Щастлива?

По Mudvayne - „Happy?”



От духа ми ме откъсна.
И сърцето ми разкъса.
Отне съня ми нощем.
Отне ми ти надеждите.
Отне ми и копнежите.
(Но теб желая още!)
Мечтите ми отне.
Отне ми равновесието
и по стръмното понесох се.
Ти всичко ми отне...
И какво? Какво от това?
Прави ли те туй щастлива?
Прави ли те туй добра?

Защо ти трябват тез очи,
щом за любовта са слепи?
Какво като красиви са и живи?
И тез уши защо са ти,
щом не чуват нежни думи?
Какво като улавят звуци сиви?

И тез ръце – тез нежни длани,
защо ти трябват те,
щом като не милват, искат, палят?
И устните...
ах, устните защо са ти,
ако останат недокоснати?

От духа ми ме откъсна.
И сърцето ми разкъса.
Отне съня ми нощем.
И какво? Какво от това?
Нима сега си по-щастлива?
Нима сега си по-добра!

Отне ми ти надеждите.
Отне ми и копнежите.
(А теб желая още!)
И какво? Какво от това?
Нима сега си по-щастлива?
Нима си по-добра сега!

.......
Е, хайде, усмихни ми се поне...
Сега, когато всичко ми отне.