Вече не обичам

Всичко е така различно.

Не руменее днес небето синьо,
целунато от влюбеното слънце,
и не пее днеска всяко зрънце,
погалено с лъчите от коприна.

Не се усмихва срещу мене всеки
и стъпките, доскоро толкоз леки...
Но, по дяволите този стих!
Просто нищо не върви!
Сърцето ми така кърви...
Но стига вече. Престани!
Просто не е същото...
Не е същата усмивката,
не свети пламъка в очите ми,
всяка дума не е поздрав,
сухи днеска са сълзите ми,
и на топка в гърлото се връщат...
Мелодия ума ми не привлича
на нежни, колебливи струни...
Но за какво са всички тези думи,
нали стената пак е помежду ни?!
А всичко е така, така различно.
И толкоз просто...

Вече не обичам.