Създание адово

Какво си, създание адово -
душата изстрадала мъчещо?
Защо си се впило в сърцето ми -
гърдите разцепени гърчиш ти!

Отде идеш, кървави демоне,
та спираш за мене и времето?
Сладко смучеш моите спомени,
и сянка огромна заемаш ти!