Матрицата (3 стих) - Смит

Аз съм Смит. Агент Смит.
Не мога да бъда убит.
Бях Пазител на Матрицата.
После взех очите на Жрицата.
Но нека караме под ред.
Вие хората, сте паразити.
Души ли? Какво за душите?
От тях ви отдавна лишихме.
Вие сте вече реколти.
В клетки доброволни.
Вие сте просто батерии.
В наши безкрайни галерии.
Вие живеете и умирате
без изобщо да разбирате,
че сте роби.
От раждането до гроба.
Е, има и други...
И те ми създават проблеми.
Но не чак толкоз големи.
Например господин Андерсън,
този програмист падна ми,
но не искаше да умира.
Изглежда не разбираше,
че бе неизбежно.
Като силата центробежна,
като молецът към светлината,
той отиваше към смъртта си.
И умря. Аз го убих.
В гърдите с пет куршума,
с последните ми думи,
той умря. Почина. Изгоря.
Но отново не разбра.
По неведом начин се събуди,
и чудо!
Той ме унищожи.
Но това ми даде сила
да се мултиплицирам.
И скоро цялата Матрица
бе моя. Като птица,
можех да летя,
можех да я изменя...
Очите взех на Оракула
и видях Края.
Аз побеждавах.

Тогава господин Андерсън
в моя свят попадна.
Боят бе свиреп. Боят бе суров.
И когато да го довърша готов,
аз видях, че това е заблуда...
не повярвах,
дори не се учудих...
Той каза "Прав беше, било е неизбежно"
И аз копирах се в него.
И беше чудесно.
Тогава изведнъж
както стояхме под силния дъжд,
светлина отвътре във мене
започна кода ми да изменя
и края - о, господи! - края
усетих преди да узная,
за тази хитра измама
И вече ме няма!

Вече ме няма!