Стих мой

когато ме погне нелепият страх
- че нейде от мен ще се скриеш -
тогава избухва душата във смях
- ти стих тих - ти моя магия -
как още любими мой хич не разбра
- щом с мъка докрай се напия -
- отприщя ли плам и стихия -
ще бъдеш ти винаги само това
- което от себе си крия! -

Колко хиляди

колко хиляди тайни
пази душата
малко обич ти дай ми
не чакай отплата

колко хиляди рани
пази сърцето
с две разтворени длани
помилвай лицето

колко хиляди думи
пазят устните нежни
малък плам помежду ни
и целувки копнежни

Покой

Сърцето ми е твое,
но няма вече плам,
а търся днес покоя
във твойта мека длан
и искам да си моя,
но друг е твоят блян
и май не съм желан...

Когато

Когато любовта стане
удобна,
тогава е лъжовна.

Когато любовта намери
покой,
тогава е в застой.

Когато любовта върви
по план,
няма в нея плам.

А заглъхне ли тихият
зов,
тогава няма, няма любов.