Ела, ела! (ударението е на "e")
На един специален учител,
разбил поредното женско сърце
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти – свеж ергенски дъх,
устата ти, обкичена със мъх
и в мъха - бисерна роса.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведен ти над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце –
в таз лунна нощ, със твоята коса.
На един специален учител,
разбил поредното женско сърце
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти – свеж ергенски дъх,
устата ти, обкичена със мъх
и в мъха - бисерна роса.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведен ти над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце –
в таз лунна нощ, със твоята коса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар