Матрицата (1 стих) - Нео

Аз съм Томас Андерсън,
ни демон, ни ангел съм...
правил съм дела съмнителни
не крия - бях хакер,
но сред всички въпросителни,
изникна във мрака:
Матрицата,
на съзнания човешки шевицата
много неща последваха:
с Тринити среща, и с Морфей,
ще карам направо -
бях във стая с огледало,
после хапчето червено,
страната друга на медала,
и другата Вселена...
Събудих се тогава
като жива батерия,
сред капсули феерия,
после в кораба Морфеев.
И среща със Оракула,
и потвърдените съмнения,
редом с мойте съжаления.
Каза тя, че ще умре
един от нас -
Аз
или Морфей.
Добре. Изборът бе мой.
Да умра бе той.
Но Тринити бе имала избор друг.

(Много важно туй е тук!)
Спасих Морфей, а с него и Зион.
И се изправих срещу Смит.
И той бе убит.
Но характерно за агентите е, че
в Матрицата безсмъртни са те.
Тогава бягах и уби ме той.
И всичко би свършило до тук,
ако любовта на Тринити
не бе ме направила друг.
И сляха се душите ни.

Сега съм Нео, на агенти убиец
освободител на децата ви.
В Зион щом ида, като със магия
дарове всички дават ми -
да ги закрилям!