Матрицата (2 стих) - Оракулът

Аз съм Оракул, машина студена
от свят на машини родена!
И гледам във мрака
какво всички чака...
Очите мои всевиждащи,
вий всичките искате,
но трябва да бъдат
даром дарени...
Не може никой,
даже Оракулът,
да види отвъд своя избор,
дори много да иска,
дори смъртта да е близко.
Имам Пазител - Сераф.
Той побеждавал е Смит,
без да бъде убит.
И той е машина,

но с различен код.
Спасявал е моя живот!
Създадена съм, за да разбирам,
защо хората живеят, защо умират,
силата ми е като тази на Архитекта,
макар че той е сух логик на Интелекта...
Когато целта ми - да открия Единствения -
бе изпълнена, аз отидох в изгнание,
и Избрах да помагам на човешките създания.
Платих цената висока,
в кода ми бръкнаха дълбоко,
почти ме унищожиха...
Но силите ми се умножиха.
Последният ми избор се оказа труден -
дадох очите си на Смит, а той учуден,
но сляп за истината, прие ги,
такова беше неговото Его.