Приказка

Срещнаха се двама души…
Да разказвам по-подробно, смятам,
е излишно.
Допаднаха си явно
и си паснаха
отлично.
Но тясна беше им земята –
небето пък
видя им се високо…
Затова летяха ли, летяха
по средата
и всичко бе чудесно.
И всичко беше лесно!
Но умориха се крилата
след толкова летене,
и надолу ги прогони синевата,
и наказа ги с омраза
любимото им Време…

Щом докоснаха тревата
мека и зелена –
ж е с т о к о
нараниха се крилата;
болка мина
през сърцата,
тъма затъмни
светлината.

Боли ли те, любима?
Любовта ни… още ли я има?
Мене много ме боли…
и толкоз безнадеждно липсват ми
крилата…