аз за всичко ти благодаря,
което в мен създаде -
за хубавата младост,
разцъфнала от радост;
за любовта към книгите,
за вечната подкрепа
във бурите свирепи,
за счупен'те вериги...
Когато падна, ти ме вдигаш!
Мила мамо, тъй си грижовна,
и зная, че света лъжовен
не ще огъня да угаси...
и ще парят твоите сълзи -
побелели - тъмните коси,
ще издават марша на годините...
Ти продължаваш да си силна,
носиш задача непосилна -
да се грижиш вечно за роднините.
Благодарим, че има те!
и зная, че света лъжовен
не ще огъня да угаси...
и ще парят твоите сълзи -
побелели - тъмните коси,
ще издават марша на годините...
Ти продължаваш да си силна,
носиш задача непосилна -
да се грижиш вечно за роднините.
Благодарим, че има те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар