Защо да пиша за любов, когато
е пълна с толкова неща земята...
Мрак и Светлина се борят,
между тях живеят хората,
ангели и демони,
вещици и монахини,
и минава неусетно времето
откакто били сме
във райските градини...
А вече навлизаме
в жестоките години
и все по-наблизо сме
до края на всичко!
Едно ни е спасението -
да обичаме!
Да обичаме -
и себе си, и ближните,
микробът и растението,
ний просто да обичаме!
Това ни е спасението!
И затова, другари мили,
заклевам ви с последни сили,
да обичате Човека и Природата,
както и Звездите в Небосвода ни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар