19 май 2016 г.

Песента

Аз съм поет. Е, текстописец, но понякога е същото. Проблемът е, че текстописците в моята страна - както и поетите впрочем - ако нямат стабилна работа, са най-близо до просяците. Аз опитвах да работя, но когато се появеше вдъхновение, бързах да запиша песента или стиха и ме гонеха от работа. Тъй като в малката ни държавица няма много полза от занаята, който не съм избирал, а той ме избра, прописах на английски. И за да си намеря клиенти, използвах анонимен чат. Няколко хора се хванаха, заради ключовите думи текстописец и текстове за песни, и ми обещаха да напишат музика към моите текстове. Не чух от тях нищо с месеци. Но един ден се ровех из ютуб и видях клип с милиарди гледания, познайте с чий текст. Останах като тряснат. Естествено, името ми не се споменаваше никъде и никой не ми беше пращал стотинка. Прочетох за песента, оказа се един от големите хитове и част от сингъла на нашумяла певица. Заплаках. Сълзите се стичаха от очите ми, но дали бяха от гордост или обида - не знаех. От една страна, това беше огромно признание за таланта ми, макар и с известна доза късмет, от друга, беше чудовищна несправедливост и тези заслужаваха да ги съдя до дупка. Но на какво основание - на анонимен чат, който дори не пазех. Шляех се по улиците - имах лош период в професионален план - и си търсех ядене по кофите, когато се сетих - този английски текст беше качен от мен преди години в един сайт, който твърдеше, че пази правата. Заслужаваше си да опитам.
Отидох при един приятел, понеже интернета ми го бяха спрели преди месеци и намерих песента. Отдолу, най-спокойто си имаше логото на трейдмарк. 
- Хайде да ги съсипем! - каза приятелят ми и се озъби свирепо.
Тогава почувствах нещо странно.
- Знаеш ли, зарежи.
- МОЛЯ! - приятелят ми буквално щеше да се задави със сладката, която ядеше. - Но ти можеш да станеш милионер!
- Е и? Нима затова написах този текст? Не, задачата на писателя е да увековечи предмета на обожанието си, за да може той да живее вечно, не самият автор. Дори да пишат певицата като автор или че текстът е пратен анонимно - важното е, че целият свят го слуша!
- Не мога да те разбера.
- Аз също. Допреди няколко секунди исках да съдя копелетата до дупка, сега просто слушам песента и зная, че моята любима ще бъде помнена докато има интернет.
Казвайки това, излязох от дома на приятеля си и потърсих в близката кофа вечерята си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар