Пародии: Христо Смирненски - Червените ескадрони

Ученическите ескадрони

В утрото на светла ера, с факела на нова вера
бягат бодри ученици с устрем горд и набег смел,
а над тях кат хищни птици, кат настръхнали орлици
виснат злобни даскалици, питат кой какво е чел.

Дзвер изправя се, изцвили и отронил сетни сили,
грохне хъркащ на чина си затъпял и уморен.
В миг уплашен трепва Дзвера, чул за няква далавера
дето станала у Вера, днеска или онзи ден.

И развели гънки гладки над дебелите тетрадки
като вихър отминават ученик след ученик.
И във мозъците наши плуват облачета каша
и на изпита ни страшен ужасяващият лик.

Ето татък, във кафето текнаха запаси светло
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя и водка хладна –
кратка схватка и наново учениците летят...

Ах, пишете ученици! В устрема ви днес стотици
погледи са приковани със надежда за късмет.
Свил десницата корава, от задачите не ставай
стреснат, грохнал, и уплашен от последния звънец.

Нека в ужас забатачени рухнат всичките задачи
под ръцете ви юначни, тъй - без вик, без звук, без стон –
и младежът да намери зад открехнатите двери
на Джипитата уверени бележки милион.