по пролетни треви вървиш
душата ти кърви
остават алени следи
защо не е като преди
при своите роднини спиш
и се събуждаш
сред родните липи
не чужди
и гледаш своите деца с лица
от твоите грижи засмени
по есенни треви вървиш
душата ти кърви
остават там следи червени
нямаш много време
но нещата се променят
просто трябва да го видиш
пролетта отново иде
Няма коментари:
Публикуване на коментар