Глупак

Нещастник съм, признавам.

Не умея, някак си, да притежавам;
само мога май да
съзерцавам,
опознавам,
обожавам...
Глупаво е, зная, стихове да посвещавам,
вместо просто често
да докосвам,
да целувам,
да тормозя...
Пък и тъй май по е лесно.

Нещастник съм, признавам.

Не умея, някак си, да те притискам.
И затуй аз, отдалече –
ей тъй кротко, без да преча,
просто гледам те в очите,
просто съм около тебе.
И в моя поглед, зная, виждаш –
само искам
да си близо.
Глупаво е, зная, дълго да обмислям
как от времето ти да открадна
и – без да искаш – как да те зарадвам.
Глупаво цветя е да ти подарявам...
глупаво все още е да се надявам...
и за всичко вечно да прощавам...

Не умея, някак си, и да се боря.
Не мога просто.
Не знам дори... не знам, кажи
какво да сторя –
аз нямам воля.
Нямам воля
и затуй сега те моля –
виж, чуй, почувствай, мила моя.

Глупаво е, зная, да те съзерцавам...
Глупаво е вече да те опознавам...
Глупаво е днес и да те обожавам...

Е, и?

Глупак съм, да. Не го отричам.
Глупакът, който те обича.