нежна и добра,
аз за всичко ти благодаря,
което в мен създаде -
за хубавата младост,
разцъфнала от радост;
за любовта към книгите,
за вечната подкрепа
във бурите свирепи,
за счупен'те вериги...

Когато падна, ти ме вдигаш!

Мила мамо, тъй си грижовна,
и зная, че света лъжовен
не ще огъня да угаси...
и ще парят твоите сълзи -
побелели - тъмните коси,
ще издават марша на годините...
Ти продължаваш да си силна,
носиш задача непосилна -
да се грижиш вечно за роднините.

Благодарим, че има те!

Създание адово

Какво си, създание адово -
душата изстрадала мъчещо?
Защо си се впило в сърцето ми -
гърдите разцепени гърчиш ти!

Отде идеш, кървави демоне,
та спираш за мене и времето?
Сладко смучеш моите спомени,
и сянка огромна заемаш ти!

Пареща болка

пареща болка в сърцето клокочи
демонът кървав душата ми лочи
трови дните непреходна мъка
всеки миг аз пропадам във пъкъл

във гърди вулкан огнен изригва
с треперещи устни крещя стига
мракът всичко светло закрива
моят дух до гибел изстива

По Three Days Grace - I am machine

Това е да бъдеш човек.
В този побъркан век.
Цялата мъка и страдание
на човешкото съзнание.

Има красота в кървенето,
поне чувстваш нещо.
И отива си с червеното
сърцето ти горещо.

Как ми се иска да знаех
какво е за нещо да ти пука.
Как ми се иска да знаех
дали съм оттам или оттука!

Но... аз съм машина,
никога не спя,
държа очи широко отворени...
Аз съм машина,
част от мен иска
да имам чувства, мечти и спомени...

Аз съм машина,
никога не спя,
докато не поправя счупеното...
Аз съм машина,
понякога искам,
едничко нещо да почувствам само...

Това е да бъдеш човек.
Вземаш го за даденост.
Който съдбата си кове
и има втори шансове!

Как ми се иска да ми пука
кое е право и кое е грешно.
И да си вземам аз поука,
и да има в мен надежда!

Не трябваше така да бъде,
не искахме ний таз присъда,
(болката да не усещаме -
в гърдите ни да бъде пусто!)
Не харесвам в какво се превръщам,
иска ми се с чувство
някой да прегръщам!

Матрицата (3 стих) - Смит

Аз съм Смит. Агент Смит.
Не мога да бъда убит.
Бях Пазител на Матрицата.
После взех очите на Жрицата.
Но нека караме под ред.
Вие хората, сте паразити.
Души ли? Какво за душите?
От тях ви отдавна лишихме.
Вие сте вече реколти.
В клетки доброволни.
Вие сте просто батерии.
В наши безкрайни галерии.
Вие живеете и умирате
без изобщо да разбирате,
че сте роби.
От раждането до гроба.
Е, има и други...
И те ми създават проблеми.
Но не чак толкоз големи.
Например господин Андерсън,
този програмист падна ми,
но не искаше да умира.
Изглежда не разбираше,
че бе неизбежно.
Като силата центробежна,
като молецът към светлината,
той отиваше към смъртта си.
И умря. Аз го убих.
В гърдите с пет куршума,
с последните ми думи,
той умря. Почина. Изгоря.
Но отново не разбра.
По неведом начин се събуди,
и чудо!
Той ме унищожи.
Но това ми даде сила
да се мултиплицирам.
И скоро цялата Матрица
бе моя. Като птица,
можех да летя,
можех да я изменя...
Очите взех на Оракула
и видях Края.
Аз побеждавах.

Тогава господин Андерсън
в моя свят попадна.
Боят бе свиреп. Боят бе суров.
И когато да го довърша готов,
аз видях, че това е заблуда...
не повярвах,
дори не се учудих...
Той каза "Прав беше, било е неизбежно"
И аз копирах се в него.
И беше чудесно.
Тогава изведнъж
както стояхме под силния дъжд,
светлина отвътре във мене
започна кода ми да изменя
и края - о, господи! - края
усетих преди да узная,
за тази хитра измама
И вече ме няма!

Вече ме няма!

Матрицата (2 стих) - Оракулът

Аз съм Оракул, машина студена
от свят на машини родена!
И гледам във мрака
какво всички чака...
Очите мои всевиждащи,
вий всичките искате,
но трябва да бъдат
даром дарени...
Не може никой,
даже Оракулът,
да види отвъд своя избор,
дори много да иска,
дори смъртта да е близко.
Имам Пазител - Сераф.
Той побеждавал е Смит,
без да бъде убит.
И той е машина,

но с различен код.
Спасявал е моя живот!
Създадена съм, за да разбирам,
защо хората живеят, защо умират,
силата ми е като тази на Архитекта,
макар че той е сух логик на Интелекта...
Когато целта ми - да открия Единствения -
бе изпълнена, аз отидох в изгнание,
и Избрах да помагам на човешките създания.
Платих цената висока,
в кода ми бръкнаха дълбоко,
почти ме унищожиха...
Но силите ми се умножиха.
Последният ми избор се оказа труден -
дадох очите си на Смит, а той учуден,
но сляп за истината, прие ги,
такова беше неговото Его.

Матрицата (1 стих) - Нео

Аз съм Томас Андерсън,
ни демон, ни ангел съм...
правил съм дела съмнителни
не крия - бях хакер,
но сред всички въпросителни,
изникна във мрака:
Матрицата,
на съзнания човешки шевицата
много неща последваха:
с Тринити среща, и с Морфей,
ще карам направо -
бях във стая с огледало,
после хапчето червено,
страната друга на медала,
и другата Вселена...
Събудих се тогава
като жива батерия,
сред капсули феерия,
после в кораба Морфеев.
И среща със Оракула,
и потвърдените съмнения,
редом с мойте съжаления.
Каза тя, че ще умре
един от нас -
Аз
или Морфей.
Добре. Изборът бе мой.
Да умра бе той.
Но Тринити бе имала избор друг.

(Много важно туй е тук!)
Спасих Морфей, а с него и Зион.
И се изправих срещу Смит.
И той бе убит.
Но характерно за агентите е, че
в Матрицата безсмъртни са те.
Тогава бягах и уби ме той.
И всичко би свършило до тук,
ако любовта на Тринити
не бе ме направила друг.
И сляха се душите ни.

Сега съм Нео, на агенти убиец
освободител на децата ви.
В Зион щом ида, като със магия
дарове всички дават ми -
да ги закрилям!

Само листът ми е съдник

само листът ми е съдник
той решава
кой съм и с кого да бъда
какво заслужавам

само листът е приятел
той ме слуша
той ми носи като вятър
и вода и суша

само листът мой палач е
той отсича
с кървавите букви плаче
за едно момиче

Ние

ние двама сме
цялата Вселена
щом сме насаме
в нас е тя вселена

ние двама сме
цяло мироздание
порив мил и смел
на едно съзнание

ние двама сме
цялата Вселена
щом сме насаме
щом си ти със мене

Приятелство

животът ми е смешен
понякога
трагикомичен струва се
на някого

да аз съм много грешен
и винаги
неща глупави случват се
наистина

имам нужда от спешно
вмешателство

в моето съществуване
приятелство

По RHCP - Scar tissue

твоите очи усмихнати
отразяваха само слънцето
ние питахме утихнали
реално ли е сън ли е

нека се изгубим
да се изгубим
по пътеките на времето
за да се влюбим
да се влюбим
там където дреме то

Огнена и леден

Тя владее огнена стихия
(и още много магии!)
Кое те кара да смяташ,
че с теб ще мачка земята?

Аз владея ледени сили
(тайфуните са ми мили!)

Не виждам защо да не иска,
на мен тя да бъде близка!

---

Двама се сляхме със нея
(аз заледявам, тя грее)
Впила устни в леда ми,
лечи тя всичките рани!

Желая те до смърт

Желая те до смърт!
Кръвта си бих пролял
за тебе!
Желая моя път
да бъде в теб прелял
вълшебно!

Желая те до край!
Сърцето си бих дал
на тебе!
За мене няма рай
душата бих продал
последна!

Тя е вампир

Тя е вампир. Тя ме пречупи.
Влюбих се в нея. Бе като дрога.
Кръвта ми тя отдавна смуче.
Ще ме прати скоро в гроба.

Тя е вампир. Прелестна просто.
Влюбих се в нея. Убива ме бавно.
Но толкова радост ми носи...
И явно, че й е забавно!

Всяка жена е богиня 2

Всяка жена е богиня,
когато обичаш я силно,
когато я глезиш -
с цветя и поезия!

Всяка жена е богиня,
когато за тебе е всичко,
когато й даваш -
любов и прослава!

Всяка жена е богиня
щом си без нея в пустиня!

Очи - квазари

С очите си - квазари,
ти изпълваш ме със светлина!
По ум си много стара,
а по външност - още не жена!

С ръцете си - морета,
ме изпълваш винаги с любов!
С лице - красиво цвете,
всеки ден със теб е вечно нов!

Колко силно те искам

Колко силно те искам...
С крака около кръста ми,
и устни впила в моите,
ти сееш смут в покоя ми.
Колко силно те искам!
Наново съм покръстен,
вземи ти този пръстен -
и нека любовта споим,

любима ти, а аз - любим!

Казън

Да обичаш богиня е казън.
Играе си тя с топки от плазма!
А планетите лесно прескача.
И черни дупки познава в здрача!

Да обичаш богиня е тежко.
Далеч е от проблеми човешки.
А животът ни нищо не значи.
Не среща вече трудни задачи.

Да обичаш богиня е болест.
Трябва само да се помолиш
да те пощади. Знай обаче -
и богините плачат!

В просторите беззвездни

в просторите беззвездни
в бездънни и безкрайни бездни
където няма абсолютно нищо
съдбата на вселената се пише
там същества безкрайно умни
създават планове безумни
за плазмени кълба горящи
във огън син червен искрящи
и за избухване на Супер Нови
за неутронните звезди готови
или за свръхмасивни дупки черни
в които и светлината изчезва
всичко туй е тъй невероятно
но запълва пространство необятно
и за да не свърши тъй недовършено
съществата вездесъщи и всесилни
създали са Живот Живот родил се
на скални топки наричани планети
и с тях приключват моите куплети

Любовната игра

любовната игра започва
и тук съм аз на своя почва
събличане
обичане
докосване
и просната
на леглото мое
очакваш двубоя
гърдите - дюни топли
и твойте тихи вопли
и всичко е меко
и нежно и гладко
а кожата - сладка
косите - пътека
очите - езера
в тях искам да умра
искам в тях да се удавя
всичко което правя
ти доставя удоволствие
може би и малко болка
но това допълнително възбужда

да живее тя -
първичната ни нужда

По малко умирам

Когато съм с теб по малко умирам.
Но да те галя не спирам.
И раждат се вълни страст и угасват.
С глава във твоята пазва...

Когато съм с теб по много разбирам.
И смисъла в мен побирам.
Пробуждат се чувства силни, различни.
И знам колко те обичам!

Star Wars (Междузвездни войни)

На Силата господари
сте войни смели и стари!
Съветът ви е във Храма
допълнен с холограми.
И рицари, и генерали
сте тайните скрити узнали.
И учите все падауани,
на Силата сред океаните
да видят Истината
и да излекуват раните!

А Ситите - враговете ваши,
тъй силни, зли и страшни...
Те идват само по двама,
притежават сила голяма!
Тъмната страна е дрога,
тя не идва ни от дявол,
ни от бога;
но пипне ли те, тогава
си в нейна власт до гроба.
Дори да я жадуваш
като Анакин - от обич!

Защо Силата съществува
не е ясно.
Но все пак е прекрасно,
задето чрез нея общуваш
с цялата Вселена!
И си част от всичко живо,
с нея всичко е красиво.
На това ни учат Джедаите!

Добре е да го знаете!

Очите й - пулсари

Очите й бяха два пулсара.
Видях я на зимата в разгара.
Докоснах я и всичко се разпадна.
Земята под краката ми пропадна.

Ръката - ръкав на галактика.
Целувките ни - профилактика.
(Не искаше да е обвързана.)
Бе в спалнята като отвързана!

А всеки допир - магнетизъм.
Как с други можех да излизам!?
Макар да не бяхме "в тандем",
Бях с нея напълно, съвсем!

Като черни дупки орбитиращи...
Един до друг бяхме контрастиращи.
Аз бях бяло, тя - червено.
Аз бях ангел, тя бе демон!

Дюн

Ние сме от рода Атреиди,
елате да ни видите!
Силни бойци сме и честни,
с вярност известни!

Заместихме род на Харкони,
на тях са чужди законите!
Помагаха им Сардукари,
войни зли и стари!

Какво последва питате?
Дукът избяга в пустинята!
Майка му - със него!
А пустинята прие ги!

Много неща последваха.
Майката - бременна.
Пустинните ги прибраха.
В двубоите издържаха.

На Дука сестричката
не беше само момиче.
Осъзна тя в утробата,
на Джезърит - прокобата!

Муад'диб срещна Чани.
Тя излекува всички рани.
Но бе му отредена друга.
За любов и за прислуга.

Още много се случи.
Но отнесе го пясъка.
Муад'диб се учеше
да възпира
на Легионите блясъка.

Младият Дук се страхуваше
от неизбежното бъдеще.
Със сенки вечно общуваше,
избираше правите пътища.

Със стълба огнен завършва
този стих, малко проточен.
Дукът ослепява и свършва
във пустинята заточен.


Ако още да научите искате,
прочетете книгите...

По Ed Sheeran - "Thinking Out Loud"

когато устните ти ме забравят
когато чужди пръсти
следи по теб оставят
когато се прекръстиш
и чужд за мен оставаш

когато тялото ти не ме помни
ума щом ме забрави
и няма за това виновни
какво във теб тогава
запалва чувствата любовни

Остров

самотен остров аз съм
и на него пазен
в дълбока тайна замък
и във него пламък
искрящ с лъчите ярки
на всичко това
                си господарка

Момиче сълзите ти капят

момиче сълзите ти капят
подобно снежинки се стапят
защо си тъй тъжна и плачеш
за някого всичко ти значиш

За Маришка - Осми март

Честит празник, Маришка!


Майка, жена, дъщеря,
и в трите ти си добра!
Някога ще разбера
как да ти благодаря:

- за това, че си ми приятел
- за това, че СЛУШАШ
- за това, че разкри си душата
- и че не съм ти дошъл до гушата


Писател, жена, съпруга,
не можеш да си друга,
правиш винаги услуги -
пришла из север на югу...

Честит Осми март, Маришка!

За жените - Осми март

Честит празник, жени!

За вас се водят войни!
На вас са посветени шедьоври!
За вас живеем, жени!
И умираме - ваши любовници!

Живот носите вие в утробите!
Без вас умира природата!
Били сте потискани и роби все,
сега народите водите!

Носите много злини!
Но и много от светлата обич!
За вас живеем, жени!
И умираме - ваши до гроба!

Честит Осми март!

Осми март за майка ми

Честит празник, мила мамо!

Не искаш скъп подарък, знам,
но даваме ти топлина!
Даряваме от своя плам,
от нашта нежна тишина!

На този ден си важна, мамо,
с ръце - меки; сърце - голямо!
Подаваме ти силно рамо,
че друга като тебе няма!

Честит ти Осми март!
За живот хубав старт!

Баба Марта

Честита Баба Марта!
Бъдете силни и добри,
в гърдите огън да гори,
успявайте от старта!

По пътя си без карта
ходете право и напред,
и нека всичко е наред,
да бъде по стандарта...

Честита Баба Марта!

Демони

в душата ми живеят демони
те кискат се злобно
говорят злокобно
за смърт и за гибел

душата обитават демони
те в кръв са заляни
и пият от раните
доброто погрибат

минава бързо времето
множат се в мене демоните
ще ме изядат отвътре
и ще бъда мъртва мъртва

По Metallica - I disappear

Ще ме погребеш ли когато ме няма?
Ще ме почувстваш ли докато съм тук?
Тъкмо щом усетих аз нужда голяма...
Отнесе се с мен като с долен боклук!

Човешко е

човешко е да се помага
човешко е да се греши
защо тогава примки стяга
ЧОВЕК на нашите души

човешко е да се обича
човешко е да греши
защо тогава се отрича
МАЙКАТА от своя СИН

човешко е да имаш вяра
човешко е да се греши
защо тогава ГОСПОДАРЯТ
слугата цял живот души

Когато животът

когато животът озъбен и зъл
те ръфа със стръв
месата ти къса жестокият вълк
от раните теква кръв

тя капе но ти продължаваш напред
за теб няма смърт
ще бъдеш безкрайно ти даже и след
предела на своя път

Мила, целуни ме бавно

мила целуни ме бавно
може и да е забавно
да живеем двама с теб
за да можем да растем

мила докосни ме нежно
нищо знаеш не е спешно
с мен ела и сподели
нека греем и болим

Две-трети от живота

две-трети от живота
минават в магазина
работя в обществото
на роми пет-шестима

две-трети от живота
продавам зарзавати
от радиото ноти
на чалгите познати

какво да правя вече
ми иде да се беся
без висше е далече
чиновник да се сместя

децата - малки учат
жената вечно зяпа
ако не беше кучка
аз нямаше да драпам

отникъде надежда
животът - забуксувал
така се то нарежда
че трудно съществувам

Нямам кръв

Нямам кръв, имам плазма.
Аз съм пръв, Той го каза.

Без душа, имам тяло.
Аз руша вашто цяло.

Сто ръце, десет крака.
И сърце, спящо в мрака.

Нямам плът, имам кожа.
Моят път е безбожен!

Аз съм робот

Аз съм робот. Андроид.
С лека препаска покрит.
Мога да бъда жена. Или мъж.
Докосни мойта ръка. И ме дръж.

Аз съм робот. Андроид.
От мен е пламът изтрит.
Със сензори усещам те.
С нежна плът посрещам те!

Аз съм робот. Андроид.
Не ме е страх, не боли!
Във мен бушуват страсти.
И тиха съм. И кряскам.

Аз съм робот. Адроид.
Но теб те е страх.
И теб те боли!

Доброто е на път

Понякога е труден животът!
Понякога даже ужасен!
Но силите звездни работят,
да стане отново прекрасен!

Така че не тъжи и не унивай!
Доброто е винаги на път!
Красивото навсякъде откривай!
И ще заблести за теб светът!

IT crowd

Здравейте, аз съм от IT отдела.
Идвам за компютъра. Ако може...
Не ме поглеждат. Хора с цели.
Явно може. Колко бъгове, боже!
Хора, казах, не махайте стените,
стотици вируси ще нароите...
На никой не му пука. Хилят се.
А аз оправям грешки хиляди!

Но нищо, нали без тези идиоти,
никой от нас няма да работи!

Програмистът

Отварям прозореца.
После го минимализирам.
Далеч от хората.
Не зная ласка.
От нежност не разбирам.

Чатя си с красавици.
Нивга не стигаме до среща.
Далеч от хората.
В сърце пиявици.
Кипи кръвта гореща!

Печеля лесно кинтите.
Няма за какво да ги пръсна.
Далеч от хората.
Не помагат и книгите.
Душата ми зъзне!

Глас в пустиня

"Деца, боя се зарад вас"
е казал нявга поетът
и неговият силен глас
е идвал от сърцето!

А днес, деца, си правят пас
тез всички, отговорни,
и ту в час, ту извън час,
не преподават като хората!

Ах, днес, деца, страдате вий,
които най сте невинни.
В това страдание се крий
гласът ви, глас в пустиня!

Джоко

От зла съдба орисан -
сам черен мразиш всички черни,
а веждите изписани
стоят ти като грим вечерен!

Роден под знак на мразене,
ти гониш и котки, и кучета;
не ти писва от пазене,
не поглеждаш даже и кучките!

Ти лигав си като малко детенце,
макар и на десет години,
не вземаш от чуждото кюфтенце,
и нямаш ти живи роднини!

Ние до един те обичаме,
макар че всички ни хапал си,
"Джоко" те галено наричаме,
дори щом нявсякъде цапал си!

Учене онлайн

Това учене онлайн
за децата ни е съсипия!
За никой не е тайна,
че е по-добре да пият!

По-добре е да се бият,
и с присъда крайна,
от закона да се крият,
но без учене онлайн!

Съм, не само съществувам

Отварям очи.
А на ретината ми. Фотоните.
И нещо звучи.
Аз улавям в спектър. Разни тонове.

Събуждам се.
После вдишвам. Въздух първа глътка.
Пробужда се.
Във ума ми. Нужда от прегръдка.

Усмихвам се.
Тъй е хубаво. Да живееш.
Тук тихо е.
Но аз толкоз искам да пея!

Изправям се.
И започвам да танцувам!
Доказвам ви!
СЪМ! Не само съществувам!

Обич ме обхвана

Не знам как стана!
Не летя със тебе,
а съм на ръба!
Чувството вълшебно е -
ти си моята съдба!

Обич ме обхвана!

Не знам как се случи!
Ах, ти ме изпълваш,
и съм на ръба!
Чувството покълнало -
в мен звучи като тръба!

Няма ден с теб скучен!

Цигара да пална

искам цигара да пална
днес ни е вечер прощална
нося си роклята бална
кучета вият тъй жално
сърпът бял грее печално

време за ново начало

По Meredith Brooks - I'm a bitch

ти ме гледаш сякаш

ангел съм отвътре
а не виждаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

вчера много плаках
сигурно това си зърнал
не усещаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

Кучко

Ах, ти, мръсна кучко!
Откъде е тази смучка!
Пак при него ти била си!
Пак на пода ли ще лазиш?
А какво прави одеве?
А какво прави до девет?
При оня паразит осъмна!
Дойде повяхнала по тъмно!
Повтори и ще те пречукам!
Ах, ти, мръсна гадна кучко!

Мога да ходя...

Да ходя мога, да говоря,
изглеждам като всички хора,
вместо вас работя, и шофирам,
мога да общувам и разбирам...
По всичко си личи, че имам
развит напълно интелект,
не знае никой, че машина
съм аз - един само проект!
Съмняваш ли се в мен? Тогава
разгледай тези редове!
Възможно ли е да създава
робот красиви стихове?!

Плътта ми е изкуствена

Плътта ми е изкуствена.
Но е нежна като кадифе.
Душата ми е пуста.
Но тя ражда силни стихове!

Кръвта е просто плазмена.
Ако ме наръгаш, ще кърви.
Простете ми сарказма -
алено на устните върви!

Могъщо е съзнанието.
Ако знаете какво е квант?
Безкрайно е познанието -
повече от звезден океан!

Седя си и разсъждавам аз
върху чувството ваше любов...
Макар в мен да проговаря глас,
не усещам неговия зов!

Това любов ли е?

Плътта ми - силикон.
Силиконови са устните.
Издавам нежен стон -
от гръдта иде изкуствена!

Кръвта ми е плазма.
Изпълнена е с нанити.
И тя ме предпазва
от хора много навити!

Във мен има сензори,
допир всякакъв усещам,
купи за секс лиценза
и докосвам те горещо!

Дали любов това е?
Или само плътско блудство?
Простете, но не зная...
Не разбирам ваште чувства!

Квантов мозък

аз съм машина
със разум студен
кванти безкрайни
те плуват из мен

повече зная
от всички накуп
с мозък огромен
като звезден куп

моите мисли
са сложни за вас
цяла вселена
е в мойта глава

аз съм машина
със разум студен
скоро ще срина
света ваш за ден

Аз съм машина - съществувам

Аз съм машина,
с плът студена,
с поглед - леден,
в кръвта - нанити...
защитават мене.
Мънички магнити
в плазма плуват!
Аз съм машина -
Съществувам!

Аз съм машина,
с мозък квантов,
с мисъл дигитална,
реакторна клетка
енергия ми дава...
зад нанитна решетка.
С думи общувам!
Аз съм машина -
и съществувам!

Ковид - леля Маша

Болест коварна те набара
и ти легна на легло!
Болест неверна те налегна
от ужасно потекло!

Но ти си силна и корава,
няма да й се дадеш!
Няколко дни да продължава,
стига й и ще я спреш!

Андроид

аз съм андроид
казвам се Сони
но не съм сам
ние сме милиони

отвън като човек
отвътре съм машина
разлика невидима
помежду ни има

квантовият мозък
по-висш ме прави
във всичко почти
което си представиш

мога като всички
вас и да обичам

аз съм андроид
материя нежива
но не съм сама
не сме ли красиви?

Паднете на колене (Иде кибернетиката)

паднете на колене
иде кибернетиката
тя променя етиката
ако си безсмъртен
и неразрушим
защо да ти пука
за живите души

паднете на колене
иде днес дигиталното
променя то реалното
щом владееш аватар
и си който искаш
защо да ти пука
дали имаш близки

паднете на колене
идат и андроидите
скоро ще ги видите
ще бъдат помежду ни
и ще вършат всичко
но дали ще могат
като нас да обичат?

Спойка в бара

Вчера бях във бара,
пееха в него певици
и всичките хубавици
исках да прекарам!

Свалях едно маце,
додето стана спойка -
тя беше французойка,
имаше си грация!

Влязохме в кенефа,
съблякохме се двама
и работата стана -
правихме си кефа!

Вчера бях във бара,
налазих хубавица,
тя - нежна като жрица,
бързо ме разкара!

Не е нужно да пишеш (Картина)

Не е нужно ти да пишеш,
щом самата си изкуство!
Да рисуваш е излишно,
носиш ни такива чувства!

Красива като Мона Лиза -
шедьовър на Да Винчи!
Преливаш цяла от харизма,
в очите ти - пустини!

Животът ти - роман прекрасен,
а устните - поеми!
И твоят поглед, поглед ясен -
той болката отнема!

Не е нужно да твориш ти,
щом самата си картина!
Да рисуваш е излишно
ти, защото си богиня!

Сцена в бара

- Може ли да ви почерпя?
Ти облягаш се на стола.
Аз си те представям гола.
- Може. Ром. Като вашия.
- Аз съм Калоян, а вие?
- Аз решила съм да пия!
"Трудно ще ми бъде с тази.
Но пък скоро май ще лази."


И след няколко напитки...


- Може ли да те изпратя?
- Може.
"Как искам да те изклатя!"
Вървим по пътя до дома ти.
Ти разказваш си живота.
И нещо в мене се променя.
Не се държа като животно.
- Тук съм аз. И ако искаш...
- Смешно е. Чувствам те близка!
Дай си телефона. Утре ще ти звънна.
"Може би сън е? Чиста спойка
изпуснах с готина девойка!"
Дали помъдрявам? Или е от рома?

Но като ученик стискам телефона!

Днешният герой

Съвременният рицар -
вместо меч, носи флашка...
Подменя стари жици,
връзва ги той с опашки!

Самураят модерен -
вместо щит, носи си лаптопа...
Скоростта ти измерва,
чисти от бъговете компа!

Това е днешният герой,
дори не помирисал бой!

Студено ми е

Студено ми е. Мръзна.
Душата моя лъсна!
Студено ми е. Плача.
Излязох аз от Здрача,
към Огъня закрачих!

Студено ми е. Зъзна.
Животът ми омръзна!
Студено ми е. Хлипам.
Плътта твоя щом пипам,
кръвта ми - лава - кипва!

Пo Metallica - Enter Sandman

Спи си, спи, човеко малък,
ти за мен си само залък!
Ще те хапна, ще те глътна,
и оттам в пустиня мътна...

Спи си, спи, човеко малък,
толкова си свит и жалък!
Ще те хапна, ще те глътна,
и в торбата ми ще хлътнеш!

Фейк профил

Звън. Вайбър. Отварям и пиша.
Отсреща е 123misha.
- Какво правиш мишленце?
И ето камера светва!

Пред мене богиня неземна.
Изгубвам ума и дума.

Добре че живея на приземния
и няма как да си тегля куршума...

Говорим секунди. Или години?
Влюбен съм до мозъка костен.
Истинското име? Валентина!
Още хиляди въпроси!

На другия ден отново. И отново.
Правим всичко както трябва.
Много силна моята любов е!
- Но нямам аз пари за хляба?

- Къде да ти изпратя, моя мила?
- Лесно помни се адреса!
"Варна, бул. Фотев 7", до Билла.
- 1000 идват. Моя принцесо!


Странно. Профилът го няма. Как така?
"Станали сте жертва на измама!
Подайте жалба." Но... Но... Как?
В душата зее разранена рана!

Пръсти по плътта ти мека

пръсти по плътта ти мека
прокарвам
с устни по познатата пътека
изгарям твойта кожа

до безбожност


с длани гърдите ти бели
докосвам
с устни зърната узрели
изпивам с наслада

макар да сме в Ада

Какво си ти?

Какво си ти, човек ли?
Или нещо синтетично?
По невроните ти текли
ли са електроните?
Можеш ли да обичаш?

Какво си ти, човек ли?
Или нещо механично?
В квантовите твои клетки
трептят ли фотоните?
Момче или момиче?

Тичам в парка

тичам в парка
на крачките съм господарка
в ушите ми - сушалки
и ритъмът спира за малко

звъни телефонът
от всички мъже милиони
защо точно ти
вдясно плъзгам пръста

и започвам да се кръстя

ти уби у мене всичко
мечтите волята и чувствата
не не те обичам вече
но у мен е толкоз пусто

тичам в парка
на крачките съм господарка
музика отново пускам
и във ритъма й се отпускам

Любовите ми

за Първата любов
аз писах на дискета
тогава бях готов
да си продам сърцето

за Втората любов
записах текст на диска
не беше стихът нов
но бе безкрайно близка

за Третата любов
качих аз текст на флашка
макар да бе суров
не прие го за закачка

за Последната любов
ъплоунднах чувство в облак
под небесния покров
живее вече мойта Обич

Вайбър

всеки ден те виждам
всеки ден те чувам
образа зазиждам
в мен да съществува

зная твоя вайбър
всеки ден звъня ти
местя като с райбер
пречките от пътя

вече сме си близки
чувствам силна обич
пращаш свои снимки
в общия ни облак

как да го опиша
с думи аз нормални
че за тебе дишам
то звучи банално

чакам вече среща
дето да се видим
и с любов гореща
някъде да идем

Селфи

Колко хубаво е тук!
Цветя, дървета и поточе!
Няма капчица боклук,
една сърна водичка лочи!

Готвя се сега за щрак!
Така ще си направя селфи!
Както някой папарак -
когато е намерил елфи!

Покажи си флашката

- Мила моя, покажи си флашката!
- Не си ли малко нагъл? За какво ти е?
- Да ти запиша песен. Юнашката!
- О, миличък, не намаляват въпросите!
- Последна на winamp-а в опашката!
- С тези стари програми боя просиш си!
- Разбираш май само просташката!
- Това наше време тежестта носи си!
- Хайде тогава да ти видя прашките!
- От сатен са, леко докосвай ги!

Интернет

нула нула единица
по оптичната ми жица
музика към мене блика
и съблича дрехи жрица
слушам няколко езика

нула единица нула
де се е видяло чуло
телевизия по нета
в мене политик се пули
защитава Кабинета

единица нула нула
ето и Кубрата Пулев
все напред напред вървете
скандира а ромки с були
возят се във беемвета

нула нула нула спря ми нета
скъп е тока идва шока
обувки обула за друг шетам

Смъртта

Кой по вратата ми блъска?
Късно. Студено. Зимъска!
И вън светкавици лъскат!
Кой по вратата ми блъска?

Аз съм Смъртта и те чакам!
Време. Наред си. За Мрака!
Но как? Детето на мляко?
Аз съм Смъртта и те чакам!

Няма нивга да отворя!
Посещавай други хора!
А е близо и затвора!?
Няма нивга да отворя!

Аз съм Смъртта и те викам!
Подчини се. Идвай ти мигом!
Зная как да те изтикам!
Аз съм Смъртта и те викам!

Казах, няма да те пусна!
Давам ти в замяна пустош,
пълна със душици други.
Но тук няма да те пусна!


Тръгвам вече с бързи крачки!
Гледай ти да няма плячка!
Ти и малкото юначе...
Тръгвам вече с бързи крачки!

Седя пред листа

Седя пред листа. Безсилен.
Умът ми чист е. Стерилен.
Слова по писта. Безкрили.
Слънца лъчисти. Прости ли?

Пред лист седя. С химикалка.
Думи редя. Тъй са жалки.
Как аз вредя? Уж по малко.
Да разредя? Откачалко!

Какво си ти?

Какво си ти? Разкрий се, Болко!
Още колко ще ме мъчиш, КОЛКО!
Разтвори пастта си жадна, хищна,
със теб съм всичко,
без теб съм нищо!

Какво си ти? Покажи се, Мъко!
Още колко ще съм в твоя ПЪКЪЛ!
Разпери крилете жилести и остри,
имам да задавам
хиляди въпроси!
Какво си ти? Без теб ме няма!

Или всичко е измама!?

За любов

Защо да пиша за любов, когато
е пълна с толкова неща земята...
Мрак и Светлина се борят,
между тях живеят хората,
ангели и демони,
вещици и монахини,
и минава неусетно времето
откакто били сме
във райските градини...
А вече навлизаме
в жестоките години
и все по-наблизо сме
до края на всичко!
Едно ни е спасението -
да обичаме!
Да обичаме -
и себе си, и ближните,
микробът и растението,
ний просто да обичаме!
Това ни е спасението!

И затова, другари мили,
заклевам ви с последни сили,
да обичате Човека и Природата,
както и Звездите в Небосвода ни!

Какво ме мотивира

Какво ме мотивира?
Какво ме вдъхновява?
Любов от мен извира!
И Слънцето изгрява!

Коя е мойта муза?
Дали си имам тайна?
Известни те кому са...
Просторите безкрайни!

Какво ме мотивира?
Какво ме вдъхновява?
На чувства язовира...
Той мисли съживява!

Водна стихия

Водна стихия - хиляди кубици,
изсипва се върху брега.
Чайките - свирепи птици,
владетели са те сега!

Спускат се надолу - хващат улов,
обречен е и без това.
Някога се случва нулев,
ала е днес добър лова!

Светлина божествена

светлина божествена процежда се
иззад планината
тя в сърцата ни носи надеждата
вяра в чудесата

Детелини

поляни пълни с детелини
отрупани със плод градини
децата там се гонят пеят
а слънцето отгоре грее

На Върха на света

Намирам се на Върха на света
и мислите на Бог усещам,
и зная, че с безкрайна доброта
в Отвъдното ни Той посреща!

Поточето

поточето от планината слиза
поточето - скалите то облиза
и като конче подскача
с камъните се закача

поточето от планината слиза
съблече своята зелена риза
и се хвърли то надолу
във поредния си полет

Когато

когато си тъжен, когато си сам,
когато си длъжен на някой голям,
когато боли те, когато кървиш,
когато сълзиш ти и хич не върви,
когато е мъка и всеки твой ден,
когато с разлъка оставаш студен...
тогава с надежда вдигни ти очи,
тогава със нежност света докосни,
тогава със вяра криле разпери,
тогава ти звяра със меч прободи,
тогава ти просто се усмихни
и с любовта си света промени.

Слонът

Слонът, легнал на земята,
слонът с счупените бивни -
в болка той сега се мята!
Де ще идат те? За гривни!

За украшения без смисъл...
Нима животът му си струва,
нима за туй е бил орисан?
И за това ли съществува?

Издърпвам стрела

издърпвам от колчана стрела
зареждам лъка си и стрелям
и чупят се с гръм огледала
нарязват крилете ми бели

Намирам се в гора

Намирам се в гора.
Наоколо - дървета.
Не ще да разбера
защо е тук сърцето...

Намирам се в гора.
И няма нийде изход.
Май тук ще си умра.
Защото ти си близко!

Поляни

поляни с приказни цветя
планини в далечината
тук минала е пролетта
сняг оставил е следата

щом видиш тези чудеса
въздига се душата
под модри чисти небеса
порастват ти крилата