19 декември 2009 г.

Момиче



Дете.
В душата ти
светла
кълни радостта –
живее, расте.
В душата ти е светло.
Дете.

Усмихваш се. Грееш.
Цъфтиш и живееш.

От приказния свят на свойта младост,
ти сееш радост.
Ти сееш радост!

В сърцето ти огън гори…
В кръвта ти се гонят искри.
Неспокойна си,
нямаш мира и за миг.
Pъцете ти –
вечно разделени полюси
на един искрящ магнит.

Очите ти – очи магични.
Докоснеш ли –
докосваш с пръсти електрични.
Жестовете –
винаги различни.
А ти оставаш си все същото момиче.
Страните ти –
две нежни рози…
И знам –
глупак ще бъде този,
който друго иска, за да те обича…

Дете.
Срещу света –
страшен, сив и суров…
воюваш ти
с любовта –
твойта безкрайна и жива любов!
Дете.
Светът е само част
от твоите мечти.
Над него имаш власт –
господарка си му само ти!
Поникнала в студа
като кокиче –
бяло,
чисто,
хубаво момиче.

Но понякога,
когато замълчиш…
Когато те обгърне тишина
и вгледам се във твоите очи,
в миг стряскат ме объркващи слова
и разбирам аз че си
дете,
но и въпреки това
жена…

Няма коментари:

Публикуване на коментар