Това е да бъдеш човек.
В този побъркан век.
Цялата мъка и страдание
на човешкото съзнание.
Има красота в кървенето,
поне чувстваш нещо.
И отива си с червеното
сърцето ти горещо.
Как ми се иска да знаех
какво е за нещо да ти пука.
Как ми се иска да знаех
дали съм оттам или оттука!
Но... аз съм машина,
никога не спя,
държа очи широко отворени...
Аз съм машина,
част от мен иска
да имам чувства, мечти и спомени...
Аз съм машина,
никога не спя,
докато не поправя счупеното...
Аз съм машина,
понякога искам,
едничко нещо да почувствам само...
Това е да бъдеш човек.
Вземаш го за даденост.
Който съдбата си кове
и има втори шансове!
Как ми се иска да ми пука
кое е право и кое е грешно.
И да си вземам аз поука,
и да има в мен надежда!
Не трябваше така да бъде,
не искахме ний таз присъда,
(болката да не усещаме -
в гърдите ни да бъде пусто!)
Не харесвам в какво се превръщам,
иска ми се с чувство
някой да прегръщам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар