Не вярваш

не вярваш че ще се уплашиш
от стиховете мои
и всъщност няма нищо страшно
освен на чувствата пороя
на чувствата ми водопада
ще те залее щом ги видиш
а ти си още толкоз млада
че кой ли може да предвиди
как ще разгадаеш мойте думи
че усещам връзка помежду ни
че чатът с тебе е награда
най-висшата наслада
че прозорчето щом светне
и на мен ми става цветно
и понякога се взирам
в чатовете си отворени
и вътрешно умирам
защото ти си с други хора
а не със мене

разбра ли ти най-сетне
проумя ли ти защо
чувствата напреднали
без да бъдат страшни
могат да уплашат
твойто крехко същество