22 декември 2009 г.

Аз виждам...



Аз виждам в устните ти огън –
как чувства непознати, нови
палят в взора ти огньове
и знам, че да обичаш можеш.

И чувствам аз в ръцете нежност –
като цвят красива; жива, чиста,
готова всеки миг да се разлисти.
Ти можеш да даряваш вечност...

Усмивка щом лицето ти огрее:
ту весела, игрива, ту наивна,
тайна, хищна – всички ти отиват –
и светът със теб се смее.

Аз виждам в тебе чистота;
аз чувствам в тебе нежността
и чувам във гласа ти любовта
като славей тихичко да пее.
Обичта във теб цъфти и зрее,
но сърцето свито леденее.

Модел прекрасен зад витрина –
оградена вред си от стъкла,
а в тебе крие се една богиня
пленила хиляди сърца...

Защо строиш ти все прегради?
Защо са всичките стени?
Не свикне ли сърце да страда,
за него няма и наслада.

Защо се плашиш от промяна
и живота гледаш отстрани?
Все някога и тя ще стане,
затуй готви се ти отрано.

Ти мълчиш,
но във теб да видя мога
аз през двете ти очи:
и надежди, и тревоги,
и лъчи във извор чист...

Няма коментари:

Публикуване на коментар