Твойто име е жена

твойто име е жена
а жена звучи ми гордо
във очите тишина
на последните акорди

твойто име е жена
а това е нещо свято
заблестяла в светлина
населяваш ти земята

твойто име е жена
а жена звучи красиво
нямаш никаква вина
че Природата загива

Името ти е жена

името ти е жена
плод в утробата си носиш
повод ставаш за война
и за хиляди въпроси

името ти е жена
и природата пробуждаш
в теб събираш светлина
и отдаваш я при нужда

името ти е жена
нов живот в света въвеждаш
в тези тежки времена
носиш вяра и надежда

Аз жена съм

Аз жена съм! -
раждам, страдам и умирам!
В студ ужасен
топлината в мен складирам!
Плод прекрасен
във утробата моя живее.
С поглед ясен
и Природата в мен ще узрее!

Дяволът и поетът

Луцифер, Велзевул, Мефистофел,
имам много имена,
и във тези кратки строфи,
ще говорим за шедьоври -
по очите на жена!

Този, който пише тука стихове,
надява се на слава,
и макар да е от тихите,
и макар да хваща шрихите,
не му се получава!

Тука идва моят ред - готов съм,
и малко да помогна,
идва тук: идея нова,
идва там: и е готово -
душа да взема мога!

И ето че поетът в ад се пържи,
но аз не съм доволен,
цял живот бил е в кърви,
в казана скача бърже,
за още огън моли!

Но аз съм хитър и разбирам,
че трябва да го върна,
там горе бавно да умира
той без изобщо да разбира
защо в поет се превърна!

Не всеки стих

не всеки стих е шедьовър нали
колкото и да ти се иска
понякога пишем пълни бози
дори без перфектните рими

не всеки стих те прави класик
но за един поне ти се молиш
един живот какво е
жалък миг
изправиш се едва и се строполиш

не всеки стих е най-добър
но как без него ще успееш
щом вали отваряш ти чадър
докато слънцето изгрее

Тайна

страх те е че ще изчезна
страх те е че ще ме изгубиш
и ще се продъниш в бездна
и това ще те погуби

не се страхувай

аз живея във гърдите твои
дишам с твойте дробове
и побеждавам с теб в двубои
и строя със тебе светове

не се страхувай

аз съм огъня в очите ти
аз съм хилядите въпросителни
които задаваш безкрайно

аз съм твоята тайна

Трудовак

Не бях ти писал много дни...
(под много, ти разбирай два)
Но имам чудни новини -
за туй ти пиша тез слова!

Ще бъда вече трудовак,
(това работник ще рече)
А колко хубаво това е -
пара към мен ще потече!

От днес ще съм обикновен
(това отдавна пожелах!)
И с този стих, за мен свещен,
изгарям всеки глупав страх!

Кой така жестоко ме наказа

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

стига толкоз
                    прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич
                дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

По Roxette - Stars

...и където и да идеш
аз ще те последвам
погледни и ще ме видиш
пак ще те последвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като огъня подпалка
като листа химикалка
много малко
са родените да следват


и където и да идеш
аз ще те последвам
всеки ход ти е предвиден
винаги те следвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като рибите реката
като пъпките земята
такава е съдбата
на родените да следват


И слънцето ще грее,
реките ще се леят,
цветята ще узреят,
там ще те намеря!

Сфера стъклена

разкрива сферата стъклена
в ума ти планове пъклени
тя вътре в себе си крие
огромна силна магия

разкрива сферата стъклена
от тяло няколко въглена
остават в твоето бъдно
щом караш я безразсъдно

разкрива сферата стъклена
очи на дявол изцъклени
той в тебе гледа лакомо
потъваш скоро в мрака му

Свикни с болката

свикни със болката
покори я
както се пречупва кон
кажи ѝ - толкова!
усмири я
нищо че тежи цял тон

свикни със болката
нека боли
чувствай се като боклук
кажи ѝ - колкото
имаш игли
давай в мен забий ги с чук!

свикни със болката

Рана дълбока

рана дълбока в гърдите
кръвта му тече ли тече
длани жестоки с бодлите
дерат го доде се врече

рана дълбока в гърдите
боли го тъй - ще откачи
литва високо с орлите
и къпе се в ярки лъчи

Да си болен

колко тежко е да бъдеш болен
прикован духът, не волен
във затвора лежиш доброволен
вечна зима в теб, не пролет

Стихът те лекува

стихът те лекува
но не е магичен
и щом боледуваш
с причини логични
за лек да го считаш
не можеш
опитай
все пак с церовете
които предлагат
за лек вековете
доказват - помагат

Съставка

съдържаш ценната съставка
на всичко живо на света
и правя вече съпоставка
как силно действа любовта

(когато трябва да обичаш
даже само от инат
или любимото момиче
е целият ти свят

когато трябва да забравиш
ей така дори напук
защото той не заслужава
и пълен е боклук)

Твореца тя как вдъхновява
творбите пълни с красота
как носи му безкрайна слава
душата грее в чистота

Вие двамата работите

вие двамата работите
и от времето крадете
стих да напишете
и развиват се животите
аз изливам си сърцето
пълно с излишъци

вие двамата работите
а аз клатя си краката
стихове пиша
все на бързи обороти
и изливам си душата
с думите скришом

Всеки от нас

всеки от нас е различен
и пише както обича
всеки от нас - уникален -
душата крие кристална

всеки от нас има стил и
във него много е силен
всеки от нас ще успее
все някой ден да изгрее

Планината се издига

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина

върховете ѝ са бели
като женските гърди
а отгоре са се спрели
стадо светещи звезди

планината се издига
таз огромна планина
тя за мене е енигма
като тяло на жена

Моля, мила

моля мила на колене
дай ми само шанс
и ще видиш ти у мене
по-голям талант

моля мила дай ми време
дай едничък танц
и любов ще те обземе
и не ще съм сам

Живеел някога един поет

живеел някога един поет

той виждал различно света

където другите виждали смет

той виждал дивна красота

където другите виждали смърт

той виждал нов живот

живеел той в прелестен кът

под звезден небосвод

за него бил целият свят

голям разперен лист

и колкото дълго живял

оставал си чист

той искал всичко околовръст

във стихове да претвори

и Бог с ужасната си мъст

осъдил него да гори

живее днес един поет

безсмъртен и велик

но не може той да спре

да пише и за миг

Жив ли съм?

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Такава панорама пред очите!
Бог създал я е, безсмъртния...
И гледам я, и парят чак сълзѝте!

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Дали ангел пренесъл ме е в рая
и очите виждат първи
божествената хубост на безкрая!?

Жив ли съм, или съм мъртъв?

Тривиален или странен

тривиален или странен

ако трябва да избирам

във сърцето с люта рана

цял живот ще си умирам

тривиален или странен

но в душата ми да грее

любовта и да остане

и след мене да живее

тривиален или странен

но безсмъртен и всевечен

и със обич да нахраня

едно мъничко човече

Женската усмивка

женската усмивка
женският смях
търся без почивка
търся без страх

те са ми храната
жаждата с тях
засищам в душата
без да е грях

женската усмивка
женският смях
пивото са пивко
поривът плах

Същества магични

всякакви същества магични
стиховете мои населяват
някои - прости и логични
други пък се открояват

кралици, принцеси, самодиви
те всичките присъстват
във римите леки и красиви
нежни те са но и пъстри

всякакви същества митични
стиховете мои населяват
като свои деца обичам ги
тъй като го заслужават

Сърцето ми кърви но

сърцето ми кърви но
сипи ми чаша вино
да пиеме на екс
животът си върви но
не всичко е невинно
и често има секс
бедите забрави но
остава си повинност
да бъдеш ти човек

Искаш Вечност

О, искаш Вечност? Глупаво човече!
Какво ти пречи?
- Нямаш връзки. Не си дързък!
- Не си упорит като магаре!
- Необвързан. Много бързаш!
- Ще започна да повтарям...


О, искаш Вечност? Времето изтече!
Какво ти пречи?
- В тъпа страна се намираш!
- Не им пука дори да умираш!
- Самоубийство е да издаваш!
- С книгата и себе си продаваш!


О, искаш Вечност? Ами размножи се!
Това е Истината!

По Madonna - Hung up

Времето върви тъй бавно,
времето върви тъй бавно,
любовта кърви безславно...

Знаеш ли какво изпитвам,
знаеш ли какво изпитвам,
не си ли малко любопитен?

Затвори вече телефона,
затвори вече телефона,
говориш си с Мадона!

Всяко малко изречение,
всяко малко изречение,
от голямо е значение!

Времето върви така бавно,
времето върви така бавно,
няма да лежим водоравно!

Затварям телефона вече,
затварям телефона вече,
един от друг сме тъй далече!

Върхът

Върхът се извисяваше високо,
беше изпитание голямо.
Започнахме борбата си жестока -
рамо до рамо.

И метри побеждавахме единни -
Борето и Влади най-отпреде,
и въпреки невръстните години,
в мрак непрогледен...

"На своя брат помогни!", рече Краси,
Влади от високото геройски
на Борето ръка подаде ласкаво,
дръпна го той и...

още дълго продължихме
но върха не покорихме

Да, вярно е, върха не покорихме,
но пак постигнахме много -
със малките страха ний победихме,
открихме Бога!

Дървото е високо

По Блага Димитрова
"Превращения"

дървото е високо
до облаците сякаш стига
човекът е жесток и
превръща го веднага в книга

и в книгата му пише
"там имало дърво високо
но скоро си отишло
човек един жестоко..."

така ще продължава
и цикълът всевечен
все нещо ще пресява
потокът бързотечен

Късно е

късно е
време е перото да почине
втръсна ми
рима да редя след рима
търся си
дама прелестна и незаета
да скъсаме
ролите на муза и поет

Залеза обагрен във алено

залеза обагрен във алено
гледаме двамата
огъня изпратен от Бога ни
пали в нас раните

мрака чер посрещаме чакан е
гълта той аленото
кладите среднощни на младите
вече запалени са

в черната нощ без лицемерие
слепи сме двамата
в тъмното - то бездна бездънна е -
гледаме с дланите

Звярът

Звярът пробуди се, звярът,
хиляди века прекарал
във дълбокия лед.
Жалките смъртни не могат
да го убият. Той Бог е
който жреца прокле!

Звярът пробуди се, звярът,
късно е вече за Вяра,
за спасение тук.
Жалките смъртни са слаби,
техният свят ще ограби -
бавно, тихо, без звук.

Нова година

Година Нова със приятели добри...
Щом има пиене и печката гори,
щом вънка святкат ярките искри -
ще я откараме пак до зори!

Година Нова, казват, нов късмет,
а тук сме вече поета до поет
и курсът към звездите е поет...
(и Илон Мъск е в тоз куплет!)

Година Нова, приятелите - стари,
ако тъй е то, то нека ни завари
на софрата, с музика, с другари,
защо са другите аксесоари?

Колко красота

колко красота сам създадох
и ви подарих
в името на вечната младост
пиша стих след стих
за вас момичета

обичам ви

Ангел си бил

- ангел си бил
ами че де са ти тогава крилата
- лош ме преби
и с нож ги отряза кърви ми душата

- божий си син
защо не покоси с мъст той ръката му
- той му е син
както всички останали на земята

- какво сега
щом не можеш високо горе да литнеш
- дай ми ръка
ще сея любов и по земята ще скитам

Тъмница

в черна тъмница окован
тлея сам
без да знам
тази присъда защо е
кървави сълзите мои
сеят смърт
моят път
вечно далеч е от светът

Няма ден

не няма ден нийде по-велик
от днешния
душите ни стават чисти в миг
щом срещнат Го

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че само с взор в Неговия лик
успешен си

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че Той е бич както и светлик
за грешния

Най-светлия от празниците

на най-светлия от празниците
ангелската светлина огрява
и забравяме омразата
в името на Неговата слава

на най-чистия от празниците
милостта Му вечна ще измолим
и доброто ще запазим
става днес духът ни смел и волен

Ангел бял

Ангел бял, отде се взе?
Падам днес на колене -
твоят образ и нозе
ще ме спасят ли? Не. Не.

Ангел бял, ти долетя
с мощни ангелски криле.
Носиш мека чистота
над безкрайното поле.

Ангел бял, ти носиш мир,
щом дохождаш пак при нас,
водиш нашия Пастир -
с благия му нежен глас!

Рождество

Честито Рождество!
На твоето любимо същество
кажи, че го обичаш!
И любимото момче ти целуни,
прегърни пак скъпото момиче!

Честито Рождество!
Скандалите от всяко естество -
за тях днес място няма!
Любимото момиче погали,
момчета - бъдете мили само!

Честито Рождество!
Разтвори сърце за светлината!
Обич нека да гори в сърцата!

Син Божи

Син Божи днеска роди се
звезда яви се от изток
за греховете ни страда
разпънат на кръста
без да очаква награда
той стана безсмъртен

сега от рая ни гледа
и чака той ден последен
когато иде възмездие
на Съд деня страшен
описан в мойта поезия
с цел да ви уплаши

Син Божи днеска роди се
и нека прошка поискаме
от съществото най-чисто
греха ни измило
да вярваме но наистина
че Бог дава сила

Двата демона

разранена душата кърви
тъмнината я обви
във прегръдка желязна
двата демона у мен
ме разкъсват всеки ден
горя в гняв и омраза

разранена душата кърви
трябва път да извърви
далечен и опасен
всички демони отвън
сочат мен какъвто съм:
прекрасен и ужасен

Проекциите

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
съзнанието зная мами
по-слаби са от Бога

всички демони побягват
от бялото във тебе
светлината ги разлага
червеното изгребва

стават чисти като злато
- металът благороден -
стават ангели в душата
с духа си разнороден

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
това са само холограми
лъжи далеч от Бога

Гроба на гробаря

кой ще изкопае гроба на гробаря
кой за поета ще напише стих
на портиера кой врата отваря
кой на Бога ще прости

на вещицата кой магия
ще направи за любов
и Смъртта кой ще убие
във неравен лов

Луцифер кой ще измами
Лѝлит кой ще прелъсти
няма жалки смъртни няма
отговори в този стих

Коте с едно око

по пътя срещнах
коте със едно око
и в мене нещо
се пречупи
рекох си ами ако...
успея да го хвана
храна ще купя
у нас ще го нахраня
към него тръгнах
то избяга
в душата рана
се отвори
разбрах че хора
отнели са окото
и не ще повярва
вече никому
горкото

Защо пишеш?

Защо пишеш?
Аз пиша, за да радвам!
Тъгата се прокрадва...
Защо пишеш?
Щом пиша, се лекувам!
Но с болни все общувам...
Защо пишеш?
Аз пиша, за да Бъда!
Най-тежката присъда...

Нежен цвят съм аз

нежен цвят съм аз
листо на трепетлика
от мене звуци бликат
крехък цвят съм аз
сълзѝте днес поникват
на Вяра огнелика
вечен цвят съм аз

Потребителя

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
изпълнен е мозъкът с чипове
сеят те мрак и омраза

това е човекът съвременен
скапаният потребител
парите за него и времето
Света са Обител

това е човекът безличен
юзерът тъп и всеяден
не може дори да обича
от злоба разяден

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
готов е да вярва на митове
щом в новини ги показват

Баща ми

Баща ми е много работен,
стъжнѝли сме му уж живота:
"Как беше лесно без вас!"
Баща ми за всичко се грижи,
но вече той трудно се движи
и глъхне силният глас...
Баща ми е много работен,
но щеше да бъде самотен,
ако ни нямаше нас!

Коледна приказка (с поука)

Дядо Коледа с шейната
ниско заради мъглата
прелетя и
сбърка в Англия платната
после в тир заби се челно
оказа се здраво шасито
вдигна се нагоре смело
с един мигач и фар разбити
спряха го тогава бобита
разпитаха го
за неговите хобита
дали е гледал "Хобита"
и още важни въпроси
какво в багажника си носи
(оказа се екстра багаж
от хиляда тона)
и го глобиха сто милиона
после във затвора
и запора
на пенсията и субсидиите
затова ако се чудите дечица
къде са ви подаръците
винете държавата
и тъпите закони
които доброто наказват
а на злото се подмазват
от хиляди еони

и яжте повече бонбони!