Човешко е

човешко е да се помага
човешко е да се греши
защо тогава примки стяга
ЧОВЕК на нашите души

човешко е да се обича
човешко е да греши
защо тогава се отрича
МАЙКАТА от своя СИН

човешко е да имаш вяра
човешко е да се греши
защо тогава ГОСПОДАРЯТ
слугата цял живот души

Господар на злото

Майка ми е лоша,
баща ми е добър,
това ме прави мелез и
по мене има белези
от любов и от омраза
и тайни много запазила
дойдох при вас - нормалните
обикновените, баналните,
да ви поднеса
тайната Велика
да ви отнеса
с буря Огнелика,
защото какво е света
без малко зло
като стъбло
от бурен във житна нива
като шал красив отива
на вечерна рокля;
трябва много воля
да откажеш този чуден дар
ти на злото да си господар.

Думи...

Думи неясни, объркани
в душата ми бясно се гонят.
А листата й в туй време ронят
фрази безстрастни, изтъркани.

Слова неизказани, скрити
във ума ми се зараждат.
А мечтите ми прояждат
лъжи доказани, открити.

Кажете, как да ви пусна,
да ви покажа на хората вън,
когато знам – сам ще съм
и ще бъде туй напусто?

Защото виждам, чувам, усещам
накъде всичко върви –
как стават хората зли
и доброто никой не среща.

Не, не вървят вече
в този тежък, безрадостен свят,
от лъжи и от болка излят,
гордите, смелите речи.

Не, не вървят вече
красотата и нежността тук,
където господарят неук
от тях се отдавна отрече.

Не, не вървят, не вървят
хубави, искрени думи –
купуват се вече със суми
и вещи,
и хора,
и свят…