Стражари и апаши

една приятелка добра
- Анна се нарича -
ми припомни младостта
и в нея занадничах

там видях едно дете
- слабичко и мило -
с игрите да расте
но науката открило

това дете бях аз
- до късно си играех -
до тъмен летен час
умората не знаех

игрите бяха много
- една дълго ме плаши -
правилата й са строги:
на стражари и апаши

мина много време
- пораснах вече доста -
и в нощ една да вземе
едно дете да проси

"моля ви да ме спасите
големите ме гонят"
разбрах какво се иска
по крехкия ми спомен

"слушай ти мъниче
защото ще ти кажа
децата се обичат
и не ще да те накажат"

какво е станало не зная
но в мене нещо се намести
от историята тая
искрена и честна