17 януари 2010 г.

ВВПТСФС

Защо реших да си изгубя от времето да пиша това ли? Не зная точно. Може би непрекъснатите клюки по мой адрес и злословенето на някои хора ме е раздразнило леко или може би просто ми се ще хората най-после да ме разберат.
Нее, определено не е второто – всъщност изобщо не ми дреме за хората, обаче мразя когато говорят без да разбират и то зад гърба на някого. Но от друга страна, съзнавам че този разказ така и така няма да стигне до тези, които го провокираха, тъй че може да се каже, че тъкмо второто е главната причина.

И така, аз съм много точен човек. Мисля, че след всички тези години, които съм оставил зад гърба си, мога с право да се нарека такъв. Човек на точното планиране и систематизиране на нещата. Мога да се нарека и прогнозист – като по-млад си спечелих прозвището Нострадамос сред връстниците ми. (когато предвидих, че на една злобна учителка просто ще ù писне от нас и ще ни зареже, за да мъчи други класове). Няма да се опитвам да го опровергавам.
Но нека след това шестредно интро, да пристъпя към главното.
Плана на живота си започнах да правя веднага след осъзнаването ми като личност, което ще рече на тринайсет години. Още тогава ми станаха ясни общите насоки, в които ще се развива животът ми. А до петнайстата си година, като взех предвид всичките си видими и скрити дарби и умения, като прецених накъде вървят нещата и взех предвид вече оформения си характер, аз успях с деветдесет и пет процентова сигурност да предвидя в каква посока ще потече реката на битието ми и какво точно ще последва.
Резултатите не ми харесаха изобщо.
Трябваше да ги променя. И започнах да изграждам нов план. След като открих смисъла на живота си – или поне това, до което стигнах след дълбоки разсъждения и което можех да изведа дедуктивно – пристъпих към изпълняване.
По това време умението ми да прогнозирам нещата бе достигнало своя връх и не бе много по-слабо отколкото е днес. Планът бе прост и ясен – завършвам, ориентирам се към работа в борсата, правя там бърз и голям удар, парите използвам да си поживея една цяла година и след това всички спечелени средства отиват в банка, където трупат лихви.
И както винаги се случва при мен – всичко, което бях предвидил, стана точно така. И работата ми бе работа, и животецът през тази паметна година – животец.
Дотук добре. Всички можеха само да ме хвалят и тайничко да ми завиждат. Но следващата част от плана ми предизвика това неразбирателство, което ме обгражда от всички страни днес и което определи отшелничеството и единачеството ми.
Но понеже и вие ще реагирате по същия начин като останалите, които не ме познават, нека ви разясня още нещо за себе си. Споменах, че съм добър в планирането, тоест в развиването на идеи в бъдещето, вземайки предвид определени фактори от физически или психологически характер. Не е само това. Разбирате ли, на мен ми е необходимо само едно кратко събитие – да речем едно запознанство с някого – и аз мога да го проследя във всичките му възможни варианти и през целия си живот, като вземам предвид различни външни фактори по желание. Осъзнавате ли какво означава това? Съмнявам се.
Нека тогава допълня още малко картината. Никога не съм искал нещо особено от живота. Исках само разбирателство, приятелство и любов. От никого не получих нито едно от трите, а съдейки по особеностите на своя характер и вземайки предвид днешната действителност и изкривяванията които тя нанася на младите съзнания, нямах основание да смятам, че това ще се промени.
Исках да помагам, сочейки на хората грешките и как могат да решат проблемите си, но те само ми се зъбеха и ми казваха да не се бъркам. Някои дори ме обиждаха. Не успях да помогна на никой.
И тъй, след няколко жестоки рани теглих една майна на всичко и на всички и прекъснах всяка връзка с истинския свят, затваряйки се в своя собствен. Не си мислете обаче, че веднага се отказах – не съм пораженец, но просто след няколко години установих, че тази тактика просто няма да сполучи. Хората не искат да им се помага – те искат да си грешат и да си потъват в мръсотията, но да знаят, че поне си е тяхна! Никога не ще ги разбера – с техния егоизъм или прекалена затвореност, с тяхната злоба и завист, и омраза към другите, с тяхната алчност – непрестанна алчност за каквото и да е, само да е повече... пари, скъпи вещи, власт над другите, лъст.... аз просто никога не съм изпитвал такива чувства, а дори и да съм, мигновено съм ги задушавал, понеже не считам, че те са нещо, с което можеш да се гордееш, да не говорим пък да парадираш с него.
В моя свят повечето хора са като мен.
Това може да ви се струва странно или ненормално, но мога да ви уверя, че всички случки и мои дарби го предвещаваха. Беше просто неизбежно като смъртта и доста добре бях сторил, че го предвидих и навреме взех мерки.

Нека сега ви въведа в ежедневието си, до което никой външен човек няма достъп, понеже домът ми е подсигурен добре и се охранява отлично – не от хора, разбира се.
Живея два живота.
Първият е онзи, който живеете и вие – физическия, тоест, в този свят. Него съм осигурил до такава степен, че тялото ми да не изпитва никакви нужди и да не пречи на чистотата на съзнанието. Живея в малко имение извън града. Всяка седмица хладилникът ми се зарежда с пресни продукти, а в мазето имам достатъчно провизии за няколко месеца. Климатик поддържа постоянна температура в стаята, тъй че ми е все едно дали е зима или лято. Библиотеката ми се помещава в огромна стая, заемаща почти целия втори етаж на имението. Там имам над десет хиляди тома – всички подбрани според вкусовете ми. Не ще ми стигне един живот да ги прочета... Ами това е. Както вече казах, желанията ми са скромни и се изчерпват с това.
Ето как вероятно изглежда животът ми отстрани – от понеделник до събота не излизам, а в неделя сутринта отскачам до борсата, припечелвам малко пари, като гледам редом с печалбите също и да губя, за да не е подозрително; и от следобеда до късна вечер се разхождам някъде според настроението си. Запознавам се с нови хора и обогатявам опита си с нови ситуации. За жалките душици аз представлявам един ексцентрик, който крои пъклени дела на скрито в къщата си, а в неделя се радва на нечестно спечелените си пари. Убеден съм, че дори и да знаеха какво точно правя, пак нямаше да разберат, а щяха да ме обявят за луд и да започнат с вайканията, че такъв ненормалник като мен не заслужава (всичко съм спечелил честно) такова богатство (а те го заслужават?). Все ми е тая.
Вторият живот обаче – от понеделник до събота – е по-различен. Повечето хора не биха го разбрали и би им се сторил необичаен. Убеден съм, че това важи и за вас, драги мои читатели, но вече съм започнал, тъй че ще ви го опиша поне бегло, с уверението, че за мен представлява чистата форма на райското блаженство на земята.
Или лежа на леглото, или седя на удобното кресло, очите ми са отворени или затворени – всичко това няма значение за мен – и извършвам ВВПТСФС (визуално времево-пространствено транспортиране в стилизиран фиктивен свят).
Може и да ви се стори ненормално и да си го преведете като бягане от действителността, както мислеха едно време родителите ми. Уверявам ви че не е така и сега ще ви посоча няколко причини:
Първо, моят свят далеч не е лишен от правила както този в измислиците на малките деца, а дори в някои отношения е по-подреден и систематизиран от нашия собствен (разбира се, понякога се забавлявам в светове с обърнати закони, но това не се брои).
Второ, аз водя истински живот, а не бягам от него – още повече, че ако не се запознавам с нови хора и не посещавам нови места, въображението ми ще отслабне от недостатъчната храна, а то е главната опора на всичките ми светове.
Трето, имам пълното основание да смятам, че всичко, на което ставам свидетел при пътешествията си в моите светове, е реално в общия смисъл на думата – т.е. възможно е да се случи и, сигурен съм, действително се случва някъде във Вселената.
Вече съм живял почти във всички епохи, които ми е хрумвало – от зараждането на цивилизацията, чак до нейния залез (защото аз не се съмнявам, че човечеството до самия край на слънцето няма да е построило така желаните звездни кораби не защото това е невъзможно, а понеже парите, жаждата за власт и егоизмът винаги ще ни управляват). Да, съдбата ни е предначертана от момента на развиването на главния ни мозък, малко след слизането ни от дърветата. Гибелта ни е неизбежна.
Но стига съм се отплесвал с такива мрачни теми. На антиутопиите е посветена срядата, а днес е неделя и не ми се ще да развалям своето, а и вашето настроение – живейте си там с мисълта, че човечеството се развива и скоро ще стигне до звездите и бъдете спокойни, че дори и да има крах, той е твърде далеч в бъдещето и не застрашава вас и близките ви.
Може би ви е любопитно как точно става работата и какво толкова ми дава това „фантазиране” както вероятно бихте го нарекли, та продължавам да го практикувам и да си „пропилявам” живота...
Механизмът е прост – успокоявам съзнанието си, прочиствам мислите си и се връщам назад в миналото. Щом открия необходимия ми спомен (често имам идея предварително, но понякога действам и напосоки), аз спирам картината в съзнанието си, премествам гледната точка когато това е необходимо (твърде рядко, но все пак се случва картинните спомени да са от моя гледна точка) и ... просто продължавам по един от възможните варианти.
Това за възможните варианти е една много обширна тема, която не ми се захваща сега, но съм чел доста добри трудове и ако имате възможност – потърсете ги, няма да съжалявате.
Жизненият ми опит – тоест базата, с която разполагам – е доста обширен. Дори ще дръзна да го сравня с този на възрастен човек, въпреки ранната си изолация от света. Причината за това е онази година, за която споменах в началото и през която посетих доста страни, научих доста неща, запознах се с много хора и опитах от повечето неща, които животът може да даде някому.
Понеже е възможно и да не ме разберете, ще ви дам пример. Да вземем моя приятел Ивайло – познавам няколко негови „варианта”. Имайте предвид, че „вариант” е цялостна картина на даден човек, проследена през годините.
Така, има първи Ивайло – картина на тийнейджърските му години, когато ме уверява, че пуши и пие само от келешлък и може да откаже и двете когато си поиска; картина на младостта му, когато проблемите се задълбочават и започват да разбиват живота му; картина на преждевременната му старост и болезнена смърт.
Втори Ивайло – първата картина е същата, но се вслушва в съветите ми; и в младостта си се оправя бързо и окончателно с тези проблеми; приятели сме до дълбока старост.
Има трети, четвърти и така нататък ивайловци, които познавам, като това са само основните варианти – има стотици под варианти, които също съществуват.
Може би сте се замислили и ви е станало чудно как така помня всички различни характери и случки без те да ми са се случили и как всъщност различавам кое е станало действително и кое е моя измислица. А вие? Вие как определяте кое е реално? Мислите ли, че вашите спомени – складирани във връзките между невроните ви, отразяват истинската действителност? И какво ако да? Мозъкът ви ще се разруши след по-малко от век и след това за никой няма да абсолютно никакво значение какво е било съхранявано в тях.
Моите спомени са много по-съвършени от вашите именно защото аз ги определям. И ако се замислите не влияейки се от предразсъдъци, убеден съм че ще се съгласите с мен. Като начало, аз никога не страдам от травмиращи събития, случили се в ранното ми детство, при мен липсват фобии, комплекси, липсва неудовлетворението че „е могло да стане по-добре” и съжалението, че съм изпуснал някоя възможност и никога няма да видя резултатите от нея.
Но да не се отплесвам – после ще се защитавам; всъщност изобщо не пиша това с такава цел – не считам за нужно да се обяснявам на когото и да е било – а предимно, за да споделя част от рая си с вас; просто за да ви покажа, че има и друг път, който е също така добър, а в някои отношения дори по-добър от вашия.
Та, както вече казах – намирам спомена и започвам да го доразвивам. Разбира се, не е задължително да е спомен – може да е нещо, което ми е хрумнало докато гледам през прозореца, или някаква асоциация, или някой пасаж или герой от книга. Обикновено, когато чета някоя книга и открия такъв пасаж, просто оставям книгата настрана и се пренасям там. В повечето случаи съм пряк участник в действието или дори гледната точка е през моите очи, но се случва и само да наблюдавам – зависи от ситуацията.
Има много такива вдъхновителни книги, но може би най-добрата в това отношение е „Скитник между звездите” на Джек Лондон, която, естествено, горещо ви препоръчвам. Но както и да е.
Общо взето, цялото ми време от понеделник до събота е посветено на тези занимания – или чета, или мисля (оставям мислите си да се носят като река и се пускам по течението – уникално изживяване) или се пренасям в други светове...
Случва се и понякога да ми стане тъжно или ей така – изведнъж и безпричинно да се почувствам много самотен, така е с всички. Срещу това има лек – просто доизживявам някоя от силните си, но краткотрайни и жестоко стъпкани любови... Но когато ми се прииска обикновена ласка, малко нежност, целувка... тогава сърцето ме заболява. Защото знам, че причината да се проваля всичко съм аз самия – това е светогледът ми, това е начинът ми на живот. Никоя жена на би споделила този живот, който аз водя. Той просто е създаден за самотници. Но е мой – предопределен ми е от съдбата и просто нямам друг избор; всичко останало ще е грешно.
Друго, друго... ами, слушам и музика – тя е моята слабост. Понасям се по вълната на мелодията и се гмурвам във вълшебния океан на тоновете. Всяка мелодия поражда чувство, всяко чувство – цвят или картина, които виждам, затваряйки клепачите си. Мечтата ми е да мога да записвам по някакъв начин тези картини и прекрасни цветове директно от съзнанието си, но уви – още не е измислена такава технология.
А за онези от вас, които ще побързат да ме нарекат търтей на обществото и да ме изпроводят направо в първия кръг на ада като латентен човек, аз ще кажа, че допринасям все пак с нещо за обществото и не искам само да вземам.
Хобитата ми са дизайна, архитектурата и писането. Странни хобита, но успявам – поне досега съм успявал – да ги съчетая добре. В дизайна винаги предвиждам новите течения; в архитектурата – сградите ми са сочени като най-напредничавите и смелите проекти; в писането – исторически романи, прогнози за бъдещето, утопии и антиутопии, всякакви такива. От тези неща съм казал, че няма да искам да печеля пари, тъй че при мен идват или ексцентрици, или фантазьори-авантюристи за проектите, а романи пиша и по поръчка.
Общо взето – доста добре си живея, дори и да не броите кратките ми посещения на паралелните ни вселени.
И дойде време за неделята – това е най-активният ми ден. Обикновено ставам рано и отивам на работа. Следобеда отделям на запознанства и кратки флиртчета и авантюрки – ако съм в настроение. Все още не съм се отказал да търся Единствената, но все повече се убеждавам, че тя не съществува, а дори и да съществува – не иска да бъде намерена. Вечерта се разхождам в някое живописно място и събирам физически данни за световете си – както казах, въображението ми трябва непрекъснато да бъде хранено. Намирам и няколко часа да се срещна със старите си приятели или с някои новосъздадени, но това не е чак толкова важно и повечето пъти го пропускам, за да наваксам с останалото. Общо взето неделята ми е ден за връщане в света.
Ами май е това в общи линии. А, ако искате (всъщност, дори и да не искате, все едно някой ви пита) мога да ви запозная и с някои от по-основните и често експлоатирани светове и вселени, в които се развива действието и които посещавам.
Започвам с „достоверните” както ги наричам – това са тези, чиито закони са еквивалентни на познатите ни – тоест на тези в нашата вселена.
Първата, разбира се, е нашата. И нашия свят – над седемдесет процента от всички мои прехвърляния са именно тук: в различни времеви и пространствени континиуми, разбира се.
Втората е с доста по-отслабено атомно привличане и там обитателите са в течно или направо газообразно агрегатно състояние. (ако сте чели „Самите Богове” на Азимов вероятно разбирате за какво говоря)
Следващите са подобни, но с различни степени на всички четири вида гравитационни сили, познати на човечеството.
Действията се развиват предимно на земята, но не са редки и случаите на вмъкване на планети от земен тип или дори коренно различни от Земята.
Но това не е особено интересно.
Друга работа са „недостоверните”.
Отново първата е нашата. Само че съм си позволил леко да преинача някои физични закони, а други дори изцяло да премахна. В някои случаи буквално не бихте я познали. Или пък съм променил някоя характеристика на живота е – да речем неизбежният му край. Тогава да видите какво става със Земята...
По-интересни са вселените, в които образувания като планетите не са се формирали изобщо; такива само със звезди и черни и бели дупки. В тях също има живот...
Изобщо, доста са. С всяка прочетена книга обогатявам въображението си с нови неща и така мога всеки ден да съм в различен вид свят. Това просто никога не може да ми омръзне.
С всеки изминал ден ставам все по-добър и все по-трудно откривам някакви разлики между действителността и моите светове. А превърнат ли се събитията в спомени – край, вече са неразличими и ги приемам за случили се.
За улеснение имам по една самоличност за всеки свят – за сходните не се занимавам и ги копирам, но в повечето съм различен – с различни възгледи и светоглед. В началото изпитвах леки затруднения да се оправям с различните си самоличности и спомените се сливаха и объркваха, но вече свикнах.
Там където нямам реална основа, върху която да построя съжденията и прогнозите си, вече се простира въображението, за което няма граници. Например, говорил съм с доста извънземни, дори съм представлявал за кратко време едно от тях. Не всеки може да се похвали с нещо такова.
Ако все пак си мислите, че всички хора и нечовеци с които се срещам по време на престоя си в моя свят са нереални и шизофренични като част от моето съзнание, то много се лъжете. Ами вие? Откъде знаете, че вие всъщност не сте плод на съзнанието ми и не го осъзнавате само защото на мен ми е изгодно така?

Идва време и за защитата. Сега ще се опитам да убедя тези, които още считат, че заниманието ми е загуба на време и че съм някакъв аутсайдер, че грешат. Вече ви казах, че изобщо не можете да пледирате, че зрителните ви рецептори и сетивата ви дават по-вярна и достоверна информация за заобикалящия ви свят от въображението и логиката ми. Освен това – откъде сте сигурни, че това около вас е истинско? Сигурни сте защото изхождате от съждението, че щом като живеете в този свят и той по някакъв начин ви принуждава да се приспособите към него, то той е истински.
Аз пък ви казвам, че опитът ми е много по-широк от вашия и вместо да си губя времето, аз живея в много по-голяма степен от вас. Срещам се с много повече личности – нещо, което вие не можете да правите заради работата си, пък и заради тази студенина, която се забелязва между хората. Веднъж посетих един свят, в който приятелствата се завързваха дори на улицата, на опашки, в превозните средства – изобщо навсякъде. Беше прекрасно – тази цивилизация за около седем века бе постигнала това, което ние се мъчим да постигнем две хилядолетия...
Общувам много повече от вас, освен това имам шанс да присъствам на различни ситуации и положения без оглед на продължителността или необичайността им. Изобщо, развивам всестранно капацитета на мозъка си – може би ви е известно, че всъщност цял живот използвате само една десета от реалните му възможности.
А що се отнася до опасността да забравя от коя от всички тези вселени съм всъщност заради всички тези преплетени съзнания и слети спомени, то не се притеснявайте – вероятността е просто нищожна. И смятам да завърша с една смешна историйка, за да потвърдя това.
Преди няколко дни, когато изнасях лекция по физика в един университет в Сириуската звездна система, сбърках една задача на дъската, като пред самите им очи заместих „g” с 9.8!!! Откъде ми хрумна пък това диво число, след като и за децата е ясно, че земното ускорение е кръгло деветнайсет!

Няма коментари:

Публикуване на коментар