Моментът

На Блага Димитрова


Изправен до стената,
за миг се ти оглеждаш
и виждаш синевата,
и тихичко нареждаш:

“За правдата живях,
за правдата аз днес умирам,
понякога грешах,
но верен път сега намирам.”

И изстрел … звук … и после край –
миг, в който всичко свършва,
кога живот и смърт, и ад и рай
в една се вечност свързват.

Блажен е този, който рано
напуска благ борбата,
и от зло в сърцето му набрано
освобождава го съдбата.

А ний – осъдените на живот –
за смърт велика недостойни,
позорно скрити и покрити в пот,
със страх в душите –
чакаме...

Но отдавна сме покойници.