Когато скука

когато скука забива зъбѝте си остри
във тяло
в ум
във душа
и във кости

когато вече ти липсва наслада и чувство
и вяло
с шум
ти твориш
неизкуство

не спирай - лей красоти върху листите бели
без мисъл
с кръв
чудеса
преживелици

не спирай - още е рано очи да затвориш
орисан
пръв
да дариш
духа си на хората

Като паяк

както паяк мрежата плете
тъй и моят нежен стих расте
и усложнява се
но ти не се плаши дете
каквото и да казват те
всичко е плява

бил съм гледал само форма
и е структурата норма
така говорят
и нямало в стиха ми смисъл
и на забрава бил орисан
е аз ще споря

може и да не премине вековете
може и да го затрупат ветровете
но поне за миг той силно ще засвети