Когато скука

когато скука забива зъбѝте си остри
във тяло
в ум
във душа
и във кости

когато вече ти липсва наслада и чувство
и вяло
с шум
ти твориш
неизкуство

не спирай - лей красоти върху листите бели
без мисъл
с кръв
чудеса
преживелици

не спирай - още е рано очи да затвориш
орисан
пръв
да дариш
духа си на хората

Когато твориш

когато твориш
в теб огън гори
от мрак до зори
в теб греят Искри

и аз съм творец
и в моя дворец
живее скорец

той пее добре

Не е нужно да пишеш (Картина)

Не е нужно ти да пишеш,
щом самата си изкуство!
Да рисуваш е излишно,
носиш ни такива чувства!

Красива като Мона Лиза -
шедьовър на Да Винчи!
Преливаш цяла от харизма,
в очите ти - пустини!

Животът ти - роман прекрасен,
а устните - поеми!
И твоят поглед, поглед ясен -
той болката отнема!

Не е нужно да твориш ти,
щом самата си картина!
Да рисуваш е излишно
ти, защото си богиня!