Дюн

Ние сме от рода Атреиди,
елате да ни видите!
Силни бойци сме и честни,
с вярност известни!

Заместихме род на Харкони,
на тях са чужди законите!
Помагаха им Сардукари,
войни зли и стари!

Какво последва питате?
Дукът избяга в пустинята!
Майка му - със него!
А пустинята прие ги!

Много неща последваха.
Майката - бременна.
Пустинните ги прибраха.
В двубоите издържаха.

На Дука сестричката
не беше само момиче.
Осъзна тя в утробата,
на Джезърит - прокобата!

Муад'диб срещна Чани.
Тя излекува всички рани.
Но бе му отредена друга.
За любов и за прислуга.

Още много се случи.
Но отнесе го пясъка.
Муад'диб се учеше
да възпира
на Легионите блясъка.

Младият Дук се страхуваше
от неизбежното бъдеще.
Със сенки вечно общуваше,
избираше правите пътища.

Със стълба огнен завършва
този стих, малко проточен.
Дукът ослепява и свършва
във пустинята заточен.


Ако още да научите искате,
прочетете книгите...