Какво?

Какво харесвам в теб не зная:
дали са нежните черти;
дали ме със очите си омая…
дали, дали, дали?

Гласът ти ли навява нещо,
или разпуснатите ти коси;
или са устните горещи,
или, или, или...

Сякаш нещо в теб говори –
тялото, ръцете; ясните очи;
сякаш нещо в теб ме моли:
вземи ме ти, вземи, вземи...

Да поискам повече не мога –
нали сме с теб приятели добри;
нали туй значи толкоз много,
нали, нали, нали?

Една целувка ще обърка всичко,
или към по-добро ще промени;
или я искаш даже ти самичка,
или, или, или...

Е, приятелко скъпа...
Е, приятелко мила,
не чуваш ли –
навън вали...
Вали навън, вали
и сърцето ми застила
със сълзи, сълзи, сълзи...

Е, скъпа...
Е, мила –
смили се, смили,
дай ми сила:
Защото тъй
боли ме, боли!

Какво харесвам в теб не зная,
но май ме с всичко покори:
и ще стане нещо най-накрая –
и ще стане май – нали?
Нещо ще се промени ли –
огънят дали гори
и прехвърчат ли искри?
или сърцето бързо да затворя...
или... или... или?
ти ще кажеш, мила моя,
мила моя, Натали!