Толкова много жени

Толкова много жени!
А нито една не е твоя.
В тебе се водят войни -
жестоки и тежки двубои.

Кой ли така наранѝ
сърцето ти нежно и тихо?
Паднаха тежки слани -
безбройни слова ги родиха.

Толкова много жени!
И всички живеят на листи.
Режат те остри винѝ.
Душата обаче е чиста...

Кой ли така те прокле -
да бъдеш самичък в затвора?
Трудно летиш без криле
и лесно те хваща умора...

Толкова много жени,
изпълващи с хубост живота.
Тъне духът в съсипнѝ -
докрай ли ще бъдеш самотен?

Човек като всички

Ти си просто човек - като всички -
защо ли обаче не вярвам в това?
Ако беше жена ти - безлична -
тогава защо ли са тези слова?

Ти си нещо различно - и чуждо -
на цялата злоба и мрак на света.
И във мене сега се пробужда
поляна, изпълнена с думи-цветя!

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Ослепял от светлина

Ослепял от светлина,
кървя от хилядите рани.
Оглушал от тишина,
протягам разранени длани.

И, запратен в тъмнина,
умирам в черните юдоли.
О, спаси ме - ти, Жена! -
от ада мой, горещо моля!

Хазарта

Не обичаш хазарта.
Той е игра за наивни.
Не играеш и карти.
Те са ти вече противни.

Не обичаш да губиш.
Но без залог не печелиш.
A хазарт е да любиш -
да хвърляш зарове смело!

Да заложиш душата
на бяло, черно, на нула?
Двеста хиляди в злато...
за десет скъпички пула?

Ако паднеш, тогава?
Стани, не казвай ни дума!
Отведнъж - знай - не става...
Дори с огромните суми!

Никога нищо не стига

Никога нищо не стига...
Разказ, стих или книга.
Винаги, с всичко препускаш...
После в тебе е пустош!

Винаги всичко без грешка...
Трудно и нечовешко!
Чувствата - силни и бързи...
Винаги необвързан!

Никога нищо не искаш...
Искаш само да даваш.
Пазиш си тайния изход...
Тъй обаче не става!

Нужно е всичко да сложиш
на игралната маса.
И ще изгубиш. Но може
да спечелиш миг щастие!

Кой разбира?

много е трудно когато
пълна е с огън душата
всичко наоколо пали
с погледи хората гали
ражда - красиви? - поеми
бърза живота да вземе
всъщност тя нищичко няма
само любов тъй голяма
целия свят че побира

кой ли обаче разбира?

Муза

Защо е толкова заета
все тази муза на поета?
Когато той я вика,
тя иде многолика...
Когато той зове я,
лукаво му се смее...
Когато той я търси,
тя идва, но за бързо...

Защо е толкова проклета
и лоша музата превзета?

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

Обичам ви човешки

Аз съм гол.
Дори и с дрехите.
Дори и със завивките.

Аз съм гол.
Блестят доспехите.
Искрят добри усмивките.

Аз съм гол.
Дори зад щори и пердета.
Дори зад зидове бетонни.

Аз съм гол.
Гори за хората сърцето.
Дори и никой да не помни.

Аз съм гол.
Зад всичките стени и вещи.

Аз съм гол.
И всичките обичам ви човешки!

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

Надежда

срещал ли си ти човек
на който искаш да разкажеш всичко
да не можеш на речта да се наситиш
да нямаш срам
и да знаеш че ще те приеме
какъвто си - чепат и странен
нестандартен
всеки срещал го е знам
и когато във очите черни ти погледнеш
и докоснеш плах ръцете бледни
тогава цялата вселена се подрежда
и ражда се звезда-любов
надежда

Преграда

когато жената постави преграда
не можеш да я строшиш
и егото твое ти знай ще пострада
и все ще сгрешиш!

какъвто и план да съставиш
набързо да я свалиш
за нея си трън ти си плява
и все ще боли!

когато жената постави преграда
не можеш да продължиш
дали е на възраст или пък е млада
ще те унижи!

Nightcore - I wanna be your slave

Nightcore - I wanna be your slave
(може да се пее на оригинала)


Ах нека съм робиня
но да те притежавам
и да ти вдигам пулса
като влакче на забава
ах нека съм добричка
но и да бъда лоша
прощавам бързо всичко
но щом набарам ножа...
обичам те от скоро
не просто естетично
и искам твойто тяло
красиво, електрично
наричаш ме чудачка
и зная че те плаша
сълзите си изплаках
това е просто жалко
когато огладнееш
аз пак ще те нахраня
лицето твое грее
боя не ми остана...
и всички победила
да губя на площада
дори и клоун ще бъда
само за да те зарадвам
ще бъда с*кс играчка
ще бъда твой учител
и нека съм греха ти
молитви да прочитам
и щом ме заобичаш
тогаз да те зарежа
за тебе – Афродита
за мене ти си Парис

защото съм сукуба
която търси изкупление
и също адвокатка
която търси изкупление
и също съм убийца
която търси изкупление
аз съм проклето чудовище
което търси изкупление

Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Двама влюбени в нощта

сладко хубаво момиче
снощи спря до мен
каза ми че ме обича
и целуна ме
смутен
аз реших че се шегува
или загубила е бас
(би било шега жестока)
тя бе бледа черноока
и у мен роди се страст
за ръка ме хвана тя
тогава
и потънахме в забрава
- двама влюбени в нощта -

Към всички братя и сестри

протягам длани виртуални
към всички братя и сестри
в затворите кристални
на дните ви банални
аз зная - огън бял гори!

днес чувам тежките окови
те спират всеки порив смел
светът жестоко трови
другарства и любови
и няма смисъл всяка цел!

ах вижте истинските рани
прекрасни братя и сестри
с желязо са надрани
душѝ сърца и длани
угасват светлите искри!

помнете - ние сме човеци! -
а не машини без душа
да счупите решетките
на ледените клетки
навярно е последен шанс!

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

На баща ми

любими татко обичаш сладко
и нека бъде животът вкусен
за нас си важен и ще покажем
ти колко значиш със стих изкусен

любими татко съпруг и батко
родител силен добър човечен
за нас - опора от всички хора
желаем ние да бъдеш вечен!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Писна ми

писна ми от скръб и мъка
нито крал съм нито лъгал
с какво заслужих тази участ?
писна ми от кръв и рани
никой не протяга длани
и помощ няма да получа!

писна ми все сам да бъда
тежка е това присъда
с какво заслужих тази орис?
писна ми да съм обречен
черен - всеки стих изречен -
света описвам скрит в затвора

писна ми да съм различен
от всички други хора
да боли щом заобичам
а още повече -
когато свърши скоро!

Дали по-иначе може

когато обичаш боли
не любиш ли - отново
това е глупаво нали
ти просто си отровен

когато стих пишеш кърви
не пишеш ли - разкъсва
щом в слово мъка уловиш
душата ти се пръсва

когато обичаш боли
не любиш ли - по-лошо
навярно се питаш дали
по-иначе не може?

Без любов

дали е трудно без любов
или с любов - по-трудно?
светът е много по-суров
без любов
и всичко е абсурдно!

дали е лесно със любѝм
или пък без - по-лесно?
боли ужасно може би
две съдби
когато се пресрещнат!

дали си струва да кървим
за мигове безценни?
и без любов напред вървим
но уви
душата жално стене!

Има нещо

има нещо което дълбае
има нещо което боли
а какво ли това е
не зная
да се радвам
не ще позволи

и душата горката ридае
и душата ми тихо кърви
уж усетила рая
в омая
на провала
към пъкъл върви

Свобода

никога ли няма свобода
към момиче да изпитам
и за нея стих нов щом родя
всеки път да ѝ прочитам?

няма ли да е и тя сама
и с живота да се бори
и - избрала моята тъма -
измежду всички други хора...

---

... съдбата с моята да слее
защото в мен е вечно тъмно
(а вънка слънце ярко грее)
кога ли ще се съмне?

... несгоди грижи споделила
в дома ни вечер да почива
да бъде тя добра и мила
и двамата - щастливи!

Защо да се мразим?

защо да се мразим
ние всички сме хора
душите да пазим
на зло от затвора

да бъдем красиви
и отвън и отвътре
доброто е живо
дори да сме мъртви

защо да се мразим
ние всички сме грешни
душите прекрасни
да пазим човешки

Откъс по Chinchilla - Little girl gone

... вкуса на кръвта ти
по зъбѝте си харесвам
май малко твърде много
не помня колко пъти
съм пяла тази песен
а бил си ти отнесен
от мойта силна дрога...

Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Колко стихове

колко стѝхове изписа
имаше ли смисъл?
пишеш всичките си чувства
а у теб е пустош!

колко думи разпилени
всички са за мене:
- обич силна към Човека -
вярната пътека!

Дай ми

дай ми болка
дай ми мъка
чувство някакво поне
твърде дълго
този пъкъл
срива ме на колене!

дай ми нежност
дай ми сила
нека се роди любов
и надежда
лекокрила
ме повика с птичи зов!

Какво от мен искаш, поете?

Какво от мен искаш, поете?
Поредната рана в сърцето?
Поредния белег в душата ти?
От нокътя мой отпечатъци?

Какво още имаш да губиш ти?
Още болка в очите учудени?
Разбери - ледено - словото -
сàмо налива отровата!

Какво от мен искаш, поете?
Вериги звънтят на ръцете!
Дали спасител? Палач ли съм?
Истинска само е Жаждата!

Звездичке

мила моя звездичке
огрей ме само веднъж
давам обич и всичко
да бъда звездния мъж!

мила моя звездичке
аз чакам от векове
капят бисер-сълзички
защото силно зовеш!

мила моя звездичке
ела при мене сега
стига вече игрички
подай ми нежна ръка!

Трябва да си

Трябва да си искрена,
трябва да си истинска,
а в очите - бистрите -
да усещам - близка си!

Трябва да си хубава,
в мене да си влюбена!
Да вървим задружно и
да си бъдем нужни!

Трябва да си приказна,
нежна, страстна, искаща!
Да делим и дните си,
сливайки душите!

От любов и родина

мракът бавно обгръща ни
душите после и къщите
не не ми говорете
вижте хора - прегръщат се -
различни уж но са същите
обич иска сърцето!

крачат бързо войниците
и ронят майки сълзите си
но това ще премине
вижте хора - събуждат се
че по е силна тя - нуждата -
от любов и родина!

Не ми се умира

СТИХ ЗА ТАЗИ, КОЯТО ТЪРСЯ

аз тебе търся девойко красива
за другите странна
очите твои са въглени живи
душата е рана!

аз тебe искам девойко прекрасна
и ти си ми нужна
копнея в обич страстта да прерасне
по пътя задружен

аз тебе чакам девойко любима
че ти ме разбираш
самичък в мрака замръзвам
- спаси ме! -
не ми се умира...

Дали една си обичал

МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ


Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...

Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...

Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?

Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -

ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!

Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?

От ума си те гоня

от ума си те гоня
а ти ми се плезиш
само хубави спомени
и капки поезия
от теб са останали
кръв капе от раните

от ума си те гоня
а ти ми се глезиш
пък светът тъй огромен е
и мъничка песен
за теб е останала
разказват я дланите

Няма любов

няма любов няма и похот
угаснаха всичките чувства
тръгнаха те както дойдоха -
душата отново е пуста

няма живот няма и смисъл
не виждам и капка надежда
Господ така лошо орисва
чадата любими изглежда

Пиявици

за всички които от мене отрязах
вдигам наздравица
не храня към вас нито капка омраза
мазни пиявици
остана в живота девойко прекрасна
мила красавице

Изворът в мене

извора в мене изчистих
от твоята алена кръв
текна в ума ми той бистър
и пуснах пак новата стръв

кой ли ще дойде не знаещ
дали ще е кон или лъв
клетият млекопитаещ
захапал примамката пръв

Кървава рана

исках да стане
и се получи
своята болка
в шкафа заключих
кървава рана
вече не пàри
нежните длани
давам ги даром

Протокола

зад стъклото те гледам
няма как да се покажа
знам - образа ти бледен
някой ден ще ме накаже
за моята измяна
и в мене има рана!

няма смисъл разбери
от Истината гола
теб ли?
мен ли?
убеждавам
или само продължавам
да следвам протокола

мене повече боли
- ти някога ще го узнаеш -
знай че щом се строполѝш
отворен тебе чака Раят!

Дали съм аз достоен

Жена! Дали съм аз достоен
за твойта хубост и любов?
И сред народа многоброен
дали дочуваш моя зов?

Жена! Навярно съм досаден
на всеки образ въплътен?
Живея само да те радвам,
от теб дълбоко покорѐн!

Жена! Не ме съди сурово -
за мене ти си дар свещен.
И в моя стих си с мен отново
и днес, и утре... всеки ден!

Мракът

мракът обгръща града
като черен воал на вдовица
свети там ярка звезда
- тънка бяла карфица -

мракът и мене мори
впива ноктите свои на птица
пàри плътта и гори
- с кръв е от дяволица -

силният зов на нощта
кара всичко на лудост дивашка
демони плюва пръстта
- и кошмари зли ражда -

Времето

времето лекува времето руши
всичко съществува и ще продължи
пламък във Безкрая в космоса следа
вижда се от Рая не една звезда

времето убива времето теши
спомени красиви в нашите души
пламват и изчезват - сън на Вечността -
раждат те поезия - храм на хубостта!

Храм

Гол съм. Пред теб.
По душа. Оголен нерв.
Виждаш вътре в мене.
Страх ме е. И срам.
Знаеш всичко:
Защо кървя.
Защо съм сам.
Гол съм. Пред вас.
Треперя. И нямам глас.
Словото ми ми изменя.
Страх ме е. И срам.
Знаете всичко:
Къде вървя.
Какво не знам.
Гол съм. Пред мен.
Виждам образа смутен.
"Творецът на вселени?"
Страх го е. И срам.
Знае всичко:
Ужасен звяр
той крие там.
Гол съм. Пред света.
Елате в моя храм.
Там болка има. Срам.
И толкоз красота!

Защо ще умра?

На Смирненски

Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?

Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.

Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...

"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.

"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!

Любов теменужена

любов теменужена
така си ми нужна
в нощта сребролунна
душата загубена
път да намери
към райските двери

любов нежноалена
искра щом запали
зора искрозлатна
душата открадната
пак ще се върне
по пътя си кървав

до мене
спасеният!