3 декември 2009 г.

Плът




Зове плътта със свойта хубост,
зове плътта със свойта страст.
И всеки знае, че е просто лудост,
но пада пак под нейна власт.

Не може да я спре морала,
не може да я спре ума.
От всеки тя търпи възхвала,
неподчинена на срама.

Ту послущница мила,
ту хищница зла,
първо с нежност те милва,
после трови с жила...

Зове плътта със свойта младост,
зове плътта със свойта жар.
И всеки знае, че не носи радост,
но става роб на нейний чар.

Не познава тя забрани,
не познава тя и отказ –
който тръгва да я брани,
да се готви той за болка...

Ту вдъхновителка-муза,
ту ужасна медуза –
обещава тя наслада...
и изгаря те на клада!

Зове плътта, зове...
зове със рев на зверове,
зове със вой на ветрове,
зове плътта, зове...

Зове те тихо, с нежност...
зове със дива прелест,
зове със сочна свежест,
зове те тихо, с нежност...

От нея да избягаш ти не можеш,
от нея да избягаш ти не искаш,
а на всички богове се молиш
още миг, миг само още да е близко....

Няма коментари:

Публикуване на коментар