Желание

Ах, как искам,
ах, как искам някой ден
ей тъй – във ъгъла да те притисна,
до стената:
без да можеш да се скриеш
зад думи,
зад преструвки...
да няма нищо помежду ни...
разтворена да е душата ти,
обезсилена
и гола.
И тогава може,
да, тогава може да ме чуеш...

Ах, как искам,
ах, как искам да не можеш
настрани очите свои да извърнеш
от моите.
Да се слеят наште погледи
и да пия,
да поглъщам
жадно светлината от очите ти...
разтворено да е сърцето ти,
отпуснато,
открито.
И тогава може,
да, тогава може да ме видиш ти...

Ах, как искам,
ах, как искам да сме близо –
толкоз близо, че сами да се усетят те,
телата ни.
И да ти разкрие туй докосване
трепета,
огньовете
които палят в мен очите ти...
разтворени да са ръцете ти,
жадуващи
и нежни.
И тогава може,
да, тогава може да почувстваш ти...


Ах, как искам,
ах, как искам някой ден
ей тъй – във ъгъла да те притисна,
за да ти кажа,
да ти кажа просто колко те обичам.