Жена - ти си ангел бял

Жена! Ти си ангел бял!
Жена! За теб бих умрял!

Жена! Красива богиньо!
Жена! Сипи чаша вино -
да пием ние двама!
Като теб друга няма!

Какво за мене значиш,
това не разбира го никой...
Луна, блестяща в здрача.
Жена - ти кралице велика!

Ти, като буря огнелика,
помиташ думите в езика.
Остават бели листи -
душата твоя чиста!

За тебе копнея

За тебе копнея -
безплътна богиньо!
Ликът ти мил грее
над мойте градини -
широки...

За тебе копнея -
красиво момиче
и сълзите лея,
че думи изричаш -
жестоки...

че думи изричаш -
думи съдбовни:
- Не ще те обичам!

Няма виновни!

Защо живея

Живея, за да трансформирам
чувства, факти и идеи
от света размирен.
На куплети зреят...
И нямам ни секунда мира -
копнея аз за Нея,
все за Нея!

Вахта е да обичам

Той още пише...
Какво да го правим?

Нека въздиша
по чакана слава...

Така вреди си...
Какво ни остава?

Да резнем всички
жени - да забрави!

...


Така не става
намира си нови!

И продължава
да ражда любови!

Тогаз в ума му
"любов" да изтрием!

И таз измама
открива с магия!

...


Дяволи малки
тъй сте ми жалки

как не разбрахте
до край ще пиша

нямам си яхта
тя е излишна

само че вахта
е да обичам!

На баща ми, по случай рождения му ден

Татко, ти си нашата опора,
наш стожер, котва и светлик!
Няма нито миг дори да споря -
за мен си ти велик, велик!

Татко, на плещѝте силни твои,
крепим се ние цял живот.
Трудните и сложните двубои
печелиш ти със тържество!

Татко, ний желаем любовта ни
с лъчи да свети в края чак.
И житейските ти люти рани
затворени да видим пак!

Жената е жена

жената е жена на всяка възраст
понякога река - друг път е бързей
мъжът обича тя щом той е дързък
а той обича я до края кървав

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Свобода

в стиха си можеш да си всеки
герой злодей убиец и месия
върви по прашните пътеки
и твори магия!

в стиха си можеш да си вечен
или вечна да е твойта муза
защото щом е той изречен
в него спи изкуство!

в стиха си можеш да си всичко
река
дърво и хълм
любов и огън
помни че трябва да обичаш
славата е дрога!

Не можеш да се спреш, нали?

не можеш да се спреш нали
пръстите сърбят
вътре те боли
не можеш да се спреш нали
пука ти или
нека се множат

в ума ти вечен ад!


а няма ли за теб покой
няма ден и нощ
няма и отбой
а няма ли за теб покой
просто са безброй
кой добър кой лош

душата режеш с нож!

Не мислех, че мога

не мислех че мога
да чувствам отново
ни лед нито огън
ни сладка отрова
а вашата дрога
жени
с която готови
сме ний за войни
с която и Бога
забравяме в миг
защото сте вие
и мрак и светлик

но явно се случи
и ето че днес
във мен се отключи
нездрав интерес
към женския род
и ето получих
цел в моя живот
жена
звезда в небосвод
в деня светлина
в реката ми брод
която за мене
е огън и страст
и цяла вселена
заклевам се аз!

Излизайте

вън е сто градуса
излизайте!
вие млади сте!

слънцето пече ли
излизайте!
ще спечелите!

сън е маранята
излизайте!
лудият вятър

ваш другар е
и на млади
и на старите!

той ще охлади
с ласка страстите
вечер със звезди
нежните води
те прекрасни са

В ушите

в ушите музика кънти
и носи вихър леден
към листа тихо гледам
молѝвът сив в ръка блести

и пиша вече думи аз
под порива му силен
и буквите ми жилят
със огън и любов и страст

в ушите музика кънти
захранва мойта жажда
и стихове поражда
окъпани в мечти

Музика

музиката ромоли
като летен дъжд
ах защо така боли
в ляво изведнъж

музиката е река
в мен се влива тя
гони всякаква тъга
ражда любовта

музиката ромоли
като летен дъжд
бодват мънички игли
- стръкове от ръж -

Нещо с мен се случва

нещо с мен се случва
а не знам какво
нещо се раздува
нещо се отключва
ставам сякаш
ново същество!

всичко се променя
идва наместо
става нещо с мене
раснат грозд вселени
гасне мрака
осветен с любов!

Бял ангел

Бял Ангел сред демони...
Защо дошла си тука?
Не стигна ли времето -

ти цветовете да отделиш
от боклука?

Бял Облак сред пушека...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли - душно е?
А ти си цветето лилаво,
теменуга!

Бял Дух носиш в себе си...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли белезите?
Знай, те не могат; няма как да
станат други!

Свещица ярка

свещица ярка в мрака
ангел в черен ад
кралица чака сякаш
обич в тъмен свят!

сълзица нежна тиха
рониш - светъл цвят
в стотици силни стиха
прелест оживя!

лозници са ръцете
меки бели те
на жрицата сърцето
в теб тупти дете

кралица чака в мрака
обич в тъмен свят
свещица ярка сякаш
ангел в черен ад!

Поема

дъхът последен
преди да поема
богиньо - погледни ме

дъхът ти леден
описвам в поема
богиньо - докосни ме

и път последен
преди да поема
богиньо - целуни ме

и в сън непрогледен
без риск да поема
богиньо - нарани ме

В живота ви навлизам

в живота ви навлизам
приятели мои
аз бурно не прецизно
без жалби и капризи
през всички двубои

в живота ми ви има
приятели мили
и тъй сте ми любими
и тъй необходими
вий давате сили

Можеш ли от нищото

можеш ли от нищото
нещо да измъкнеш
можеш ли излишното
в него да изтръгнеш
огъня да вдишаш ти
който ражда пъкъл
всичко да напишеш и
вкусил смъртна мъка

осъзнал че си се лъгал
да умреш във някой ъгъл

Дали жената е змия

дали жената е змия не зная
но зная че змията ни е
изгонила от рая
и ако двете са били змии
тогава нищо чудно
че щом жената те обвие
започват всичките злини

Зова

зова вас - вихрите могъщи -
които къщите обръщат
и викам бурите всесилни
с дъжда обилен покорил ни!

зова вас - огнени стихии -
владели вие сто магии
и викам ангели и дяволи
на мене славата да дават!

зова вас - думите безсмъртни -
и нека Музата със вас живее
сърце върви по пътя кървав
щом спре
звезда блестяща ще изгрее!

Елате думи

елате думи
елате красиви слова
за никакви суми
вас - нежните струни -
не бих изтъргувал
заради вас съществувам

елате думи
ела прелестна реч
по реки и по друми
в нощи тъмни и лунни
те диря и намирам
за тебе живея
и за тебе умирам

Всичко е черно

всичко е черно всичко е сиво
не зарежда любимата музика
няма във мене чувство красиво
и далече избягаха музите

губи се пламът чезне искрата
без надежда се скитам по листите
вехнат без сили спят сетивата
и ще дойде той - краят ми - близо е

Душата ми

душата ми мракът оплита
из ада самотна се скита
страдае
а пътят с надежда пропит е
изгарят по него сълзѝте
блуждае
с горчива отрова опѝта
тя няма кого да попита
за рая

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - котета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
ней - котета две -
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

Смъртта

прокара черен нокът по сърцето ми
Смъртта
телата ни мърсуваха преплетени
в сластта

прокара остър нокът по душата ми
Смъртта
следа остави с болка отпечатана
в пръстта

Давя се в море

давя давя се в море
искам болката да спре
няма кой да разбере
но пиша
огън огън в мен гори
стига ми смъртта дори
да съм мъртъв до зори
недишащ

Да можех

да можех от себе си да съблека
всичко тъмно и тревожно
както сменя кожата змия
но това е невъзможно

да можех да изчистя всичко зло
от себе си да го извадя
и да не бъда вече лош
да усетя чиста радост

да можех но не мога аз уви
и душата ми кърви

Виждам очите ти

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
дните наситени
с чувствения ти разкош
сто въпросителни
режат като остър нож

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
тъй възхитителни
крият те голяма мощ!

Душа оголена

душа оголена...
гледайте всички!

сърцето в полет е...
мъничка птичка!

и всички спомени...
ваши са днеска!

живот отровен е...
моята песен!

Аз съм като теб

аз съм като теб
но не съвсем еднакъв
в мен любов расте
расте и - черен - Мракът

да пътувам мога
във всички измерения
и убивам много
дори без прегрешение

да руша успявам
и сградите бетонни
нивга не прощавам

със силите огромни

виждам всичко скрито
зад хиляди прегради
ясни са душите
и няма изненади

да пътувам мога
във време нелинейно

и да кажа сбогом
преди дори здравейте

аз съм като теб
но не съвсем еднакъв
леко с мен дете
убива бавно Мракът

Аз съм Бог

Аз съм Бог
ако заповедите престъпиш
с моя гняв жесток
ти излиза всичко много скъпо

Аз съм Бог
но не такъв какъвто си мислиш
милостив не
строг
и за жалост далеч не единствен

Аз съм Бог
но наричат ме парична валута
нямам аналог
по-безмилостен съм и от барута

Осъден

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
за него няма награди
и стига само да диша

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не сеща капчица радост
и чувства всичко различно

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не спира нивга заряда
присъда дадена свише

На Вечността пастта

На Вечността в раззинатата паст
ще загине всичко мое!
Всичката жажда, обич, нежност, страст,
редом с тежките двубои!

Питам - какъв е смисълът тогаз
да живея и да дишам
щом ще изчезне всичко? Даже аз
всички листи да изпиша!?

Прокълнат съм

прокълнат съм
покълват там
в главата ми шедьоври
но мразя ги
погазени
са всичките любови

прокълнат съм
да пълнят те
стотици бели страници
забравени
сломявани
в дълбоките ми кланици

Пролетен дъжд

този нежен пролетен дъжд
вали и залива земята
разпрострян на шир и на длъж
играе си с лудия вятър

този нежен пролетен дъжд
пои той и всичко покарва
както ласка лека на мъж
на почвата обич докарва

Светът така красив е

светът така красив е
защо тогава в сиво
всичко в мен е оцветено
текат от кръв сълзѝте
и пътят с тях пропит е
плаче цялата Вселена

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
вместо огън бял да ръси то
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Едно кафе

сипѝ едно кафе
с канела
на свойте светове
стигнах предела

сипѝ в едно кафе
сметана
да пиша стихове
само остана

сипѝ едно кафе
и плащам
катеря върхове
смело
юнашки

Седя и се чудя

седя и се чудя
какво да скалъпя
без да настъпя
с крак по мазола
някоя гола
(но мила и скъпа)
дива и луда
поп-фолк "певачка"
(пълна глупачка)

седя и се чудя
какво да напиша
в което да диша
"на нашето време"
духът
на кой ли му дреме?
напълно излишно
хабя си таланта
дори без поанта
завършвам стихът!

Ще бъдеш в бяло

"ще бъдеш в бяло", казал е поетът
но какво сега диктува етикетът?
булките във смокинг
младоженците във рокля?
просто не зная
къде ли ще му дойде краят?
не не искам тук за джендъри да пиша
или за други извращения
просто се чудя откога излишни
нормалните са отношения
и не - не е перфектен този стих
но пък то кое ли вече е перфектно
може би на чичо нощния грим
или на леля бицепса нацепен

По Hallucination - Dj Regard and Years & Years

тъй фалшива не бъди
любовта ти е халюцинация
аз пътувам сред звезди
във дълбока хибернация

и ума ми не лъжи
любовта ти е халюцинация
сред безкрая ме държи
към далечна дестинация

във душата ми блести
любовта ти е халюцинация
сбъдва моите мечти
без да дава с тях гаранция

https://www.youtube.com/watch?v=5jeVnkgfv2I&list=RDMM&index=12

Не живея в приказка

Не живея в хубава приказка
и често боли ме!
Принцът де е? Няма го никъде!
Да съгрешиме!

Не живея и в анимация
на DC или на Дисни!
Всеки ден ги режа. Глупаците!
Така ми писна!

Но когато дойде Спасителят,
ще ме отведе надалече!
И от силата му опѝтала,
ще стана Вечна!

Опитвам се горко да плача

опитвам горко да плача
додето скрива ме здрачът
замахва с брадва палачът

и удря напразно дръвника
на демони чува се кикот
аз глътнал съм сякаш езика

не мога и дума да кажа
понявга съдбата с виражи
те храни с любовни миражи

додето се пръснеш от мъка
животът ти става на пъкъл
и свиваш се в тъмния ъгъл

разбираш ти как си се лъгал

и можеш само да плачеш
но трябва смело да крачиш
за някой всичко ти значиш!

Всеки ден

всеки ден - различно чувство
кара ме на лудост!
искам да творя изкуство
почвам да се чудя...

няма ли щом стана майстор
вече да съм куку?
и с цветята първомайски
с пролетта да пукна!?

Безсилен

но защо ли в душата ми мъка
простира сега пипала
нито крал съм аз
нито съм лъгал
защо ли в ума болка зла
като шило се е забила
и - ангел кървящ без крила -
днес се чувствам толкоз безсилен?

Тежко брате се живее

тежко брате се живее
когато не знаеш
не разбираш
за какво боли
за какво умираш
в цикъла безкраен

тежко брате се живее
щом съществуваш
с едната цел -
с разтворено сърце
да чувстваш
да описваш
и да сееш истини

тежко брате се живее
когато всъщност
не живееш!

Всемирната мъка

на гърдите ми звяр тежък лежи
в душата - всемирната мъка -
и защо ли тъй животът тежи
защо ли са дните ми пъкъл?

от очите текат горки сълзи
кога ли ще свърши тъгата
към сърцето ми отрова пълзи
защо е тъй лоша съдбата!

По Garbage - Cherry lips

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
ти нарече ме скъпа
станах аз бързо твоя любима

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
и оголих си пъпа
даже не знаеш моето име!

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
и закона престъпи
лесно как лесно ти съблазни ме!

дадох ти всичко което имах
захвърли ме бързо
с тон злобен и дързък
вече не съм ти необходима!

Тялото ти помни

тялото ти помни
и страстите огромни
тялото ти помни
момата с двете стомни
тялото ти помни
и огнените срещи
тялото ти помни
целувките горещи
тялото ти помни
два слети силуета
тялото ти помни
и болката в сърцето

тялото ти помни