през Ада смело крачили
сега във райските градини
един за друг сте значили
тъй много всички тез години
(когато любовта е споделена
тогава тя не е любов
а става дар от цялата Вселена
и красота и силен зов)
душите си потачили
един за друг сте всичко
напук на тях - палачите
остава ти момиче
(когато обичта е много силна
създава свят за двама тя
тече - поток пенлив - кръвта обилно
и свързва двете ви сърца)
вън тъмно е и здрачно е
у вас е светлината
вървите тихо плачете
и ражда стих сълзата
Няма коментари:
Публикуване на коментар