24 декември 2009 г.

Как искам...

Ах, как искам да те мразя
за тази болка, що ми причини!
Но все по-нежен аз съм
и все по-скъпо пазен
е споменът за твоите очи.

Споменът за тебе, Натали!


Ах, как искам ти да страдаш
както мен ме всеки ден боли!
Но ти душата моя притежаваш
и когато в миг се натъжаваш
сълзите мокрят моите страни.

Сълзи за тебе, Натали!


Ах, как искам да почувстваш
какво разтупва моите гърди!
Но толкоз слабо е изкуството
и всички опити напусто са
сърцето твое то да покори.

Сърцето ти студено, Натали!


Но най-копнея аз от всичко –
и моля те, заклевам те дори –
да бъдеш днес до мене близко,
пък утре твоята усмивка
ще казва друго, друго може би...

Ще каже, че си моя, Натали!

Няма коментари:

Публикуване на коментар