Искам
само да си близко…
със ръцете
до сърцето си
да те притискам…
Копнея
до тебе да живея…
и с тебе да се смея…
Жадувам
устните ти да целувам…
На чертите,
на очите ти
да се любувам…
Желая
край теб да съм до края…
Но – О, нещастие! – не зная
коя си ти,
и как да те намеря –
моя приказна химера,
строителко-рушителко
на моите мечти,
на древния безсмъртен храм,
мъчителко-лечителко
на мойта търсеща душа…
За теб едно-едничко нещо знам –
че колкото и устни да покрия,
додето двете твои не открия
аз винаги ще бъда сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар