Подай ми ръка

реката е мътна
- таз вечна река -
съдбата безпътна
ти носи тъга

реката тече си
- таз бърза река -
по нея е лесно
да плаваш така

когато те влачи
- таз хищна река -
сред всички палачи
подай ми ръка!

Еликсира благ

няма смисъл да си спомням
всички хубави неща
болка носи ми огромна
уж изгаснала - пещта -

въглените парят жежки
и боли - боли - боли! -
тази мъка нечовешка
тя забива в мен игли

толкоз болка съм изпитал
в този грешен мой живот
искам само да опитам
еликсира благ - любов -

Пак сам съм аз

... и край. Приключи.
Любов и страст.
От мен бе част...
Вземи си ключа.

... и край. И свърши.
Живот ли бе?
Земя. Небе.
Ти всичко скърши.

... и край. Забравих.
Любов и страст.
Пак сам съм аз.
Простих. Прощавай!

Когато те мачка светът

когато те мачка светът
когато - загубила път! -
се луташ:
- посред ад -
- посред рай -
минута почакай:
- и знай! -
най-плътен е мракът
преди да се съмне
най-стръмен е хълмът
в последните крачки!

Какъв е смисълът

какъв е смисълът да бъдеш жив
когато не живееш
защо докоснал хиляди души
плътта не смееш

какъв е смисълът да бъдеш жив
а бавно да умираш
край теб животът вечно ще жужи
нали разбираш

какъв е смисълът да бъдеш жив
когато не живееш
ти трябва много пъти да грешиш
за да узрееш

Колко изписах

колко изписах не знам
нищо от туй не помогна
дълго останах си сам
рухна езически храм
пак се обърнах към бога!

боже прости че сгреших
толкова грешно обичах
всички възпявах във стих
нежен и крехък и тих
бе като стрък от кокиче!

колко изписах не знам
писна ми вече да плача
нека приемат ме ТАМ
ангел самотен и ням
никога нищо не значил!

Очите

в очите ти огньовете изстиват
в очите любовта загива
но боже - колко си красива! -

в очите ми пораждат се копнежи
очите чистота бележат
но боже - колко топла нежност...

очите сливат се накрая
и - ето ада! - ето рая! -

какво ще стане после
- аз не зная! -

Очите смарагдови

в очите ти взирам се
в очите зелени
в тях пее Всемирът
в тях гаснат вселени

в очите ти взирам се
в очите кървящи
за тях пее Лирата
и мъка се ражда

с очите смарагдови
с очите на демон
изчадие Адово
душата превземаш

EVA 2

боли ли го ножа ти
от моя гръб
дали пък не можеше
да не съм
толкова тъп?

така беше мила ти
повярвах аз
но нож бе прикрила
зад думи
нежни за "нас"!

не взе ти жълтиците
за моя дух
и баннах кралицата
лъжите
нагли щом чух!

EVA - discord

ти беше извор
ти беше истина

ти беше избор
ти беше искана

но днеска ножа ти
заби във кожата

кърви сърцето ми
съдби преплетени

сега разкъсани
и твърде късно е

за думи нежни и
умря надеждата

сега е мъката
и рай и пъкъла

ти беше муза
ти бе богинята

сега е пустош
и рана зинала

Устен изпит

не можеш да млъкнеш нали
изобщо не можеш да млъкнеш
от тебе речта щом вали
до утре и ти ще замръкнеш

и питаш защо тоз и онз
защо ли те всички избягват
от тебе и слово на тон
и букви безкрай се продават

не можеш ей тъй да мълчиш
че просто в теб нещо се къса
и тихо щом стане - горчи -
на изпита устен си скъсан!

Рими

Из стиховете ми блещукат рими -
изящни и неповторими...
Но мъчи ме безспир въпроса:
тъй мъничко защо са?

Затворник

виж го - затворник -
във клетка лежи!
но го хранят и нищо не прави

вие - свободни -
ви тъпчат с лъжи!
и ви смуче прогнила държава

Стих мой

когато ме погне нелепият страх
- че нейде от мен ще се скриеш -
тогава избухва душата във смях
- ти стих тих - ти моя магия -
как още любими мой хич не разбра
- щом с мъка докрай се напия -
- отприщя ли плам и стихия -
ще бъдеш ти винаги само това
- което от себе си крия! -

Колко хиляди

колко хиляди тайни
пази душата
малко обич ти дай ми
не чакай отплата

колко хиляди рани
пази сърцето
с две разтворени длани
помилвай лицето

колко хиляди думи
пазят устните нежни
малък плам помежду ни
и целувки копнежни

Където и да ида

По Дебелянов

където и да ида
все тази нощ във мене
и нищичко не вѝда
от черното затмнение

когото и да мόла
не мой да ми помогне
и тъжен съм и болен
и Смърт ме тъмна погна

единствен зине гроба
за мен е той отворен
далеч от всяка злоба
далеч от всички хора

Стихове

любими мои стихове прекрасни
защо ми пречите
в човек разумен да порасна

така сте вие нежни и заразни
подобно Вечности
изпълнени със думи празни

защо се криете
зад рими и зад стъпки

защо магията
не цъфва като пъпка

защо ме мъчите
ах вие мънички затвори

защо се пъчите
пред малкото ми близки хора

защо умирате
когато моля ви да се родите

защо е лирата
оръдие погубващо ми дните

любими мои клетчици красиви
защо съсипвате
мечтите детски - още живи

така сте вие тъжни и горчиви
любов описвате
а тя далеч от вас загива

За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

Любими стихове

любими стихове
простете че забравих ви
но вие тихичко
у мене днес се раждате

на помощ музите
превръщат се във капчици
така контузих се
догонил ви - глупачета

сега ме галите
със свойте нежни пръстчета
и в мен заспалите
мелодии възкръсват пак

Игра

животът е игра
и всички сме играчи
но как да разбера
какво смъртта ни значи

Discord

животът ми се пълни със душѝ
но няма ги лицата
навярно лесно е да се греши
сред пълни непознати

Честит Ден на Детето

За двама много специални приятели

Честит Ден на Детето!


На двете ви момчета:
- желая -
със малките крачета:
- да тичат -
Да бъдат много умни:
- да знаят! -
Щом истинските думи:
- изричат -

в душите нежни млади:
- безкраят -
ги учи в този свят да:
- обичат -

Цяла вечер

цяла вечер гледах
твоето лице
бяло беше - бледо -
взирах се без цел

цяла вечер търсех
в своята душа
зряла в земетръси
как да задържа
миговете къси
без да съгреша!

цяла вечер исках
само знак един
тялото ти близко
огън да роди
и със него риска
пропилян преди!

цяла вечер гледам
твоите черти
в мрака зъл и леден
твоят лик блести

В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда

Женското

когато плаче - палач е -
играе те до съвършенство...
женското си е женско!

блестят в очите лъчите...
потапят те в мигом в блаженство:
женското си е женско!

ще кажа още - че нощем...
(макар да не ѐ хич спортсменско)
женското си е женско!

ти вечно искаш я близко...
и много изпускаш с ергенство -
женското си е женско!

Трънчето в мозъка

забито е трънчето в мозъка
за поезия - не за проза -
а темите малко са - хилави -
изтичат през пръстите
- милите -

млъкни просто - не можеш ти -
остави на другите можещи
отвътре нещо изяжда те
ужасна и силна е жаждата

не знае никой тук драмата
че пàри болезнено пламъка
и зейват вътрешни белези
разкъсваш безмилостно себе си

Дъждовни капки

текат текат дъждовни капки
заливат цялата вселена
река река любов разтапя
- тъга безкрайна в мене -

сълзи сълзи небето рони
красива грее днес земята
и носи своя вечен спомен
- заченат в Необята -

Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Две души

(на двама приятели)

какво задържа две души
какво обвързва и руши
какво сближава и разделя
какво съдбата определя?

дали е огън или плам
дали е крепост или храм
какво ги кара да се влюбят
дали печелят или губят?

навярно някъде във тях
живее чувството за грях
и - чули зов - те съгрешават
това докрай ги приближава!

Живей Богиньо

идвам в твоя свят
портата пресичам
наранен кървя
наранен обичам

идвам в твоя свят
толкова различен
думи зли мълвя
а кръвта изтича

идвам в твоя свят
моля те за милост
все към теб вървя
в мрака си се скрила

идвам в твоя свят
тук и ще загина
с тези три слова:
Ти Живей Богиньо!

Пролет е

ток през нервите оголени
и на мисли полета
в мен се носят стари спомени
ах пролет е!

Пролет плодоносна

косите ти се спускат
- водопади речни -
те палят силни чувства
- чувства вечни -

очите ти изгарят
- две звезди горящи -
те раните отварят
- с тях и жажда -

когато те докосна
в мен разцъфва пролет
тя: - Пролет плодоносна -
ражда воля

Пиши щом желаеш

пиши щом желаеш
време да губиш
пиши но да знаеш
даже да любиш
и късче от рая
ти да отчупиш
любовна омая
няма да купиш

пиши ако имаш
време излишно
пиши щом любими
стихове пищни
създаваш без име
ничии - нисши -
но необходими
чувствата движат

Боли ме

боли ме
лекувам болката в стих
и бързо изчезва

да пиша искам - реших -
и малко поезия

тогава болката пак
става ми нужна

и падам в черния мрак
с болка текуща

боли ме
лекувам мъката в стих
но е тя необходима!

На Снежана

Време е да почетем
твойта скромна доброта.
Няма капка корист в теб,
само светла чистота!

Давай все така - с любов -
близките поддържай ти.
Нόси този благослов
сбъднати мечти.

Колко много ти дължим -
няма туй добро цена.
Вечно близо ще държим
тебе - святата жена!

На майка ми

Цвете да ти подарим - не искаш.
Ни подарък скъп.
Стига ти да бъдем близко.
И да пазим твоя гръб.

Можем да ти пожелаем днеска:
сила и щастливи дни.
Нито грим, ни хубава прическа -
само светли старини!

---

Бъди си все такава - строга,
подредена и добра.
И знай - обичаме те много -
ти си нашата зора!

На една ПРИЯТЕЛКА

Нека волята ти да расте,
редом с двамата мъници...
В тебе крие се едно дете -
волно като птица!

Нека в тебе аленият плам
да изгаря всичко гнило...
Колко много сила носиш
- знам -
но оставаш все тъй мила!

---

Греят в погледа звезди -
с бяла райска светлина.
Този стих за теб родих:
Светла Истинска Жена!

Осми март - ЖЕНИ!

Дъщеря си, майка и сестра -
тъй красива,
толкова добра!
Ти Живота носиш и крепиш.
В меки устни
нежна страст кипи!

За теб се борим, страдаме и мрем.
За теб едничка - ти да си добре!

Ти Създаваш - раждаш - и в зори
в тебе пламък
ален пак гори!
И в очите грее светлина -
тъй прекрасна...
Вечната ЖЕНА!

На Маришка и Краси

Приятели любими мои,
от колко знаем се - от век?
Преминахме със вас двубои
и зимни тежки студове!

Желая ви любов и здраве
и още хиляди неща!
На теб - късмет и земна слава!
На него - работа на щат!

На малките - усмивки мили -
и радост, пакости, игри!
И много цели покорили -
в очите огън да гори!

Не искам много - даже нищо -
освен да бъдете до мен...
И аз до вас - чат-пат да пиша -
затоплил ледения ден!

Март - на двама ДРУГАРИ

Честита Баба Марта!

на вас другари пожелавам
още много светли дни
в душите да гори жарава
зло да бяга - да странѝ -

дано животът поднесе ви
още много смях - любов -
и тишина и мир душевен
има в този благослов

децата да пораснат смели
умни весели добри
да следват все големи цели
- всеки връх да покори -

а мястото сред вас да не е
тъй далечно все за мен
да бъда близък ваш копнея
и приятел - някой ден

На Маца - Първи март

Честита баба Марта!

Нека този месец донесе ти
много радост и любов.
Да те гони по петѝ късмета,
всеки ден - подарък нов!

Нека всички алени връвчѝци
да те пазят и да бдят...
да лети сърцето - волна птица -
да цъфти духът ти - цвят!

Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

Момичета прекрасни

далече сте от мен
момичета прекрасни
в деня студен
аз гасна в плен
и раните зарастват

но мъчи ме страха
че няма да ви имам
дори в стиха
да спи греха
живея в тиха зима

далече сте от мен
девойки светлооки
но някой ден
все тъй смутен
ще слея с вас посока

На младите девойки

колко сте крехки
нежни и бели
малки кокетки
вече узрели

как да ви кажа
колко сте смели
цялата жажда
смешните цели

колко жестоко
този свят мачка
вас - пъстрооки -
и за играчки

ставате скоро
има надежда
вън от затвора
лъч се процежда

силни бъдете
в мрака на дните
нежното цвете
да съхраните

вие сте китки
нежни и бели
водите битки
вече узрели

Планината

планината пред теб се издига
нима ще покориш върха?
само огън в гърдите ти стига
гори страха!

и катериш се с последни сили
- далеч е още твойта цел -
и опъват се юнашки жили
тупти сърце!

а когато краят е наблизо
последни сили събери
изкачи се и любов поискай
за враг дори!

Да пиша

протягам с отчаяние ръце
- глупако там не зрее нищо! -
но зная свойта цел:
- да пиша! -

отдавна почнах своя дълъг път
- глупако всичко е излишно! -
не могат да ме спрат:
- да пиша! -

когато падне тъмен вечен мрак
- глупако ТЯ ще те прониже! -
с последен кървав знак:
- издишам! -

ТЯ

простирам длани разранени
и нищо не улавям днес
защо сте тъй далеч от мене
вий - жени със чест?

дълбоки раните раздрани
кървят по белия паваж
тече кръвта и ще остане
диря от слова!

защо не идва ТЯ да ме спаси
и да превърже зейналите рани
проронила и няколко сълзи
до мене твърдо да застане?

защо не идва да целуне ТЯ
челόто ми нагънато от мисли
и после сред поляна от цветя
да ме научи да я ИСКАМ...

В дим от цигарите

в дим от цигарите мракът
шепне за радост и жал
хората глупави чакат
с дял от тъга натежал

хората мислят че могат
в чаша да дирят покой
само че други тревоги
раждат се лесно безброй

в дим от цигарите здрачът
шепне за мъка и страст
дебне у всеки палачът
част неизменна от нас

Куче

куче което не хапе
няма в мен зло
- нито капка -
ангел съм:
- бял и невинен -
с дух от стъкло
- взор рубинен -

хищник съм кротък
- във клетка -
няма в мен мъст
- нито клетка -
слънце съм:
- бяло и жарко -
нося аз кръст
- непокварен -

На Земята на ръба

срещнах те на земята на ръба
моя беше - моята съдба! -
двама с теб покорихме върхове
моя беше - дивото зове! -

бяхме ний като диви зверове
моя беше - огънят зове! -
губих те бавно с тежката борба
чужда стана - чужда си съдба! -