Понякога

Понякога, когато
в огледалото погледна,
виждам в него сянка бледна
на нещо непознато.

Може би е грях забравен
или несторен още грях,
може би е смях забавен
или изтъркан вече смях.

Може би е в мен доброто,
което сторил съм в живота.
Може би е нещо чисто,
хубаво като мънисто.

Може би съм аз самия,
моя двоен, странен лик –
бил съм долен
и велик
и не трябва туй да крия.

Понякога, когато
в огледалото погледна,
виждам сянка в него бледна,
сянка тъй позната!