Тялото ти помни

тялото ти помни
и страстите огромни
тялото ти помни
момата с двете стомни
тялото ти помни
и огнените срещи
тялото ти помни
целувките горещи
тялото ти помни
два слети силуета
тялото ти помни
и болката в сърцето

тялото ти помни

Душата излезе от гроба

душата излезе от гроба
заровен бях жив
ранен бях от завист и злоба
от долни лъжи

душата е вече свободна
под ярко небе
душата със рана прободна
лекувана бе

душата излезе от мрака
където живях
годините минаха
чаках
без обич без грях

Килия

затворен бе в килия
и всеки ред бе отражение
на външната магия
на твоето копнение

сега си ти свободен
и всеки ред е откровение
ти виждаш небосвода
той носи вдъхновение

Тъмнината се разсея

тъмнината се разсея
и ето виждам пак лъчи
зная скоро ще огреят
сърцето сините очи

във душата вече зреят
цъфтят красиви стихове
птиците в овошки пеят
летят в горите ветрове

Добре си поживя

дотук добре си поживя
сега е време да пораснеш
и да отвориш своя свят
за две очи и поглед ясен

Мислиш си, че можеш

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли си пак!
Спъваш ме на всяка малка крачка.
И обвиваш в Мрак!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли отново!
Твоята стръв само е закачка.
Аз владея словото!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Залагам против теб стотачка!

Това което в мен гори

това което в мен гори
тоз ярък пламък
запалено е от зори
да гасне няма

това което в мен гори
- една магия -
която хиляди дори
не ще убият

това е древния талант
и ще пребъде
като шлифован диамант
като присъда

Раната боли

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Всичко отминава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Хич не съжалявам.
Питам се дали
после продължава...

Щитове и брони

слагам щитове и брони
бягам
никой мен не гони

вадя мечове и пушки
всички
ви държа на мушка

истината - аз копнея
пълна
с обич да живея

Ядох хляба клисав

колко стихове изписах
ядох хляба клисав
слагах в разните калъпи
изразите скъпи
украсявах с цветни рими
думите любими

и какво?

хиляди творби
стихосбирки десетки
толкова съдби
сладки мои кокетки

всички ви обичам
- мили ми момичета -

но

вие безразлични сте

Талантът

талантът помага и пречи
не искате речи
аз зная
талантът ме води напреде
но той е и вреден
аз зная
талантът ме дърпа назаде
но носи и радост
аз зная


талантът - нож с две остриета
е за поета

Въртя се в кръг

въртя се в кръг
и щом опитам да избягам
стрела и лък
огъвам и разтягам
и после изстрел
и далеч съм от десетката
такава истина
че солена ми е сметката

въртя се в кръг
и щом затичам се направо
един недъг
препречва земната ми слава

Дали е възможно

дали е възможно да пресъхне

реката която към мене тече

и музата вечно да заглъхне

дори тиха дума да не изрече

навярно въпроси реторични

това са и нямат те работа тук

край мен пърхат винаги момичета

гласовете им - най-прелестен звук

Пиша за тебе момиче

пиша за тебе момиче
което само на себе си приличаш
без стотици обожатели
ти няма да получиш цвете
но цветето си ти
и най-красиво днес цъфтиш
да ще осъмнеш може би самичка
не на луд купон
може да пролееш и сълзичка
може да отрониш стон
но ще дойде и твоето време
не казвам че ТОЙ ще те вземе
сякаш ти си нечий колет
аз пиша за тебе момиче
както само може да обича
един поет

Осми март - Маришка

в живота ти едва навлязох
ни с любов
ни с омраза
а с приятелство дълбоко
кажи момиче звездооко
нали ще бъдем все другари
доде Оная ни попари
и надявам се мир да намеря
и в ръцете ти да не треперя
това добър е старт:

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!

Осми март

на вас
които ни раждате
на вас
които сте Жаждата
на вас
които ни гледате
на вас
понякога ледени
на вас
които обичаме
на вас
в които се вричаме
на вас
които ни пазите
на вас
далеч от омразата
на вас
лъжливи и истинни
на вас
студени и искащи

това!
днес ви даваме
в слова!
обещаваме
да бъдем до вас
не само днес
и през другите
364 дни
от годината
защото сте вие жени
дъщерите
съпругите
майките

бабите

силните

слабите
и богините

Момиче звездооко

поглеждам в очите ти дълбоко
кажи момиче звездооко
защо се държиш така жестоко
с твоя предан слуга

надеждата виждам да изгрява
кажи девойко слънцеглава
защо да ме мъчиш продължаваш
чувствата поруга

одеждите твои са лъчите
кажи принцесо от мечтите
защо за теб леят се сълзите
раждат цветна дъга

Творецът

творецът е затворник на ума си
нощите му - дълги
дните му са къси

творецът е заложник на труда си
героите му - ярки
сюжетите са пъзел

творецът е свободен като птица
душата му - крилата
творбите от сълзи са

Защо принуди ме

защо насили ме със думи
свободно да живея
защо принуди ме с делата
аз други да не слушам

защо заложник взе ме тамо
дето грее свободата
защо накара ме да бъда
независим и безгрижен

Рано е

знаех че и този ден ще дойде
във който
ще спра завинаги да пиша
писалката ще е излишна
и няма да създава нищо
обаче
рано е да ме погълне здрача

Чудовището

чудовището облизва пак лакомо
своите хиляди резци
откъснало е то скоро на някому
нежните два бели прасци

чудовището захапва с наслада
твоята хубава душа
запраща я в кръв и стенеща в ада

само ако му разреша!

Какво ни прави такива

какво ни прави такива
каквито сме всъщност
дали наш опит горчив ни
превръща
в учени и метачи
в жертви или в палачи...

какво животът значи?

ако търсите отговор
във този кратък стих
ще ви разочаровам
но личната ми теза
е че всеки иска
да е полезен
и с някой близък

ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ

Не сме били за този свят!
Нито за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ!

Не сме били за този свят!
А за друга конюнктура!
Години в ямата живях!
Но даваме ви:
ОЩЕ КУЛТУРА!

Не сме били за този свят!
А нима за вас е запазен!?
От нас запомнете това:
Ще вървим напред
ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ!

Аз дори не ви съжалявам

... но аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как се осмелявате
да сипете обиди свирепи
да се подигравате
"ще я разцепя!"

жената е крехко създание:
богиня прекрасна
стихия ужасна
жената е с нежно съзнание:
тя иска ухажване
желае угаждане

жената е с крехка физика:
като цвете лека
кадифено мека
жената е често капризна:
тя иска жестове
желае чествания

жената понякога иска
стихове, възхвала...
колко е чиста
ангелски бяла

жената понякога иска
само нежност, ласки...
мъничко близост
без маска

но най-важното -
жената иска уважение
пак ще кажа

че аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как изобщо дръзвате
да сипете обиди нелепи
"ще я пръсна!"
"ще я разцепя!"

Ако само...

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:

- блага за всички хора
- и място под простора
- дейност пожелана
- две копнени длани

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
нямаше да има смърт

а Светлината на хиляди звезди!

Жест красив

жест красив да дойде може
само от момиче хубаво
няма как да бъдеш лоша
нито злобна зла и глупава

толкоз мила и добра си
като нежна роза алена
и приятелка на Краси
по фармация запалена

Взора си нежен

взора си нежен в изгрева ален
си впила
с огнени мрежи той е запален
и силен

моята младост твоя е скъпа
вземи я
нови наслади в цвят ще напъпят
с магия

скоро ще дойде нашата среща
почакай
миг един в който ражда се нещо
от Мрака

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

Кога последно

Кога последно бях с момиче?
Кога ѝ казах, че обичам?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Това човешко
чувство като рана!

Кога последно бях с момиче?
Кога любима я наричах?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Така горещо -
огън палех с длани!

Сняг

колко чисто колко бяло
в сняг е пътя цял
в сняг са къщите колите
бели днес са и душите
и светът е бял
като ярко огледало

Подари ми луна

подари ми луна
подари ми дъга
звездна нощ подари ми
ще ти стана жена
но ще носят тъга
дните непоносими

ти подай ми ръка
давай точно така
нека танца подхванем
аз ще бъда до теб
и през вихър свиреп
и докрай ще остана

Чакам те

чакам те
през безкрайните нощи
в напрегнатите дни
чакам те
упорито теб още
сред всичките жени
чакам те
вечно с призива мощен
под звездни светлини
чакам те

Моя любима

моя любима
в тебе се сливат стотици
тебе те има
в образи ярки на жрици
принцеси, кралици...

моя любима
в тебе живеят красиви
незабравими
образи на самодиви
русалки и нимфи...

моя любима
в тебе се раждат и бъдни
дами без име
тегнат те като присъди
и водят по пътя

Каква ли си

каква ли си
с усмивка лисича
тъй мило момиче
с косите алени
в очи със залези
със устните кървави
това образ първи е

каква ли си
с очите лазурни
момиче културно
с коси платинени
с уста рубинени
с ръце отворени
това образ втори е

каква ли си
с коси абаносови
от битки износена
с очите лешници
с устните грешни
с ръцете ледени
това образ последен е

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

Ти си мислиш навярно

ти си мислиш навярно
че по тебе жаля
спомни си как коварно
честта ми окаля

мислиш че спомена пазя
мечтай си

ти си мислиш навярно
че по теб линея
така високопарно е
на глас ти се смея

мислиш че крия омраза
мечтай си

ти си мислиш навярно
че за теб боли ме
това е тъй невярно
как бе твойто име?

мисли както ти изнася
мечтай си

Ти си видение

ти си още видение
ти си още в съня ми
теб наричам спасение
със очите - бездънни

ти си само илюзия
ти си само на листа
но си бъдеща Муза
свята бляскава чиста

ти си вече в съдбата
ти си вече решена
ето твоя - душата ми -
с нея всички вселени

По Sia - Unstoppable

НЕУДЪРЖИМА

слагам бронята желязна
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнената бездна
на безкрая
в нощ беззвездна -
тя е с пламък изкована

слагам бронята желязна
да се биеш е напразно

аз съм непобедима
но наричай ме любима
аз съм неудържима
но обичай ме любими

слагам бронята желязна
и ще бъдеш ти наказан

аз съм непобедима

по-могъща от богиня
аз съм неудържима
като буря във пустиня

слагам бронята желязна
ще посрещнеш свойта казън

слагам бронята желязна
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнената бездна
на безкрая
в нощ беззвездна -
тя е с пламък изкована

Твоето име още не зная

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш
нашата среща - сладка омая -
как ще започне
                    и как - продължи

твоето име още не помня
някъде в бъдното мое си ти
нашата среща - грешка огромна? -
или ще сбъдне
                    тя мойте мечти

Ти си толкова далече

ти си толкова далече
още не си ми се случила
ориста така се стече
чака тайник да отключа

ти си толкова високо
още не съм те усетил
теб момиче звездооко
твоят поглед ще ми свети

Не те познавам

не те познавам
не съм те виждал дори
но ти пленяваш
огън в очите искри
в дланите пламък гори

мойто сърце покори


не те познавам
вече душата боли
кажи тогава
с мене ще тръгнеш нали
огън където вали

моя ще бъдеш или?

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Черна сянка

ти си черна сянка
в моя нов живот
може би си ангел
от небесен свод

може би си дявол
с цел да пакости
махай се тогава
имам си мечти

може би богиня
впила две звезди
ювелирно сини
обич да роди

може би момиче
скромно и добро
на врата окичило
ангел от сребро

ти си бяла сянка
в мойте нови дни
стана ми стопанка
в мир и във войни

Ти наричаш ме сега любима

ти наричаш ме сега любима
но не знаеш още мойто име
аз момиче съм за тебе мило
но си траеш
с рими пъстрокрили

не затрупа ти слуха ми крехък
а направо със голям напредък
водка купи и почерпи всички
и тогава рече - ти Лисиче

си достойна за богиня вечна
твърде близка но така далечна

Поискай ме

Поискай ме и ще ме имаш.
Ти само назови ме!
Желаеш ме, това го зная.
И лесно идва рая!

Поискай ме и аз съм твоя.
Едничка сред безброя!
Наричаш ме сега любима.
Не знаеш мойто име!

Поискай ме и ще ме имаш...

Жена, богиньо вечна!

Жена, богиньо вечна!
Подай ръка и в мен река
потича бързотечна!

Жена, кралице нежна!
Аз рицар съм и в боя пръв
дори и безнадежден!

Жена, принцесо бледа!
Твой съм жених, и с този стих
стопявам взора леден!

Хибрид

плъзга се колата в мрака
като през морето скат
святкат две очи на дракон
демон зъл от чужди свят

плъзга се колата в мрака
като диво същество
спира тихо тя пред знака
и спасява пак живот

плъзга се колата в мрака
този странен нов хибрид
в бъдещето нея чакат
купувачите с пари

Ти навярно си мислиш

Ти навярно си мислиш, че страдам?
(по това прекрасно тяло младо!)
Е, съвсем случайно си сгрешила...
(красотата ти че ми е мила!)

Ти навярно си мислиш, че плача?
(като че за мене всичко значиш!)
Е, направо много си във грешка...
(че аз пазя всяка твоя дрешка!)

Ти навярно си мислиш - боли ме!
Аз не помня и твоето име!

Очите ти маслинени

обичам очите ти маслинени
обичам и ръцете меки
и галя ги при случай всеки
сега но и утре и завинаги

обичам и устните ти алени
обичам и нозете леки
споделяме едни пътеки
те водят до изгреви запалени