30 декември 2009 г.

Нима?

Нима на душата моя млада
носи наслада
да се къса и да страда?
Нима за мен е радост
да погубвам свойта младост?
Нима да те желая
мога аз до края
и нивга да не обладая?
Нима ще бъда вечно сам,
макар да знам,
че ти си там –
сама?
Нима ще приема нежност
чужда,
все тъй вгледан
в тъмната безбрежност?
Нима в плен на
мрачна безнадеждност,
от несподелена
нежност
имам нужда?
Нима греша
и отдавна
руша безпощадно
своята душа?
Нима носи само болка,
нима е толкоз жестока
любовта?

Нима?
Не знам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар