31 декември 2009 г.

Миниатюри

На дърветата пред прозореца ми

Протягате ръцете си зелени,
покрити с хиляди листа...
Какво, какво ли искате от мене?



***


Жена


Колкото и сълзи за тебе да изплача,
колкото и болка да ми причиниш –
ах, ти за мене всичко, всичко пак ще значиш!



***


Нощ


Душата ми е черна –
черна като тази черна нощ...
А искам само малко нежност!
Нима съм толкоз лош?



***


Пак


Пак ще ги чакам,
пак ще ги пиша –
нощем във мрака
с молив по листа.



***


На Нея


Ах, мила моя, ах, моя скъпа,
денят ти скоро, знам, ще настъпи.
Очите с длани ще ми притвориш
и всички рани ще се затворят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар